Черен щъркел очарова жителите на Обеля, които имаха щастието да го зърнат. Георги Неделев е един от тях и дори успя да го "запечата" на снимка, пише Глас нюз бг.

Оказва се, че черният пернатко не се появява на това място за първи път. Авторът на поста нежно го нарича оБЕЛЧО, визирайки не само редкия цвят на птицата, но и местонахождението й:

"оБЕЛЧО, черен щъркел, всяка година е тук вече", пише той.

От коментарите под поста разбираме, че пернатият гост се е ситуирал на моста, ул. "Обелски могили", а хората изобщо не го свързват с мрачни поверия за беди, заболявания и смърт, а му се радват като на дете:

"Черният щъркел е вписан в Червената книга. Много се радвам, че ни посещава един толкова рядък вид!", пише Виолетка Соколова.

Черният щъркел е заобиколен от аура на мистика и слухове. Той е включен в Червената книга и живее дълбоко в гората, така че да го видите близо до човешко жилище, е рядко явление.

Предците ни са били предпазливи към тези птици, смятайки ги за опасни и носещи нещастие заради цвета на оперението си.

Ето защо, когато забелязвали черен щъркел да се вие над къщата, те се подготвяли за най-лошото, вярвайки, че неговата поява носи беда. Но пък, ако само прелитал и изчезвал в далечината, това означавало, че на крилете си отнася нещастието далеч от хората.

Щъркелът е божествена птица, символ на здраве и дълголетие. Ето защо много хора вярват в народното поверие, че черният щъркел има магически способности и там, където се засели, носи късмет, здраве и благоденствие. Според тях той не може да е предвестник на нещастия и природни катаклизми. 

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години. За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво.

Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност, пише в Уикипедия за защитения вид.

Според египетските вярвания, викът на тази божествена птица е одухотворил всичко, създадено от бога на Слънцето.

Затова е популярен символ на раждането на новия живот, ново дело, залог за успех в ново начинание. Емблема на особена страстна любов и на любовта към децата. Символ е на родината, любовта към родната земя и родния дом.

В средата на миналия век този вид се е смятал за изчезващ, в момента популацията му е увеличена, но все още уязвима. Защитен е от закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България.