Димитър Мирчев е роден в Батак преди 65 години. По професия е строителен техник, но днес на пловдивската улица на занаятите, където се намира собствената му работилница, редовно майстори старинни огнестрелни оръжия и заслужено е смятан за първия майстор под тепетата в този занаят. 

Не се оплаква от липса на клиенти и признава, че стоката му се купува, особено от чужденци, които харесват оръжията му и са готови с лека ръка да дадат доста над определената цена. Мирчев перфектно си служи с немския език, което доста му помага за привличане на посетители. 

Преди това две години се изявява на улицата на занаятите в Златоград и полага грижи за хайдушките пищови на кмета на града Мирослав Янчев. Както и на още неколцина видни обществени личности. 

Жена му, която е пловдивчанка, с готовност го последвала в родопския град, където оглавила едно от болничните отделения

Той по цял ден майсторял в работилницата, а тя лекувала болните. 

Любовта му към оръжията е от ранно детство: “С неколцина приятели се шляехме безцелно, когато попаднахме на скрити паласки с патрони и веднага започнахме да ги чукаме с камъни. Добре че бяхме забелязани от дядо ми Димитър, който ги взе - смее се той. - След този случай продължих редовно да обикалям таваните на изоставените къщи в Батак и винаги намирах оръжие, патрони, паласки от отдавна минали времена.

В една много стара къща, която по-късно падна, намерих италианска пушка, марка “Картана”, правена в Торино, малко след Гарибалди. Там открих и кутия от тахан халва, пълна с патрони, запечатана с восък” - разказва Димитър Мирчев. Тогава намерих и още няколко пушки, които също реставрирах, внимавайки някой да не разбере. Но милицията ме надуши и ми ги конфискува. Бяха 8 пушки - кремъклийки, капсулни и затворни! 

Сега 7 от пушките са в музея в Батак

Много ми домиля за онези пушки тогава, но какво можех да направя срещу тогавашната власт, която не обичаше да й се противоречи. Подчиних се, според правилата, и приех нещата такива, каквито бяха!” - разказва тюфекчията.

Димитър споделя и друг интересен случай: “През лятото, когато бях ученик в VI клас, от ръждясала цев, намерена в Старата река на Батак, успях да си измайсторя пушка без спусък, с ударник с пружина отзад. В нея слагах ловджийски патрон и ходех на лов за лисици.

Преди това съм откривал и други оръжия, за които по-възрастните твърдяха, че били още от Априлското въстание. Тогавашните жители на града ги захвърляли при възникнала опасност, за да се спасят от разправии с местната управа, която зорко бдяла срещу нарушителите на реда”, заключава той. 

В VIII клас попаднал и на пушка от Кримската война, която също лъснал старателно. Стигнало се дотам, че не му давали дипломата, тъй като от милицията го усетила. Той отричал, ала накрая се принудил да я предаде в училището, и чак тогава си получил дипломата.

След време учил тънкостите на занаята при Георги Маринов, който е главен експерт по старинни оръжия и води курсове за майстори в София. Голямото желание на Димитър е да научи на занаята някой по-млад човек.

Мирчев е доста разговорчив, патриот до дъното на душата си, който свято милее за българското. Мрази предателите и онези, които с лекота се поддават на чужди влияния. Редовно се включва в дейности, свързани с издигането имиджа на родината ни. С просълзени очи признава, че тежко преживява днешните несполуки на държавата. Редовно следи новините и му става болно, като гледа какво се случва в страната ни, но се надява на по-добри дни. 

Андрей АНДРЕЕВ - Редкин, Пловдив