Българи, които работят в чужбина, масово намират вратички, за да заобиколят мерките, които налагат в различните държави заради COVID-19 кризата, показва проверка на в. "Телеграф".

Най-големи врътки правят пътуващите за Германия, където е въведена задължителна 14-дневна карантина за идващи от държава в списъка с рисковите за коронавирус, каквато е България. 

Сънародниците ни, които пътуват с автомобили и бусове, след Сърбия и Унгария, където са транзит, не минават през Австрия, а обикалят през Словакия и Полша. След това попълват декларация, в която обаче посочват, че не идват от рискова зона, за да избегнат задължителната 14-дневна карантина. 

Причината е, че от 1 ноември Германия обяви цялата територия на България за рисков регион според статистическите данни на института "Робърт Кох".

От днес немските здравните власти пускат и онлайн регистрация на адрес einreiseanmeldung.de и при пътуването трябва единствено да се носи доказателство, че сте се регистрирали там. 

Друга възможност, която улеснява нашенци, влизащи в Германия, е, че имат право да посочат адрес, на който да бъдат посетени от здравните власти до 3 дни от пристигането си. Често обаче, особено бачкаторите от ромски произход, дават фалшив адрес. 

Самите ПСР тестова в Германия пък са напълно безплатни. Проблемът обаче за работниците ни там, е че две седмици карантина са много и работодателите им не искат да им плащат престоя. 

Сред гастербайтерите ни има и такива, които притежават професионални книжки за категории C и D. С тях декларират, че са международни водачи на камиони и също минават метър с мерките. 

По този маршрут и с подобни проблеми се влиза и в Холандия. Декларации искат за влизане във Франция, както и във Великобритания, където нашенци също спекулират с информацията само и само да достигнат заветната цел и да могат да работят.

Едва 3 държави членки на ЕС пускат свободно придвижване на българите, без да ги поставят под карантина. Това са Италия, Словакия и Швеция.

От понеделник и Чехия въвежда специални изисквания към всички български граждани заради мерките за сигурност срещу разпространението на коронавируса. 

Всички българи, пребивавали повече от 12 часа през последните 14 дни в България или друга високорискова държава, са длъжни предварително да попълнят и изпратят, а в 5-дневен срок след пристигане в Чешката република, са длъжни и да си направят ПСР тест за К-19. 

Тестът може да бъде заместен и от такъв направен през последните 72 часа в друга държава членка на ЕС и, ако е отрицателен, карантина не се налага. В Чехия е въведена и временна забрана за свободно придвижване на граждани, поставени са КПП-та по шосетата. 

Ограничения ни въведоха и съседите. В Сърбия се влиза само с ПСР тест, направен не по-рано от 48 часа преди идването на границата. Допуска се само транзитно преминаване през територията на страната.

Много българи обаче се оплакаха, че сърбите ги връщали, ако са без ПСР . Други пък били рекетирани да плащат рушвет, за да минат. 

От 2 ноември и Румъния ни въведе 14-дневна карантина, поставяйки България в списъка на рисковите държави. 

Не се попада под карантина, в случай, че престоят на румънска територия е за период по-малък от 3 дни (72 часа), но все пак трябва да се представи отрицателен тест за К-19, направен до 48 часа преди влизане в страната.

Поставените под карантина лица могат да бъдат освободени от мярката след 10-ия ден, ако направят тест за К-19 на 8-ия ден от карантината, който да даде отрицателен резултат, и не проявяват специфични за новия коронавирус симптоми. 

От 7 ноември Гърция въведе пълна национална карантина, която е от 7 до 30 ноември 2020 година. От 21 часа до 5 часа през ГКПП Кулата - Промахон ще бъдат пропускани за влизане в Гърция само гръцки граждани с леки автомобили и автобус, които ще чакат на паркинга след граничния пункт. 

Чужди граждани с леки коли или автобуси няма да бъдат допускани през този часови диапазон. 

По информация на българското посолство в Атина гражданите ще могат да напускат домовете си между 5.00 ч. до 21 часа само по няколко причини, сред които здравословни и снабдяване със стоки от първа необходимост.