"Мълчанието първо трябва да се наруши от държавата. Тя трябва да предприеме ход за ратифициране на Конвенция 190. Това нейно мълчание е неприемливо на фона на този траен проблем с насилието и разширяването на насилието в сферата на труда. КНСБ ще положи всички усилия, за да насърчи държавата за това, за да се вземат по-адекватни законодателни мерки за ограничаване на насилието на работното място".

Това каза пред БНР зам.-председателят на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова преди международния форум "Борбата на синдикатите с насилието и кибернасилието в света на труда в рамките на насърчаването и прилагането на Конвенция 190 на Международната организация на труда". На форума ще участват представители на 23 държави и 35 синдиката от Европа и Азия. 

Конвенция 190

"Конвенция 190 беше приета през 2019 г. В рамките на 7 години се разработва този документ. КНСБ очакваше да бъде подкрепена от страна на държавата, за да може да бъде една от първите държави, която ще ратифицира тази Конвенция. Уви, в рамките на 5 години все още не сме ратифицирали Конвенцията", обясни тя. 

По думите ѝ правителството отказва да я ратифицира поради решение на Конституционния съд по повод Истанбулската конвенция и използването в нея на понятията "джендър" и "пол". Понятието "джендър" в Конвенция 190 обаче не е споменато, подчерта Иванова и изказа мнение, че това решение трябва да бъде преразгледано. 

"Това мълчание на държавата води до задържане на процеса и лишаване от правото на всеки човек на работното място да работи без насилие и тормоз, включително основано и на пол", обясни тя в предаването "Преди всички". По думите ѝ в рамките на 5 години 45 държави са ратифицирали Конвенцията, като сред тях са Румъния, Гърция, Италия и Испания. 

"КНСБ продължава да настоява да се ратифицира. Този документ ще даде права, които са в сферата на труда и са в полза на работника. Тормозът и насилието на работното място се прехвърля и вкъщи и обратното.

Искаме документ, който да бъде въведен и в националното законодателство. В нашия Кодекс на труда нямаме обосновка на понятието тормоз и особено сексуален тормоз на работното място. С ратифицирането на Конвенцията се налага и промяна в трудовото законодателство". 

Въпрос на понятия 

Насилието и тормозът са различни понятия, напомни Виолета Иванова и посочи, че насилието се дефинира по скоро като физическо насилие и е разгледан в Закона за домашното насилие. Тормозът и сексуалният тормоз на работното място е залегнал в Закона за защита от дискриминация, но там те са много общи, смята тя.

Според нея Конвенцията ще обхване всички икономически дейности, дори и хората в сивата икономика, стига да докажат, че това деяние се е извършило на работното място.

По думите ѝ след ратификация работодателят ще трябва да предвижда превенция и мерки за информираност относно насилието и тормоза на работното място. Тогава и работниците ще бъдат информирани и ще могат да сигнализират при такъв случай, отбеляза тя. 

КНСБ е направила проучване за сексуалния тормоз на работното място, което е показало, че този проблем все още остава скрит, защото не се осъзнава и не се коментира в обществото. Изследването показва, че насилието и тормозът на работното място са широко разпространени. Близо 18% от хората споделят, че върху тях е имало такова нежелано поведение, посочи Виолета Иванова. 

Проблем със сигналите 

Според нея докладването за такъв случай е много рядко заради страха за работното място и неубедеността, че ще се постигне някакъв ефект. 

"Хората са по-затворени в себе си. Трудно се събира информация за сексуалния тормоз. У нас възприятията за такъв тормоз все още са част от нашата национална и корпоративна култура. Това поведение има вкоренени стереотипи, които се основават на народопсихологията, на социалните роли", коментира тя.

По думите ѝ ако потърпевшите докладват за нежелано поведение, те се усещат застрашени, несигурни и безпомощни. Така темата остава на заден план, изтъкна тя.