Когато с изключителен интерес и внимание преди много години разглеждах Еленската даскалоливница на Иван Николов Момчилов в Елена, не си представях, че през 1983 г. ще се срещна с негов правнук в София и Драганово.
С енергичната и неизтощима енергия на кмета на Драганово Недю Бонев селото получи много благоустройствени придобивки, в т. ч. и строителството на училищната пристройка - работилници и физкултурен салон. Западната стена на салона (така нареченият калкан) се издигаше високо с белотата си над зеления училищен двор.

В разговор с кмета в качеството си на директор на училището му споменах, че съм намерил дипломант в Художествената академия - София, който може да измайстори на калкана рисунка от три цветни пласта мазилка (сграфито) на тема “Дървото на живота”. Той каза: “Уговаряй, ще го направим!”.

През пролетта на 1983 г., като специализант в Софийския университет, се срещнах в Художествената академия със зам.-ректора доц. Домусчиев, когото помолих да ни представят дипломант художник, който да изпълни проект за училището в Драганово.

Така се запознах с Боян Момчилов. След редица съвместни консултации той успя в разстояние на един месец да изработи интересен проект, който уточнихме да се реализира през лятото. Тази новина беше одобрена от Н. Бонев. С училищната кола посрещнах художника Боян Момчилов на летището в Горна Оряховица.

По пътя за селото, след като го запитах има ли нещо общо фамилията му с Иван Момчилов, той ми разкри роднинските си връзки с него. Прадядо му е син на И. Момчилов - Петко Момчилов, известен архитект (роден в Горна Оряховица), който е построил Централните софийски минерални бани, Светия синод и престроил турската джамия в църквата “Св. Четиридесет мъченици” в София. 

И днес сграфитото “Дървото на живота” краси училищния двор като свидетел на таланта на рода Момчилови.

А Боян Радославов, син на известния скулптор Васил Радославов, който е автор на паметника, издигнат в центъра на Лясковец, и на Альоша в Пловдив, разработи през 1977 г. два проекта за Драганово: обелиск за първото изпълнение на “Интернационала” в България и орелефа на акад. Никола Михов, учителствал в Драганово две учебни години в края на ХІХ в. и станал през 1897 г. инициатор за изпълнението на “Интернационала” по време на учителски събрания по Драгановския баир над селото. Вестник “Московские известия” писа някога, че това е единствен паметник на песен в света.

Това дължим на таланта на рода Радославови. Както се вижда, двама художници с едно и също малко име - Боян, но с фамилии, които са оставили трайна диря в българското образование и изкуство.

Трябва да се пазят културните паметници в Драганово пък и във всяко населено място. А днешните демократи се занимават с магистрали, увеличение на заплатите си и обедняване на народа, като унищожават паметниците от социалистическото ни минало, както се случи в Драганово.

Крадци демонтираха и претопиха бронзовите букви на “Интернационала” и орелефа на неговия изпълнител акад. Никола Василев Михов. Срам за българската демокрация!

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица
/вестник "Над 55"/