Тридесеттимата наследници на 293 квадратни метра от площад „Централен” са потомци на големия български предприемач Анастас Куцооглу. Елена Станева разказва историята на своя дядо, прославил българските тютюни в цяла Европа, пише Марица.


Анастас Куцооглу

Богатство, влияние и изключително висок ранг на Балканите бележат живота на Анастас Куцооглу. Родопчанин по корени, но жител на Ксанти и Истанбул, тютюнотърговецът твърде млад открива формулата на успеха. И я следва до края на дните си. 

Регистрира компаниите си в Холандия и прави бизнес в целия континент. В епоха, когато светът преживява две поредни войни. Идва в града под тепетата с многочленното си семейство, когато е на 75-годишна възраст. За да му завещае някои от най-красивите тютюневи складове, също семейната къща на улица „Лейди Странгфорд” № 7 (днес там е частно училище „Класик”). 

Историята на прочутия магнат на ориенталски тютюни започва през 1853 година в Райково, днес квартал на Смолян. Баща му е заможен скотовъдец и търговец, внася боя за вълна чак от Азия. От него Анастас научава за тютюна - новия бизнес, обхванал Балканските земи. Завършва гръцка гимназия в Солун, където научава много за вярата. След време внася здравите религиозни основи и в своето семейство. В дома му не сядали на трапезата без първо да четат молитва от Библията. С гръцко образование е и първата му съпруга Шина Пангалова - дъщеря на видния райковец Вълчо Пангалов. Тя дълги години води усърдно счетоводството на мъжа си. Ражда му десет деца, но внезапно умира през 1902 г. след раждането на последното. Втората му съпруга (от 1911 г.) е Стана Алексиева от Устово - от нея има три дъщери. 



Семейството живее между Райково, Ксанти и Истанбул, където е централната кантора на търговеца. В сърцето на разпадащата се Османска империя се пресичат интересите на големите търговци и индустриалци, владеещи пазара на тютюни по онова време. Това помага на Куцооглу да разгърне своята гигантска търговия в цяла Европа. Бизнесът му е свързан с търговия и преработка на тютюни. Изкупува ги от районите на Пловдив, Пазарджик, Асеновград, Хасково, Райково, Устово, Смолян, но и от гръцките Ксанти, Гюмюрджина, Кавала, Софлу, Мегара и Дедеагач (днес Александрополис). 

В годините между 1900 и 1930-а Анастас Куцооглу е на върха на своята кариера. Всичките му дружества - АКА, „Холандска банка за Ориента” „Хандель маачапи” фор туркиш и булгарише табакум”, са регистрирани в Холандия, централата им е в Амстердам. Но имат свои клонове в Пловдив след Първата световна война (1922 г.) до 40-те години на миналия век. Никой не може да оспори, че най-мощната фирма на Балканите в търговията с тютюни е неговата АКА (Анастас Куцооглу - Амстердам). С годините общото производство - на Гърция, България и Турция, е в размер на 130 000 тона. АКА владее 25% от целия пазар в трите страни. 

И все пак богатството е относително понятие, обясняват наследниците му днес. В различни периоди от живота си е действал с различен замах. За Куцооглу най-силни са били годините около 1902-1914 г. Бизнесът му с износ на висококачествен тютюн се развива в световен мащаб. Годишната му печалба се изчислява между 30-35 млн. лева, т. е. близо  6 милиона златни холандски гулден (NLG) - колосална цифра за онази епоха. 

Така Куцооглу търгува из цяла Европа, но в същото време управлява близо 100 000 дка земеделски имоти в Ксанти, Дедеагач и Алексадрополис. Заедно с множество магазини, складове, странноприемници, пекарни, гаражи. 

Семейството се мести в Пловдив в началото на 20-те години на миналия век. Под тепетата и в региона Анастас Куцооглу има над десет склада - негова е централата на Булгартабак на ъгъла на „Авксентий Велешки” и „Иван Вазов”. Също складът, където днес е Българската академия на науките на бул. „Руски”, и съседната сграда - на Министерството на отбраната (на ул. „Велико Търново”). Семейната къща издига в подножието на Сахат тепе - там, където днес е частно училище „Класик”, на ул. „Лейди Странгфорд” № 7. Съседната сграда (бившият ресторант К2) също е собственост на големия търговец. Куцооглу ползва имота за счетоводство и гаражи. 



Коя е причината крупният тютюнотърговец да изостави Ксанти? „В Пловдив централата на бизнеса му е по-близо до Европа. Което улеснява връзките му с партньорите му от Стария континент - търговци и индустриалци", обясняват наследниците му днес. Затова и къщата на Сахат тепе, дело на архитект Попов, била голяма и представителна, с просторни салони. Посрещали гостите в красиви свързани помежду си зали и музикален салон с роял. Мебелите били закупени от прочути европейски аукциони за антики. Картини на холандски художници украсявали стените. 

Куцооглу умира през 1945 година, без да дочака последвалата национализация. „На него нищо не му е взимано приживе - разказват  наследниците. - Вижда само как настаняват руски войници в дома му - влизат в къщата му с оръжие в ръка. Тогава Куцооглу взима пушката, хвърля я на земята и казва на войниците: ”В този дом с оръжие не се влиза! Добре дошли!”