Най-бедните у нас няма да плащат съдебни такси по дела, които водят, пише Монитор. Това предвижда една от точките от екшън-плана на правителството за реформи в съдебната власт и борбата с корупцията.

Документът е изготвен в отговор на препоръките, отправени към страната ни в първия общоевропейски доклад за върховенството на закона в страните членки на ЕС.

В него е записано, че хората, които имат право на правна помощ, се предвижда да бъдат освободени от съдебни такси. Освен това кабинетът има намерение

да понижи прага за достъп до правна помощ

и да намали размера на съдебните такси за образуване на дела. Тези теми са дадени за разработване на Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. За въвеждането им пък е предвиден срок от 3 години.

В срок до 6 месеца пък е предвидено изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи декриминализиране на „провокацията към подкуп“.

Освен това законодателните промени трябва да доведат и до детайлно регламентиране на процедура по осъществяване на подобна дейност от служители под прикритие в съответствие с решения по дела на Европейския съд по правата на човека.

В тях е разписано изискването за даване на гаранции за липса на принуда по отношение на длъжностното лице и безспорно доказване, изключващо възможността за злоупотреба.

Другите промени пък трябва да предвиждат по-тежки санкции при установен конфликт на интереси, както и мерки за защита на лицата, подали сигнали за корупция. Заложено е отпадането на прекаления формализъм на българския наказателен процес.

В документа е записано още, че

предстои създаване на териториални звена

на дирекция „Противодействие на корупцията“ по седалищата на апелативните райони. Предвидено е и кадровото им осигуряване чрез трансформиране на незаети щатове в администрацията, със запазване на възможността за разкриване на изнесени работни места на тази дирекция.

В екшън-плана е записано още, че ще бъде създаден публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт, който да бъде публикуван на интернет сайта на ВСС.

„Регистърът следва да съдържа информация за датата на регистрираното посегателство, източника на информацията, обекта и субекта на посегателството, формата на накърняване на независимостта на съдебната власт, предприета ли е реакция – от кого, кога, форма на реакцията.

В регистъра да се публикува хиперлинк към съответната реакция“, пише още в документа и се посочва, че срокът за тази мярка е април 2021 г., а изпълнението й е възложено на Висшия съдебен съвет. Този регистър вече е публикуван още в края на декември 2020г.

В екшън-плана са предвидени мерки за подобряване на медийната среда

в България. В нея се предвижда разработване на план за действие с мерки за подобряване на медийния плурализъм след „поставяне на масата“ на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади.

Дебатът пък ще бъде базиран и на широки обществени консултации със заинтересуваните страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област.

Темите, по които ще се работи, пък предвиждат засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“), както и мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса.