Проучването на агенция Алфа Рисърч на финала на предизборната кампания, проведено в периода 27 – 30 март 2021г. сред 1007 пълнолетни жители, очертава следните основни тенденции:

Слаба и неравномерна активизация в намеренията за гласуване – при едни политически сили е налице плавна демобилизация, докато при други – прилив на гласове. 11.6% от твърдо решилите да отидат до урните са избрали за кого да дадат гласа си по време на кампанията.

Продължаваща фрагментация на вота, като по-ниската активност увеличава шансовете и тежестта на партиите с твърди ядра, а по-високата – на новите политически сили, разчитащи на разочарованието и протестния вот. Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство.

Увеличава се дистанцията между основните две политически сили – ГЕРБ и БСП. Тя се дължи основно на спада в левицата, свързан както с притесненията от гласуването сред по-възрастните й симпатизанти, така и с отнемането на гласове от формацията около М. Манолова. Запазват се близки позициите между третата и четвъртата политическа сила – Има такъв народ и ДПС, и между петата и шестата – „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.


По-ниска избирателна активност ще увеличи тежестта на ДПС и „Демократична България“, а на ВМРО ще позволи да премине 4%-та бариера. Обратното, евентуално по-висока активност ще прибави гласове към новите протестни движения.

Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради КОВИД пандемията, а други 36% - „известни притеснения“. Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са възможни сериозни размествания в сега регистрираната електорална картина. Така, до последния момент, не толкова партиите, колкото вирусът ще държи „силната карта“.

Проучването на Алфа Рисърч регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2.1 – 2.2 млн. души.  Подобен развой  ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да  размести и техните позиции.

Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“.

В настоящата кампания социологическите прогнози са изправени пред много по-големи предизвикателства и неизвестности, отколкото в които и да е било досегашни избори. Със своите здравни, икономически и социални аспекти, пандемията променя нагласите и поведението на хората по начин, за който нямаме аналог за сравнение. Затова тук ще очертаем само досега наблюдаваните тенденции, които кризата може и да промени, колкото и да е малък периода до изборите.

Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). От друга страна, част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно „Изправи се! Мутри вън!“.

С близки резултати са следващите две политически сили - „Има такъв народ“ (12.7%) и ДПС (12.5%). Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4-ти април. Заявената подкрепа за партията на Сл. Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика.

Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно – и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава  доста гласове от българската диаспора.

„Демократична България“ (6.3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6.0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около М. Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели.

И при него, както и при партията на Сл. Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване.
Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна „вътрешна“ битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, Възраждане (1.7%) и Атака (1.2%) също се намесват в разпределението на този вот.

Голямата въпросителна тук е, дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата.

Около 25% от решилите да участват във вота имат желание да гласува машинно, а 55.5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели.  Сред почти всички партийни електорати преобладава предпочитанието към хартиените бюлетини, единствено сред тези на „Демократична България“ силите са изравнени.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 – 30 март 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.