10 август 1628 г. Неделя. Стокхолм тръпне в очакване. Сред множеството, струпало се на пристанището, са недоспали рибари, домакини, зарязали къщната си работа, посланици, знатни особи, цялата кралска фамилия. Липсва единствено най-важният - кралят.

Густав Адолф Втори, наричан Лъвът на Севера, отново е далече - на бойното поле. Амбициран да бъде единствен владетел на цялото Балтийско море и да провъзгласи Велика Швеция, той бърза да премахне всички пречки по пътя към целта си. Сигизмунд Трети-Васа, братовчед му, господстващ в Полша и претендент за неговия престол, е една от тях. И той го преследва настървено по суша и море.

За да стигне до победата обаче, му е нужна мощна военна флота и той вече е поръчал изграждането два супермодерни бойни кораба. Това е поверено на холандеца Хенри Кюбертсон. Работи се на око, без чертежи и планове, но това не пречи опитният корабостроител да създаде истински шедьовър, символ на кралската мощ, с който не може да се сравни нито един военен кораб в света.

И сега целият град се е събрал да види как флагманът на шведския флот, красавецът “Васа” (кръстен на династията, създадена от дядото на Густав), ще докосне за пръв път водата и ще поеме победния си път. 64 оръдия, всяко от които тежи по тон и половина, се подават от люковете, за да произведат празничния залп. Пищни резбовани фигури на крале, библейски сцени, светци, оцветени в изумителни цветове, красят целия шестдесет и четири метров корпус на “Васа”.

Повече от 1000 тона е теглото му, а командването и воините на борда са повече от 450 души. В кораба има всичко необходимо, за да може да води дълги и тежки битки: хиляди метални гюлета за оръдията, храна в изобилие и по три литра бира на ден за всеки член от екипажа

Под радостните възгласи на множеството “Васа” бавно се спуска от сухия док и поема в първия си рейс. На излизане от залива обаче мощен вятър го накланя силно наляво. Но това не е проблем за шведското техническо чудо. Той бързо се изправя. Веднага след това стихията се стоварва отново. С много по-голяма сила. Корабът се накренява далеч по-фатално.

През отворените, заради залпа, оръдейни люкове навлиза вода. Войниците не са в състояние да отместят тежките оръдия и да ги затворят. “Васа” се пълни с вода и бавно започва да потъва. Онези, които могат да плуват, успяват да се доберат до спасителни лодки, други се хващат за мачтите в очакване на някаква помощ. 

Петдесетина моряци обаче нямат този късмет и остават завинаги под водата. Заедно с кораба 

Така в първия си и останал единствен рейс, за тридесетина минути “Васа” изминава само 1200 метра и регистрира най-големия провал, да не кажем позор на шведското корабостроене.

Въпреки това никой не иска да го забрави. През годините са провеждани няколко акции флагманът да бъде намерен и изваден. Напълно напразни. Морето е погълнало красавеца в огромната си паст и няма никакво намерение да го връща. За държавата въпросът с търсенето приключва. Решението е, че тя няма повече да харчи пари за нещо, което никога няма да се случи.

Но не така мисли един луд изследовател

Той плаща от джоба си опи-тите да открие “Васа”. Сам конструира елементарен уред, с който рови дъното на морето. В един щастлив ден на 1956 г. в него попада парче дърво. Изследванията показват, че е напълно възможно този къс черен дъб да е от потъналия преди три века красавец. И това се оказва вярно. 

“Васа” е намерен, но предстои твърде сложната подготовка по изваждането му. Под корпуса се правят 6 тунела, през които се прекарват здрави метални въжета. Три години след откриването му понтони успяват да го измъкнат от вековната прегръдка. Водолази намират много и различни предмети, които се изнасят на брега. От корпуса са свалени всички тежки детайли, за да се намали теглото му и се предотврати опасността от разцепване. 

На 24 април 1961 г., понеделник, мачтите на “Васа” се показват над вълните. След 333 години в бездната той се носи величествено към брега, приветстван от хилядно множество, заснеман от стотици камери и описван от журналисти от цял свят. Разбира се, първи на борда му се качва крал Густав VI Адолф, страстен любител на археологията. 

Реставраторските работи продължават близо тридесет години. През 1988 г., макар и на буксир, “Васа” отново преплава стокхолмския залив. А година след това става единственият експонат на най-посещавания музей в Стокхолм и цяла Швеция. 

За да влезете в музея “Васа”, се налага да преминете през три врати, монтирани на огромните стъклени стени. Това налагат мерките за изолация на експоната. Поддържа се постоянна температура от осемнадесет градуса. Полутъмно е, донякъде мъгливо, за да се избегне пагубното въздействие на силната светлина върху реликвата. Платната, намерени на дъното, се съхраняват под стъклен похлупак. И въпреки тези изключителни мерки учените смятат, че след сто години, ако не се намерят някакви нови средства за консервация, реликвата ще се разпадне и загине. 

Биографията на “Васа” показва, че съдбата си играе не само с хората, но и с корабите. Днес, вместо с позор, корабът е окичен със слава. Той е признат като най-стария съществуващ морски съд в света. При това деветдесет на сто от всичко по него е автентично. Нови са най-вече пироните, които не са издържали на времето. 

Учените обясняват чудото на оцеляването на кораба с факта, че водата в северното море е студена, не така солена и неблагоприятна за развитието на различни микроорганизми, които биха разяли дървото. А потъването му се обяснява с неправилното изчисление на центъра на тежестта, поставен твърде високо. 

В музея красиви макети дават представа на любопитните туристи как е изглеждал “Васа” в онзи драматичен ден, когато е отплавал за първи път. Впечатлението е за едно истинско произведение на изкуството. Сред реликвите е златен пръстен, предполага се, на тогавашния вицеадмирал. Има дървени съдове за хранене, предмети от бита. Децата могат да повъртят импровизираното корабно кормило. 

В годината, когато “Васа” е бил спасен, в Калифорния се родило едно момче - Фред. С годините той бил обсебен от неговата история. Събира всички вестникарски бележки и статии. Чете много книги за него. А такива са се появили доста. После учил, обиколил институтите в Европа и днес е главен научен ръководител на музейния комплекс.

А ако се съди по нестихващия поток, който непрестанно напира към музея “Васа”, стигаме до извода, че той навярно отдавна си е изплатил парите за строителството. Споменът за провала е забравен и той днес е символ на славата. 

Исак ГОЗЕС 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук