За жалост, те не получиха награда на юбилейното 30-о издание на “Пирин фолк”, затова пък Трио “Звън” бяха обсипани с любовта и аплодисментите на публиката, която стана на крака и запя с тях. Песента им “Ах, ергенче” накара сърцата на зрителите да заиграят, а звънките гласове на веселите певици дълго отекваха в парка на Сандански. Определено мога да кажа, че спечелиха симпатията на публиката, моята също.

Чаровни, забавни и постоянно усмихнати, трите севлиевки Павлинка, Миглена и Снежана с удоволствие се съгласиха да дадат интервю за читателите на вестника. И набързо пресметнаха - макар още да сме млади и никоя от нас да не е над 55, трите заедно сме на цели 140 години.

- Момичета, откога сте заедно като Трио “Звън”?

Павлинка: Събрахме се в далечната 2005 г. И на шега, и съвсем не на шега. Искахме да направим опит дали ние, трите, като гласове ще си паснем, дали сцената ще ни приеме като трио. 

То пък взе, че се получи много успешен проект

Първите ни опити бяха в областта на шлагерите, на забавните песни. След това лека-полека, понеже двете сестри Миглена и Снежана са македонки, надделяха и започнахме да се занимаваме и с фолклор.

Снежана: Стартът ни беше в Петрич на “Златен кестен”. Това беше първото ни изпитание на сцена, което даде успешно начало на съвместния ни творчески път. Там прозвуча първата ни песен и отвори много врати за нас. Тогава се запознахме с хора на изкуството, с текстописци, аранжори и така тръгнаха нещата. Още с първата ни изява дойде и наградата за най-добро изпълнение от фестивала “Златен кестен” в Петрич.

Миглена: Там ни забелязаха, защото много рядко една песен се пее на три гласа. Ние държим на тригласното пеене, което звучи хармонично и гали ухото. Искаме да възродим забравени песни, но по нов, наш начин. Не сме професионалисти, но се стремим да правим песните си професионално. Отнасяме се към труда си и ангажиментите си също професионално и отговорно. Вече така сме се сработили като баланс и сценично поведение, че нещата ни се получават.

Павлинка: Куриозното е, че когато се явихме на “Златен кестен”, имахме една-единствена песен. И си казвахме - ами ако ни изкарат на бис, какво ще правим?! (Смее се.) За разлика от началото, вече имаме над 200 песни. И когато вървим сами на улицата в Севлиево, никой не казва - здравей, Павлинка, Миглена или Снежана, а казват - здравей, трио “Звън”!

- Кажете ми, извън сцената с какво се занимавате?

Павлинка: Аз съм учител по химия и биология. Също съм и инженер-технолог. Преди съм пяла в хорови формации, след това в родопския ансамбъл в Смолян. Когато започнах да преподавам, музиката отиде на втори план, но Снежана е причината да се върна отново на сцената. Срещнах я съвсем случайно, дотогава не се познавахме. Тя пееше в група за стари градски песни. Присъединих се към тях. На първата репетиция ми беше малко странно, че ще пея този жанр, но постепенно се сработихме. Всички ме приеха много добре. Слагахме шапки с воалетки, кичехме се с гердани и така излизахме на сцената. Мина време и двете решихме, че нашето място все още не е там. Отделихме се и после със Снежана и Миглена създадохме нашето трио. Те двете са сестри, но вече толкова време сме заедно, че и аз ги чувствам като свои сестри. Колкото до семейството - щастлива баба съм на две внучета и чакам трето.

Миглена: Аз съм учител в детска градина. И моят път е минал през хорови формации, но прекратих тази дейност, след като създадох семейство. Така или иначе, винаги по-малките деца се опитват да приличат на по-големите и кака е моят пример. Тръгнах по нейните пътища и запяхме заедно - първоначално в дует, после и като трио. 

Снежана: А аз готвя на децата в детска градина. Семейна съм и имам две големи деца, баба съм и на една прекрасна внучка. С пеене се занимавам от дете. По-голяма съм от сестра ми с 13 години. Майка ни е от Пиринска Македония, а баща ни от Северна България. Любовта ни към музиката е дошла от семейството. Къщата ни винаги е била оживена, изпълнена с песни и добро настроение. Имахме много плочи с македонски песни и често ги слушахме.

- Кои са повече сред публиката ви - младите или тези с прошарени коси?

Павлинка: Имаме всякаква публика. Тъй като репертоарът ни е много разнообразен - естрада, народни песни: северняшки, тракийски, македонски, руски и гръцки песни... Пеем на испански, на английски... Подбираме ги според повода, според хората. Видяхте, че публиката в летния театър в Сандански пееше с нас, ръкопляскаше, аплодираше.

- Споменахте за внуците, те радват ли ви се, когато сте на сцената или ви дават по телевизията?

Павлинка: Баткото, когато беше малък, беше един от първите ни фенове. Стоеше пред телевизора и не откъсваше очи. А освен нашите внуци, в Севлиево имаме приятели, които често ни казват - моето внуче се храни само на вашите песни. Енергията на песните ни е добра и влияе добре на децата.

Миглена: Искаме в нашия репертоар да има енергични, жизнени песни. Бавните не са ни на сърце. Предпочитаме веселото настроение.

Снежана: Рано ни е за кахърни песни. Аз се радвам, че моята внучка сякаш тръгва по моя път. Много обича да пее и танцува, има любими песни от нашия репертоар, опитва се да ги пее.

- Три жени на едно място, ще ми признаете ли - за какво се скарахте последно?

Павлинка: А сега, де... Обикновено спорим дали можем да приемем някое участие, защото и трите сме с различни ангажименти. Не може навсякъде да огреем. 

Разбрали сме се, ако две от нас са на едно мнение, третата се съгласява

И те двете, нали са сестри, на мен ми остава да се съглася с тях. (Смее се.)

Миглена: Най-интересното е, че ние нямаме ръководител между нас. Трите заедно обсъждаме, решаваме..., което е трудно, но така сме свикнали една с друга, че винаги стигаме до общо решение...

- Добре де, ама по женски някой път не се ли сдърпвате?

Снежана: Вече толкова добре се познаваме, че дори някоя да е по-рязка, по-нервна, ние се усещаме и просто изчакваме да ни мине. Държим една на друга, общи са и радостите, и нерадостите ни - едно голямо семейство сме.

- Хубави сте, непрекъснато пътувате, ходите по участия, мъжете не ви ли ревнуват?

Снежана: О, единият е винаги с нас. Той ни е шофьор. (Смеят се.) 

Миглена: Признавам си, в началото в моя мъж имаше ревност. 

Даже ми беше казал - избирай, трябва да спреш с тази певческа дейност в името на семейството

И аз толкова много плаках, че той се смили и отсече - добре, прави каквото искаш! 

Павлинка: С моя мъж си зачитаме интересите. Аз уважавам неговото хоби, той уважава моето.

- И накрая, пожелайте нещо на читателите на в. “Над 55”!

Снежана: Знаем от опит, че песента много пъти е спасявала хората в трудни моменти. Когато им е било тежко на сърцето, или си пуснат някоя песен, или запеят самите. И смятаме, че песента и музиката лекуват тялото и душата. Пък и народната мъдрост казва - който пее, зло не мисли. Затова и ние сме най-усмихнатото трио. Така че нека по-често слушат български песни, пък и не само български. 

Миглена: Нека да са здрави, да споделят болка и радост с приятели. Не е хубаво след 60 г. да се затварят и да не общуват с други хора. Така ставаш асоциален и започваш да си мислиш лоши неща. Аз все това повтарям на майка ни. Хубаво е човек да се забавлява, да излезе с приятелки на кафенце, да си разменят клюки, защо не...

Павлинка: Човек трябва да мечтае и да споделя мечтите си, за да се случат. Веднъж бяхме в едно телевизионно предаване и ни попитаха за какво мечтаем. Отговорихме, че ни се иска да излезем извън България, да покажем нашия фолклор и на други народи. Случайно ни гледали в Испания и ни се обадиха - поканиха ни на фестивал на таланта в Сеговия. И се започна - пак Испания, Гърция, Мароко и т. н. Така че пожелавам на читателите на “Над 55” да мечтаят, да обичат, да споделят и да търсят хубавото във всяко нещо!

Валентина ИВАНОВА