Така изглеждало Ардино в далечната 1934 година, тогава село Егри дере. Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г. Селището имало средищно значение, пише 24rodopi.com.
 
Старото име на град Ардино е Егри дере по името на малката река, която тече през селището. След Руско-турската война (1877 – 1878) района на Ардино е присъединен към новосъздадения Гюмюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Егри дере е малко селище с няколко бараки на чаршията и тясно мостче над едно от деретата.


По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Егридеренска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война Ардинско е част от Мастанлийски окръг в България. През 1934 г. Егри дере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област.
 
През 1960 г. Ардино стана град.