Назад във времето: Фейсбукът на нашето детство (СНИМКИ)

“Лексиконът“ се разпространява сред тясно ограничената ученическа възрастова група: от десет до осемнадесет години, когато децата определят своите „координати“ сред заобикалящите ги, когато се определя собственото „аз“. При учениците лексиконът е утвърдена форма да се говори искрено за „аз“-а. Каквото и определение да му се даде, той ще си остане форма за проверка на приятелското отношение, игра, забавление и главно спомен от съучениците. Той си остава нещо като анахронизъм, повей от романтизма на миналото в живота на нашите съвременни ученици. Колкото и да е неестествен днешният живот на лексикона, той е и интересен и заема своето място в нашия забързан видео- и диско ритмов ден.

За разлика от другите форми на писмено кореспондиране — дневник, писма, които се водят или пишат с все по-малко желание, за лексикона, споменника и ученическите ежечасни бележки не може да се каже същото. Те „обикалят“ сред учениците почти непрекъснато, по-голямо значение им се придава в определени класове: четвърти, осми и единадесети.

Отношението на съвременната младеж към приятелството е подчертано положително, на приятелството се обръща много голямо внимание. В резултат младите хора ценят високо лексикона като форма, изразяваща това приятелство.

Условно можем да разделим лексикона на два вида. Първият „обикаля“ между учениците от прогимназиалния курс (4-8 клас), като тук ще включим и учениците от 1—3 клас от началния курс, защото още във втори клас наблюдавах използуване на лексикон или поне опит за водене, попълване и украса на лексикон.

Вторият е за учениците от 8—10 клас. В единадесети клас отпада тестовият характер, съществуват само някои мисли за спомен от съученици и любими учители.

Първият вид лексикони носят характера и наивитета на създалата ги възраст,въпреки че в тях има шаблони, привзети от формата, наложила се при по-големите ученици. От характера на отговoрите на по-малките ученици става ясно, че заетите от по-възрастните въпроси и наложените наготово шаблони са чужди за посочената възраст. Самото съдържание на въпросите, отговорите и общият им смисъл се движат по повърхностното, крещящото, по онова, което прави силно впечатление с неделничиостта си или по-общо с „това, което хваща окото“.

Предпочитанията на притежателите на първия вид лексикони се движат към филми и филмови герои, музика, цветя, леки коли, дискотеки, футболни отбори, конкретни играчи. Освен това задължително фигурират въпроси за трите имена, месторождение, дата, година, месец и ден на раждането, зодиакален знак, брат, сестра, адрес и телефон. Към шаблона отнасям въпроси като: „Какво смятате за днешната младеж?“, „Понякога бихте ли избрали смъртта?“ и др.

При лексиконите от втория вид, които се попълват от ученици между 8-и и 10-и клас, се забелязва промяна в скалата на ценностната ориентация. Въпросите вземат все по-абстрактен характер, младите се интересуват от вечните проблеми на битието и личността. Все по- често се питат: Каква е представата ви за…? Лексиконът загубва игровия елемент. Освен задължително присъстващите въпроси за личните данни фигурират въпроси за отношението към колектива, към личността (симпатия или антипатия), спорта, емоциите (отношението към щастието, любовта, приятелството и брака) и живота изобщо. Въпросът, който при малките е формулиран: „Имате ли си приятал/ка/?“ — тук е видоизменен: „В момента имате ли си приятел/ка/?“.  Междуличностните отношения в случая се поставят не на интимна основа, а на основата на дружбата. Друга група въпроси проверяват отношението към интимните изживявания. Но въпреки акселерацията младите са боязливи, често пъти не отговарят и на съответния въпрос или отговарят едносрично и смятам, че тук са най-искрени. Дори при бегло сравнение между вида въпроси проличава по-зрялото отношение на по-големите ученици към моралните ценности, приятелството, любовта и към живота изобщо.

Вълненията на учениците, отразени в лексикона, са изключително интересни като анкета на младата личност. Те отразяват колебанията на възрастта, интересите, често ограничавани от незнание, неизградена емоционална сфера, принизен естетически усет и вкус.

Графичното оформление на лексиконите също е твърде различно.

При по-малките в украсата на лексиконите преобладават изрезки на герои oт комикси – Пиф, Херкулес, Малчо и други популярни герои от детско-юношески филми. Модерни са героите от „Междузвездни войни“, „Куклено шоу“, „Розовата пантера“, „Том и Джери“, „Зайчето и вълкът“ и др., привлекателни артисти като Лино Вентура, Жан Пол Белмондо, Брус Ли и др., както снимки и символи на известни естрадни състави и индивидуални изпълнители, популярни в момента. Останалите украсителни елементи са изрезки с илюстрации и снимки, колажи (от чуждестранни списания) : реклами за бонбони и шоколад, спортни дрехи, леки коли и дамско бельо. Немалко място се отделя на артистки, като е за предпочитане да са по-разсъблечени. „Индивидуалното графично оформление“ ползува мотивите на четирилистната детелина,различните видове сърца (прободени или не) като символ на чувствата, животински представители като котета, тигърчета, кучета, пеперуди, сърни и др. Тенденцията е твоето посвещение да бъде по-шарено, по-пъстро от това на съученика, който е попълвал преди теб, като по този начин изразиш своите по-силни чувства към собственика на лексикона и не на последно място — семейния си социален престиж и възможности.

При по-малките ученици най-често се наблюдава равностойност между текст и изображение, докато при по-големите преобладава текстът. При оформлението е решаващо текстът и изображението да са във връзка с личността на попълващия и с отношението му към собственика на лексикона.

По-големите ученици използуват при графичното оформление по-семпли украси, главно картички на известни артисти и артистки, странични декоративни рамкиращи линии, геометрични цветни  украси, растителни елементи и др. Картичките изразяват вече не само физически, а и нравствен еталон за красота.

В текстовете при по-малките преобладава романтично-сладникавото от типа на: „Печен картоф, отвътре суроф. Това е ученическата любоф“, „Спомен вечен в гащички облечен…“, „На небето има две звезди, това сме аз и ти“, „Тече река Амур, обичам те сладур“ и др… Стиховете, които са ученически фолклор, тематично разработват леко еротични или фриволни мотиви, показват неангажирано отношение на учениците към училище и учители, както и към тези, които ги карат да учат. Разработват се теми от тарикатското поведение, използуват се образци с доста стара дата на създаване (използуван от нашите баби, бащи и майки в ученическа възраст) — „Не искам боб, не искам леща, а искам с теб на среща“, „Любовта е кат копейка, дрънне, звънне и офейка“, „Морето ще преплувам, сал тебе да целувам“, „Ти си малка пойна птичка, осмокласна ученичка, не разбираш ли, че те любя и по тебе време губя. Твой непознат, но сериозен кандидат“. Преработват и нагаждат с променен текст песни и известни литературни произведения. Предпочетени са следните автори: Хр. Ботев, Хр. Смирненски, Н. Вапцаров; от песните — песните на ВИГ Тангра и ВИГ Сигнал, на М. Белчев. Създават се интересни стихове по два до четири стиха, кратки форми, които се движат от елементарния и сладникав изказ на любовните чувства до афористично наподобяващото оформление — „Ах, любов, любов, ти ме вкара в Пирогов“, „Който не тича, той не пада, който не люби, той не страда“ и др.

При по-големите ученици текстът в повечето случаи цитира мисли и афоризми на известни личности, които служат като образец за поведение и отношение към действителността. Присъствуват стихове от П.П. Славейков, П. Яворов , К. Христов, Д. Дамянов, В. Петкова, В. Ханчев, Бл. Димитрова, У. Шекспир, Й. Гьоте, X. Хайне, Фр. Шилер, Ш. Бод-лер, А. Рембо, Г. Аполинер, Л. Арагон, Ж. Превер, А. Пушкин, М. Лермонтов, С. Есенин, В. Брюсов, А. Блок, К. Си-монов, Вл. Висоцки. Естествено е, че ло-големите ученици са се насочили към сериозно и проблемно отношение към битието, което се вижда от предпочетените автори, както и от явяващите се стихове и разкази — ученическо творчество – с философска тематика.

Явлението лексикон е трудно за дефиниране, не знаем къде да го причислим: към фолклора, литературата или кича, но е ясно, че то е звено в пътя на социализацията на личността, дори може да се каже, че е път към по-сериозно лично творчество, към сериозното изкуство.

Той ще продължава да играе съществена роля, независимо че за съвременността ни е анахронизъм: защото се оказва необходим на младата личност, която иска да научи мнението на другите за себе си да сподели отношението си към заобикалящия го свят.

Източник: Socbg.com Автор: Владимир Стефанов, Препечатано от сп. „София“, 1987 г.