Д екември е месецът, в който на бял свят са се появили двама души, които българското кино и зрители никога няма да забравят. На дванадесети през 1938 година в Дупница е родена Невена Коканова. А на 7-и, но десет години по-рано, в Русе проточва глас Никола Корабов. Днес и двамата ни гледат от небето. А биха могли да бъдат юбиляри. Корабов си отиде на 10 ноември 2016 на 87. Невена доживя едва 61. Ракът я отнесе още в първата година на века. Но не само рожденият месец свързва двете големи личности, а един филм, който достолепно седи на върха на родното киноизкуство: “Тютюн”. Преди това романът на Димитър Димов е породил скандал, активизирал е завистниците и враговете на талантливия писател. Решението свише било той да се преработи основно. Затова и на подготовката на филма се е гледало под лупа. В крайна сметка за главната роля режисьорът избира почти неизвестната млада актриса Невена Коканова. Срещу това скачат мнозина. Особено покровителите на другите кандидатки за ролята на Ирина.

Малко странното си име големият Корабов дължи на руските офицери по време на Сръбско-българската война, в която дядо му бил доброволец. Та попитали го те как се казва: Стефан Антонов-отвърнал. А фамилията? Мълчание. Какво е работил баща ти? Пренасял дървен материал с гемии, нещо като кораб. Значи Корабов...


Невена Коканова във филма „Тютюн” с Йордан Матев

Внукът Корабов започва кариерата си благодарение на продавач на лимонада в родния си град. Той наел малкия Никола за помагач срещу правото да гледа всичките филми през седмицата. А по това време кината в Русе били четири и е ясно, че цялото време на момчето минавало с очи, втренчени в екрана. Така че друг път, освен до ВИТИЗ, пред младия Корабов е нямало. Попаднал при корифеите Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев, което си е било жив дар Божи. Продължил учението си в Москва. “Димитровградци” е първият му филм. 

Невена Коканова тръгва в артистичната си кариера с фаул. Късат я на кандидатстудентския изпит за Театралната академия. И докато комисията й сочи вратата, един невзрачен плешив мъж й прави предложение, на което не може да устои. Режисьорът Янаки Стоянов я кани да дойде в Ямбол. Момичето приема и само след няколко месеца аристократичният салон на театъра, който ще носи нейното име, се пука по шевовете, за да я гледа като Жулиета. Спектакълът е събитие за града. На сцената, която след години тя ще целуне в знак на благодарност, се е родил един велик талант. “Години за любов” е първият й филм. Режисьорът Янко Янков го снима през 1957 година. До “Тютюн” остава една цяла петилетка. 

“Бях избрана за ролята на Лила и спокойно чаках деня на снимките - разказва Невена. - Участието ми беше осигурено и нямаше за какво да се безпокоя. Но нещата се бавеха. Търсеха изпълнителка за главната роля - Ирина. Изведнъж Никола Корабов реши това да бъда аз”.


Никола Корабов създаде шедьоври на родното кино

 “Викнахме Коканова за проба на Лила - спомняше си пък Корабов. - Но виждам, че тя излъчва огромен чар. Без да го осъзнава. Дай да направим една проба. Ще бъдеш жената вамп. Да видим дали ще се получи. Невена е руса, направихме я черна, тя е по-ниска, повдигнахме я. И така с някои провокации опитахме част от сцените. Помагаха ми всички и нещата станаха”. 
В киносредите това се приема с нездрав интерес. Корабов пробва Коканова, това е сензация. Как ще изтръгне от това момиче гигантските женски черти на Ирина - питат се капацитетите.  Към ролята протягат ръце и други мастити актриси. Част от художествения съвет подкрепя Невена, повечето са против: Ще бъде провал. Корабов е луд - предричат мнозина. Режисьорът е качен на кръста. И тогава мнението на един човек приключва драмата. Авторът на романа Димитър Димов избира Коканова. 

Наскоро по повод деветдесетата годишнина от рождението на Никола Корабов отново гледахме неговия неостаряващ шедьовър. През годините поне още пет души са искали отново да снимат романа. Отказват им. След грандиозния успех на първата версия римейк не е необходим. 

Невена: Венецът има и бодли

“Аз не мога да се оплача от съдбата си. Тя не ме пожали в нищо. Стремила съм се да приема ролята, която животът ми предложи, и в тази роля да изградя своето собствено аз. Въпреки че на 22-23 години, в които бях, когато снимахме филма, аз вече знаех, че венецът не е направен само от рози, но от бодлите им. 

Разговорът ми с Въло Радев върху идеята за “Крадецът на праскови”, който той искаше да заснеме като режисьор, започна почти в края на снимките на “Тютюн”. Той подготвяше актьорската ми душа за тази роля. Но въпреки че бях подготвена, аз бях отхвърлена от Въло. Филмът започна да се снима с друга актриса, уважавана от мен колежка, която, за съжаление, трябваше да изпита същата обида след това, когато отхвърлиха нея и взеха мен”.
Интервю с Кеворк Кеворкян във “Всяка неделя”

Режисьорът: Сашо Сладура - под изтривалката

“В края на деветдесетте години написах сценарий за филма: “Ах, този Сладур”. Познавах го. Блестящ виртуоз, музикант и певец на френски шансони, един абсолютно свободен човек. (Александър Николов е арестуван и убит в лагера Ловеч, б.а.).

Исках да разкажа, че в най-мрачните времена в България е имало духовна съпротива. Комисията се колебаеше дали филмът да бъде единичен или в шест серии. Страхотни надежди. В този проект аз не търсех виновника. С тояги са убити много хора, не само Сашо Сладура. Това е наш патент, зловещ патент. Запокити се този филм под изтривалката. Дали ще стане някога...”
Из интервю, 26 юли 2013 г.