Днес е празникът на Свети Дух, който дава живот на всички твари, чрез когото ни се даряват всяка мъдрост, всякакви духовни дарове и различни добродетели.

Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо.

Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.

Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17).

Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).

Празникът се свързва с култа към мъртвите и според народните вярвания на него душите на покойниците, "пуснати" на Великден, "се прибират". Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да "направят сянка" на мъртвите на оня свят.

В църквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи "виждат" свидните си близки покойници.

Народът нарича празника Духовден и с него започва "Русалската седмица", "Русалската неделя", "Самодивската неделя". "Русалийки", "Русалии" били невидими, нечисти, вредоносни сили, на които, макар и по-рядко, се приписва способност да лекуват.

В Северна България вярват, че русалийките са душите на млади удавници, които като бели и жълти пеперуди прелитали отвъд Дунава.

За да се предпазят от русалиите, хората окичвали вратите и прозорците с пелин, чесън, репей, орехова шума, носели ги и в дрехите си, защото вярвали, че злите сили бягат от неприятната им миризма.

РИТУАЛИ

Народът празнува в чест на русалките, нивите и хляба. Откъдето минат русалките, ще се роди добър плод – нивите ще изкласят, лозята ще изресят, дърветата ще плодят. През тази седмица в сряда и петък рано преди слънце каквато и трева да улови човек, все е лековита.

В тази плодна неделя момите и невестите, от които се очаква да пренесат плодородието и сред хората, взимат иконите и тръгват за най-близкия манастир или свято място. Обикалят с тях и пеят песни, а на връщане спират край оброчището, където вече ги чака цялото село.

Коли се курбан, готви се в големи казани, свещеникът го прекадява. Всички ядат и се веселят, празнуват и се надяват лоша болест да не ги споходи, огън и градушка да не се изсипят над земите им.

Къщата се постила с пелин. Всяка мома и момък също трябва да носят предпазващата билка. Народът ни е знаел магическата сила на пелина да прогонва зли сили, бродници и магьосници и да ни пази от тях. Някои се лепят с лепка – трева, от която русалките също бягат. Лепка се слага и против болки в кръста.

В тази седмица е добре жените да работят в градината, да плевят, да засаждат. Трябва обаче да правят това само с ръце, не с мотика и други остри сечива.