„Цели 18 работни групи за нула време? Или защо по-малкото е повече“, така започна коментар на проф. д-р Боян Дуранкев по повод политическата обстановка у нас и въпросните преговори на ПП за съставяне на коалиция за 47-ото Народно събрание.


Проф. д-р Боян Дуранкев, Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

„Недоносеното дете на 18-те комисии може да се окаже кожух от кръпки за зимата, който не е подходящ за елегантните фигури от бъдещото правителство“, допълва той.

„Опасявам се, че даже духът на Ванга да помага на всеки от членовете на комисиите, бъдещето трудно може да бъде описано“, допълни професорът.

Ето какво още пише проф. д-р Боян Дуранкев в своя анализ, цитиран от „Епицентър“:

С наближаването на назначаването на членовете на новия Министерски съвет основателно главните „диригенти“ от „Продължаваме промяната“ (ПП) организират от 23 ноември още срещи на експертните групи за изработване на „Програма за бъдещото управление“. Самите групи ще бъдат 18 на брой и в тях ще участват по трима души от всяка страна, като една от страните ще е неизменно ПП.

Прави впечатление че – въпреки краткия срок, през който ще заседават подобни работни групи – вероятно до началото на м. декември, броят им е значим, още повече че социално-икономическата система е наистина „система“, а не е прост сбор от различни секторни политики.

Един бърз преглед на наименованията на самите групи не е излишен за вземане на политически решения, както – ще направим опит за това – и очертаване на „липси и излишъци“.

Най-общо казано, управляемите подсистеми на главната система са: природна система, икономическа система, социална система, система на международните отношения. И така, ето наименованията на „комисиите“, групирани по системи:

Природна система

1. Екология (По-удачен вариант би бил: „Опазване и възпроизводство на природната среда“)

Икономическа система

2. Икономика (Правилно би било: „Структура на икономиката“ или „Реална икономика“; иначе няма никакъв общ смисъл).

3. Земеделие (Правилно би било: „Селско стопанство“ – то включва растениевъдство, животновъдство и селскостопански услуги; „земеделието“ е бледа част от всичкото)

4. Енергетика

5. Транспорт (Защо не: „Транспорт и транспортна инфраструктура“?)

6. Здравеопазване

7. Образование

8. Култура

9. Туризъм (По-правилно е международното наименование BEACH (резервации, развлекателен бизнес, авиокомпании, круизен туризъм и казина, хотели и курорти)

10. Спорт (Ако става дума за масов спорт, чудесно; ако се мисли за представителния спорт, не е добре)

11. Финанси (… и фискална политика)

12. Регионално развитие (…и кохезионна политика)

Отсъстват като комисии по неизвестни причини:

- Промишленост (отсъства, а е съществен сектор – вземете само отбранителната индустрия!)

- Строителство (отсъства, а е проблемно с много измерения!)

- Търговия и вериги на доставките

- Наука (тя не влиза в образованието, въпреки че то се ползва от нея)

- Развитие на публичната собственост (свръхважна за всяка европейска страна!)

- Европейски и международни проекти

Социална система

13. Труд и Социални грижи (По-точен вариант: доходи и потребление)

14. Електронно правителство

15. Правосъдие

16. Вътрешна сигурност

Система на международните отношения

17. Национална сигурност

18. Международни отношения

Въпросът за наименованията на експертните групи съвсем не е толкова елементарен, понеже името предопределя в голяма степен съдържанието на разговорите. Освен това, със сигурност светлите мечти на повечето от групите ще изискват финансови средства, т.е. групи № 1-18 гарантирано ще влязат в противоречие с група № 11 (Финанси), което ще предизвика нещо нежелано от самите тях – ще трябва да режат „живо месо“ от идеите си, понеже „бюджет 2022“ ще е на нивото на „бюджет 2019“ (с корекцията на инфлацията), следователно няма да е много щедър, понеже не се предвижда промяна на данъчната система, освен масовата политическа заблуда че смъкването на ДДС винаги водело до намаляване на цените.

Възможно е тази какафонична постройка, базирана на секторни политики, да се окаже набързо приет план за действие, който няма как да бъде изпълнен. А гражданите са претоварени със значими очаквания, които – ако не се сбъднат, ще предизвикат известния бумерангов ефект – недоверие към коалиционното правителство, неговото смъкване и провеждането на поредните нови избори.

Опасявам се, че даже духът на Ванга да помага на всеки от членовете на комисиите, бъдещето трудно може да бъде описано: (1) 2022 г. ще продължава да е „Ковид“ за страната ни; (2) лупата на Европейската комисия към България ще бъде много по-наблюдателна и по-внимателна към промяната на посоките на финансовите потоци (ефектът „Кьовеши“ и пост-„ГЕРБ-СДС“); (3) при „отваряне“ на по-развитите страни от ЕС ще има нов отток на специалисти от страната към тях, а на „пазара“ няма наличности или „заменки“ на лекари, медицински сестри, учители и т.н. (запомнете го добре, „пазарни“ експерти, и спрете да говорите неистината че „пазарът“ всичко дава)…

Затова е по-добре при изработката на „Програма за бъдещото управление“ да се избегне печално известния „отраслов подход“ („старите пушки“ знаят за какво става дума, това е широко обсъждано преди години), като се замени с програмно-целеви подход, а именно: „Програма 2022“, която да е фокусирана върху решаването на най-спешните проблеми („трите кита“ на развитието, „влекачите“ на системата): (1) здравеопазване; (2) енергетика; (3) доходи, потребление и фискална политика. Тук се коренят и най-големите различия между бъдещите партньори, следователно точно те трябва да се снемат.

Останалите политики могат да „изчакат“ сформирането на Народното събрание и приемането на базовите решения по „трите кита“ (може да са 4-5-6, но не повече), след което да се пристъпи към стиковането на предложенията по всички други секторни политики. Още повече че „Бюджет 2022“ отдавна чука на вратата, а не бюджетите за 2023-2025 г.

Сега по-малкото е повече, но достатъчно; иначе недоносеното дете на 18-те комисии ще се окаже кожух от кръпки за зимата, който не е подходящ за елегантните фигури от бъдещото правителство.

--------
Проф. д-р Боян Дуранкев е преподавател в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) и във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).


Ръководител е на катедра „Маркетинг и мениджмънт“ във ВУЗФ и част от Лабораторията за научно-приложни изследвания VUZF Lab. Специалист по глобалистика и стратегическо планиране.

Автор е на над 350 специализирани монографии, учебници и статии. Специализирал в Русия, Германия, Португалия и САЩ. Ежегодно е канен и участва на международни конференции в чужбина и изнася академични лекции.

Член е на Клуб „24 май“, на УС на Българската асоциация по маркетинг, както и на борда на Superbrands Bulgaria.