Бившият министър на културата Вежди Рашидов навремето е правил опит да се самоубие. Факт, който малцина знаят. И тогава единствено бързата намеса на приятеля му Дончо Цончев е предотвратила нещастието, пише "ШОУ", чийто нов брой ще се появи днес на пазара.
„По онова време винаги си носех бръснарско ножче в малкия джоб, с което да си остря моливите. Отидох в Клуба на писателите на „Ангел Кънчев”, където на една маса бяха седнали Гошо Трифонов, Дончо Цончев, Христо Калчев. Седнах при тях, но по едно време нещо ми се обърна в душата. Пийнахме по 1-2 водки и в един момент аз им казвам: - Ще отида до тоалетната. Там извадих ножчето и щеше да стане голяма беля – опитах се да си режа вените”, признава Рашидов. И добавя с откровен тон:

„В този момент Дончо влезе в тоалетната и като ме видя какво правя, първото нещо, което направи, бе да ме удари, после ме хвана за ръцете, взе ми ножчето и няма да забравя никога думите му: „Ти добре ще си отидеш, ще се махнеш от този свят, а нас на кого ни оставяш”.

Въпреки нелекото си детство днешният културен министър като дете е бил добър цигулар, а в гимназията е тренирал активно самбо. Майка му, която е известна изпълнителка на турски и български народни песни, умира съвсем млада, а той е изпратен в сиропиталището в с. „Студен кладенец” едва на 11 годинки. Тогавашната директорка на училището в Кърджали Златка Петрова, която Вежди нарича своя „втора майка”, го взима под своя опека и се грижи за него като за свой роден син.


Двамата бяха много добри приятели

По време на „възродителния процес” вече бившият министър на културата заминава на специализация в Париж, където остава не два месеца, за колкото има виза, а за периода от година и осем месеца. Докато пребивава нелегално във френската столица, Вежди се запознава с големия скулптор Сезар, който галено се обръща към него с прякора „Ел Турко”.
След майка си губи и брат си. Всъщност смъртта преобръща два пъти живота на Вежди Рашидов. След като губи майка си, Рашидов изпраща и брат си.

„Мама загина при катастрофа. Издъхна в ръцете ми. Изживях невероятен шок. Помня, че много трудно понесох смъртта й”, връща лентата с насълзени очи той.

„Брат ми почина млад. Тогава аз бях на 31, той - на 36. Издъхна в ръцете ми. Раздялата с него ми беше поредният жесток удар. Току-що се бях завърнал от чужбина и веднага потеглих към Кърджали. Отидох направо в болницата. Беше към 11 ч вечерта. Заварих го жив... Мъките му бяха страшни. Стоях до леглото му, когато изведнъж той ме хвана за яката и ми каза: „В магазина има, в магазина има,...”. Това бяха последните му думи.

Когато умира брат му, Вежди взима съдбовното решение да дари очите му на ослепял при злополука миньор.

„Нищо не помня, но когато чух, че трябва да дам очите на брат си, свят ми се зави. Беше шок! Можете ли да си представите какво щеше да стане, ако нашите бяха разбрали, че давам очите на брат си за присаждане?

Щяха да ме линчуват. И да ме мразят цял живот. Брат ми бе слаб, строен и красив, приличаше на майка ми, хубавица, с много чисти черти. Аз приличам на баща си - дебелонос, едър, голям. Много обичах брат си. И мъката ми по него никога не отшумя. Излязох като замаян от стаята”, допълва разказа Рашидов.


Вежди Рашидов (вляво) със съпругата си Снежана Бахарова и Бойко Борисов

10 негови култови бисера

С присъщата за всеки скулптор прецизност Вежди Рашидов често „извайва” словесни бисери, които след това се помнят с години. Предлагаме ви 10 от най-големите ментални шедьоври на „главния мултак на републиката”.
♦ „И аз протестирам, че Наоми Кембъл не ми е секретарка, но какво да правиш”.
♦ „Вие още не сте били камериерки на Ахмед Доган, когато аз съм го хранил с шкембе чорба”.
♦ „Получавайте шестици, защото аз бях тройкаджия и вижте какво ме направиха - министър”.
♦ (за Доган) „Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 години, да ви е.а циганската нация – това го напишете, ама няма да посмеете.”
♦ „Най-неприятното съсловие за мен са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа.”
♦ „Не може храната да е единственото, заради което хомо сапиенсът е създал човека. Много красиво сме се облекли, караме едни прекрасни коли, естетизирали сме се, искаме да се развием духовно, да, но не може единственият смисъл да е да ядем, да пием. Много е важно, наистина, трябва да ядем три пъти на ден, но ядем три пъти на ден, за да се усъвършенстваме.”
♦ (защо не подкрепя спорния закон за горите) „Не може България да се лиши от инвестиции, а и аз не мога непрекъснато да изпращам сина и внучките си в Австрия да се пързалят – малко скъпичко ми излиза”.
♦ (на пресконференция към журналисти) „Дълго ли говоря? Спирайте ме, че аз малко се насосах горе, малко... ме хвана така...”.
♦ „Навремето имаше журналисти, с които заедно пиехме, заедно повръщахме, заедно ставахме от масата. Бяхме като едно цяло тяло.”
♦ „Ами сигурно, защото Господ Бог е бил първо и скулптор. Нали все пак преди словото, преди началото е сътворил човека от кал. Все пак ми е бил колега.”

Подготви Анелия ПОПОВА