Любимата на поколения българска певица отбеляза юбилея си с голям концерт в НДК. През септември Нели Рангелова отпразнува 60-годишен юбилей, а концертът й бе под надслов "40 години на сцена, споделени с приятели".

Поп певицата, утвърдила се с характерен стил, изпълни 24 от най-обичаните си песни, които придобиват модерно звучене в аранжимент на Красимир Гюлмезов - специално за празничния концерт. На сцената с Нели Рангелова се качиха прекрасните момичета от ЛаТиДа, щрайх линията е на Quarto Quartet. В дует звучаха и песните на Нели Рангелова с изключителните изпълнители и приятели на певицата Георги Христов, Васил Найденов, Владимир Ампов - Графа, Мария Илиева, Любо Киров.

Публиката на дивата певица приглася на "Необясними неща", "Мой стих", "Вълшебно", "Докога", "Както съм била", "Целуни ме сега", "Не питай кога", "Сладка грешка", "Бум Бум", "Далечно", "Ще можеш ли", "Танцувам в мрака", "Гоня вятъра", "Няма да плача" и много други. 

Никой не знае какво му е писано. Единственото, което искам, е да имам творческото дълголетие на Лили Иванова. Ей това искам!, 

споделя певицата. Аз винаги съм казвала, че и да искам, не мога да скрия моите години поради простия факт, че през всичките тези години аз съм печелила награди, била съм по фестивали, хората много добре си спомнят и първите ми плочи, и въобще всичките ми явявания на наши и международни сцени. Така че не бих могла, и да искам, да скрия годините си. Освен това тези години въобще не ме притесняват, защото аз съм далеч от мисълта, че съм една 60-годишна жена, за която се предполага, че трябва да бъде улегнала, да дава съвети и пр.

Както се казва в една моя песен - "все още гоня вятъра". Свързвам го и с работата си - аз все ще търся нови автори и още търся най-добрата си песен, която ще бъде "перла в моята корона". Смятам, че не съм я изпяла тази песен. 

Нели Рангелова започва творческата си кариера през 1978 г. с оркестър “Бургас” като бекграунд вокалистка. През 1983 г. завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория в класа на Цветана Възвъзова.



Ако трябва да съм конкретна, точно преди 40 години подписах първия си професионален договор като певица към оркестър “Бургас”. Тъкмо бях завършила училище и пеех в “Балкантурист” в родния ми Михайловград (днес Монтана). Те са вечеряли в ресторанта, чули са ме, харесали са ме и ми изпратиха покана да се явя на прослушване в Бургас. После тръгнахме на турне със Зоран Миливоевич, аз нямах сценични дрехи и неговата съпруга Вили ми купи от Сърбия първите сценични обувки - сребърни, които никога през живота си няма да забравя.

Във вариетето на Слънчев бряг се запознах с първия си съпруг - джаз музикантът Йордан Капитанов. Когато свърши сезонът, любовта ни беше пламнала и дойдох в София. Нямах обаче абсолютно никакво самочувствие. 

Имах чувството, че на тялото ми пише “Михайловград“

Да не говорим, че средата, в която Данчо ме въведе - бигбендът, Людмил Георгиев и т.н., правеха донякъде всичко възможно да снижават самочувствието ми. Няма да забравя Людмил Георгиев как беше разпитвал хора от Монтана за мен, какво момиче съм, сакън, неговият “син”, както той наричаше Йордан Капитанов, да не се обвърже с някоя неподходяща. Много неприятни емоции. Тогава бях на 23 години - млада, красива, талантлива, могла съм да имам всичко, а излизах на сцена с такова притеснение. Много години минаха, докато получа самочувствие. Записах естрадния отдел, за да имам софийско жителство и да не се налага насила да се омъжвам. 

Помня първия си хонорар в София, в локала на Японския, беше 20 лв. 

Беше през 1979-80 г., бяхме две вокалистки и Коко Николов. Събираше се елитът на столицата. Тогава работехме на по три места. Взимала съм почти минималната работна заплата за една вечер. Но нищо не виждах от това, защото първият ми съпруг обичаше да се събира с приятели, да посещават баровете и това, което изкарвах, заминаваше.

Моята кариера мина през естрадния отдел на Консерваторията, работа в нощните локали на бившия Японски хотел, на Парк хотел “Москва“ с Коко Николов, бигбенда на БНР и БНТ с диригент Вили Казасян, първите ми записи с тях, серия от фестивали, многобройни турнета в страните от бившия соцлагер, концертите с бигбенда на полското национално радио и телевизия, с бигбенда на берлинското радио и телевизия, по 3,5 месеца турнета в СССР. Днес мога да кажа: “40 години на сцена, споделени с приятели”.

По време на творческата си кариера Нели Рангелова има над 500 записани песни и печели много награди, между които Голямата награда на фестивала “Златният Орфей” в Международния конкурс за изпълнители през 1982 г. Същата година печели и Голямата награда на фестивала “Нийуола” в Индипендънс, щата Канзас, САЩ. През 1983 г. печели “Сребърна лира” на международния фестивал на популярната песен “Братиславска лира” в Словакия. През 1984 г. печели Втора награда на международния фестивал на песента “Сопот” в Полша, а през 1987 г. Нели Рангелова е сред първите десет изпълнители в категория “блус” на конкурса в Нешвил с песента “Ти и последният дъжд”. Лауреат е и на фестивалите “Шиофок” - Унгария, и “Филах” - Австрия.

Като зодия Дева не обичам да си давам равносметки. Дори като гледам архивни снимки, си казвам: “Боже, това аз ли съм!”. Но факт е, че още не съм се напяла и още чакам онази песен.

Даже се шегувам, че още не съм си изпяла песента. Хората на изкуството сме ненаситни и винаги искаме още 

Какво ли не изпях, какви ли експерименти не направих. Включително много малко хора знаят, че заедно с Константин Бахаров имам записан цял кънтри албум.

Още през 1982-ра, когато спечелих “Златният Орфей”, журито беше изцяло от чужди импресарии. Тогава присъстваше един голям продуцент от Лондон - Дерек Раузен, който искаше веднага след фестивала да направи договор за мен и да ме вземат. 

Никой не знае, че след “Златният Орфей” ме поканиха да замина за Лондон и да пея в зала “Олимпия” 

като подгряваща звезда на някаква известна тяхна група. Тогава неговите думи бяха, че гласът ми е като нешлифован диамант и те ще направят всичко възможно да ме превърнат в световна звезда. В този момент моя милост каза, че не желае да замине, защото бях толкова влюбена тогава. Първото изречение, което научих на английски от Дерек Раузен, беше - She is very stupid girl (тя е много глупаво момиче). Второто предложение беше същата година, когато отидох в Америка. Третия път беше от студио “Ханза” в Германия. Искаха да издадат цял албум с мен на италиански. Но никога не съм приемала, не заради друго - първо заради глупост от влюбване, второ, защото трябваше да избягам буквално, за да направя кариера, а аз не можех да си позволя да причиня това на моите родители, и трето, винаги съм била и до ден днешен съм голяма родолюбка. И, разбира се, до мен стои един партньор, на когото разчитам и обичам.

Истинският, който заслужава да бъде до мен, и аз наистина съжалявам, че не съм се запознала с него през 1982-3-та г., това е човекът, с когото живея вече 25 години, моят любим - Георги Бочуков, с когото имаме син - Мартин. Много компромиси е направил за мен, много грешки ми е простил. Ако се бях запознала с него в онези години, щях да съм още по-известна. Човек, който с любовта си и личните си качества ми е помогнал много.

Подготви Паулина БОЯНОВА