Когато известният френски актьор Луи дьо Фюнес се появява на екрана, веднага кара публиката да се смее и повдига градуса на настроението. Но, оказва се, в реалния си живот той много по-често е огорчавал хората, отколкото да ги развеселява. Вярно ли е наистина, че великият комик е бил истински деспот и винаги с лошо настроение?
Лош ученик в училище и още по-непоносим работник

Чепатия си характер и таланта си да разсмива хората в еднаква степен Луи дьо Фюнес проявява още от ранна възраст. В училище той бил лош ученик, но затова пък умело пародирал учителите си. Често провалял часовете, за което постоянно са го наказвали или гонели от училище. Същото нещо се случвало и по отношение на работата му – гонили го отвсякъде. От шивашки цех – след като веднъж го хванали да хвърля карфици по канарчето, от фотоателието – след пожара заради хвърлени в чекмеджето фишеци, от салона за шапки – защото плиснал чаша вода в лицето на шефа си.

Не комик, а клоун...

Режисьорите смятали комика за клоун и дълго време не му предлагали главни роли. Успехът идва при него едва в края на 1950 г., когато актьорът вече е над 40 години.

На нито едно от работните си места не е чул добра дума за себе си

Преди да стане известен по целия свят, Луи дьо Фюнес е чистил обувки, бил е декоратор на витрини, тенекеджия, рекламирал е туристически дестинации. Но на нито едно работно място не се задържал дълго време и не оставял след себе си добро впечатление.
Дори на собствената си сватба успял да ядоса родителите на булката, тъй като постоянно правел гримаси, неподходящи за тържествения случай.

Докарвал до нервна криза продавачите в магазина

Роднините си Луи дьо Фюнес измъчвал с постоянното си мърморене и скъперничество. Въпреки че нямал материални проблеми и получавал тлъсти хонорари, актьорът вманиачено проверявал винаги всички сметки и можел да се пазари в магазина дотогава, докато продавачът накрая бил готов той да му даде пари – само и само да си тръгне. Един ден синът му си купува обувки, но баща му решава, че са много скъпи, и го принуждава да ги смени за много по-евтини.



Казват, че Луи дьо Фюнес постоянно носел със себе си връзка с ключове: от шкафове, чекмеджета, кутии и т.н. - ... за да не му откраднат нещо.
Впрочем прекомерната предпазливост в характера на актьора си има просто обяснение: бащата на Луи инсценира самоубийство и бяга в друга държава, защото не можел да изхранва семейството си. Мисълта, че баща му го е изоставил поради бедност цял живот не му дава покой и го кара винаги да икономисва и да пести парите си. В същото време значителна част от приходите си актьорът харчи за благотворителност. Например купувал играчки за децата в детския дом всяка Коледа.

Кошмар за съседите си

Докато семейството му не се премества да живее извън града, Луи дьо Фюнес непрекъснато вгорчавал живота на съседите си: ако след 22:00 часа чувал шум зад стената, веднага се обаждал в полицията, а след това искал обезщетение за нанесени морални щети. На въпроса за това как предпочита да прекарва свободното си време актьорът отговарял така: “Не обичам обществата, имам малко приятели. Цялото си свободно време, когато си „отдъхвам от шегите”, прекарвам със семейството си.” Но лошото било, че „да си отдъхва от шегите” било длъжно и цялото му семейство.
Според показанията на приятели актьорът бил и много отмъстителен и злопаметен. Веднъж той отказва на Грейс Кели да играе в благотворителен спектакъл поради единствената причина, че тя веднъж минала с колата си покрай снимачната площадка, където е бил Луи дьо Фюнес, и не спряла да го поздрави.

В слуховете за недружелюбния му характер никой не можел да повярва. Репортерите били озадачени: “Трудно е да си представим, че този малък, много сериозен човек кара цяла Франция да се смее.”

Често ругаел синовете си, че са “магарета”...

Връщайки се от снимките на поредната уморителна комедия, актьорът понякога се превръщал в истински деспот. Многократно спретвал скандали на синовете си заради отказа им да продължат актьорската династия: по-малкият зарязал кинематографията, след като участвал в шест филма, и става пилот, а по-големият избира професията на лекар. Актьорът често ги обиждал, наричайки ги магарета.



“Най-хубавата ми шега ще е... моето погребение”

През 1975 г. актьорът получава инфаркт и за известно време не може да играе във филми. Този период се превръща в изпитание за него. „Знам каква ще е най-хубавата ми шега... Моето погребение. Трябва да го изиграя така, че да не могат да спрат да се смеят” – казва той.

Но въпреки забраните на лекарите скоро се завръща на снимачната площадка. През 1982 г. излиза на екран последната комедия с негово участие, а година по-късно великият комик умира.

Син е на испански аристократи

Луи дьо Финес е роден в семейството на испански аристократи от Севиля. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил професионален юрист. На 22 септември 1943 г. Луи дьо Фюнес се жени за втори път за Жана Бартелеми, племенница на Ги дьо Мопасан. От брака си имат двама сина – Оливие дьо Фюнес, киноактьор, и Патрик дьо Фюнес, лекар.

Бъдещият идол започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото. Свири на пиано. На 27 години попада в театъра като декоратор. С времето е получил и роли в някои оперети. Появява се в епизодични роли в 75 филма, преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията „Ни чул, ни видял“ през 1958 г., когато дьо Фюнес бил вече на 44 години. След премиерата влиятелният френски вестник „Франс Диманш“ провъзгласява Луи дьо Фюнес за „най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... Но жена му още не се е развела с него, даже напротив – винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.“

През 1964 г. Луи дьо Фюнес се снима в „Полицаят от Сен Тропе“, който положил началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години – от 1964 до 1982 г., Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на полицая Крюшо. Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: през 1963 г. Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба, като му откраднали камерата. За да подаде жалба, той се отправя в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи, заедно с режисьора Жан Жиро, пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе.


Милена ВАСИЛЕВА