Незабравимата Мария Нейкова премина през живота като нежна въздишка

Много неща са изписани и изговорени за нея. Не толкова за творчеството й, колкото за трагичните случки в живота й. Потърсих и изслушах отново много от песните й, за да се потопя за малко в нейния свят - свят, изпълнен с любов, смирение, преклонение пред фолклора, щипка мистика и много вяра. 

Дори и несъвършената снимачна техника е уловила най-характерното за обичаната певица - усмивката, игривото пламъче в погледа, нежността на жеста. Спомням си ясно три нейни изпълнения, които съм гледала по телевизията - дуетната й песен с Михаил Белчев на “Златният Орфей”, закачливата “мома” от новогодишната програма и песента от филма “Козият рог”, на която си акомпанираше на китара.

Запазила съм спомена за една нежна и красива жена, която сякаш се извинява, че ни отнема от времето. Вместо да разбута с лакти всички и да изкрещи: “Вижте какъв шедьовър съм написала! Той ще ни надживее!”. Мария Нейкова постигна същия ефект с топлия си звънлив глас - нямаше нужда от лакти. Въпреки изпитанията тя премина през живота като нежна въздишка и остави след себе си невероятни песни, които се слушат и до днес 

Опитвам се да търся допирни точки с хората, за които пиша. Не за да се къпя в тяхната известност, а за да открия късче общо пространство, което сме “обитавали”, макар и в различно време. 

Мария Нейкова е родена на 21 декември 1945 г. в прекрасния Пловдив, където и аз съм поела първата си глътка въздух. Дотук със съвпаденията. Наследила е гласа и певческия си талант от своя баща, чиито записи с народни песни се пазят в Златния фонд на БНР. Завършва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Града под тепетата, а през 1968 г. и полувисшия Естраден отдел към Консерваторията в София. Работи като певица в ГДР, след което се завръща в България.

Едва започнала кариерата си на изпълнител, и вече печели първа награда на фестивала “Златният Орфей” за песента “Закъснели срещи”, в дует с Михаил Белчев. След години големият поет и композитор си спомня, че двамата излезли на сцената облечени кой с каквото намери - тя със сватбената си рокля, той - с костюм на Георги Минчев. Такива бяха годините - за качествата на един изпълнител се съдеше не по дрехите и ефектите, а по таланта. 

Песента “Яворова пролет”, която Мария Нейкова изпълнява съвместно с Паша Христова и Мими Иванова, пък е отличена с първа награда в радиоконкурса “Пролет” - 1970 г. В онзи период изглежда така, като че е най-голямата късметлийка на света - до каквото и да се докосне, то е белязано от успеха. Съдбата обаче й готви тежък удар. 

Помните ли рождената й дата? Тя белязва целия й съзнателен живот. “Това е най-краткият ден в годината и на него се раждат деца кутсузлии. Едно време дори са ги убивали, за да не страдат. Но пък били талантливи, с излъчване...”, казва за рождения си ден в едно от последните си интервюта “дамата с китарата”. 

В "Козя пътека" с Паша Христова

На 21 декември 1968 г. Мария навършва 23 г. Тогава започва големият й възход в музиката. След концерт в зала “България” я канят за солистка в оркестър “София”. 

На 21 декември 1971 г. навършва 26. 

Тя е една от малкото оцелели в голямата самолетна катастрофа на този ден, в която загиват 32 души, между които една от най-близките й приятелки - Паша Христова. Дестинацията е Алжир, където оркестърът заминава за празниците на българската култура, и Мария се кани заедно с колегите си да отпразнува там рождения си ден. Мария Нейкова оцелява, но с дълбока рана в душата и сърцето си, с физически неразположения, на които се опитва да не отдава особено значение с огромна воля, и чрез творчеството си. Един миг променя всичко! След този инцидент тя спира да празнува рождените си дни. 

Кариерата й продължава да върви успешно, но тя не е от хората, които се ласкаят или парадират с постиженията си. Вероятно онзи инцидент й показва истинската стойност на нещата от живота - да не си сам, да споделяш всичко с другите, и че животът е безсмислен без хората, които обичаш... 

Всичко това се отразява в цялостното й творчество - и като изпълнител, и като автор на музика. Песента й от филма “Козият рог” е безспорен и емблематичен хит, който вероятно ще се слуша и след като и нашето поколение отлети.

Благодарение на едно интервю на сина на Мария за Impressio си подредих “файловете”, разделих се с натрупани през годините в публичното пространство неистини и видях любимата певица с други очи. Най-щастливите мигове в живота на Нейкова са тези със семейството й, с хората, които я обичат не защото е известната певица и композитор, а защото е тя - майка, сестра, приятел... Дори и с тях Мария не обича да говори за трагедиите и изпитанията в живота си - тя е винаги позитивно настроена, гледа на живота с такъв оптимизъм, с какъвто малко хора могат да се похвалят. “Непоправима оптимистка съм. Вярвам и продължавам да търся доброто, дори и в най-тежките моменти. Защото аз съм Мария”, споделя певицата.

Целият живот на Мария Нейкова е низ от трагични събития, но до края му тя отказва да повярва в лошата съдба. Защото е човек, който може да понесе болката в душата си, без да натоварва другите с нея, и да прави красива музика. Тя е толкова силна, че смята, че няма невъзможни неща. 

На “Златният Орфей” с Михаил Белчев

“Тя се възстанови от физическите травми, но какво е било в душата й - само тя си знае”, казва синът й, който идва на бял свят 4 години след катастрофата. 

Въпреки преживяното Мария Нейкова отново тръгва напред и продължава да твори. Година след инцидента създава песента “Добър вечер, лека нощ”, която печели първа награда на младежки конкурс, на “Златният Орфей” взема специалната награда на Съюза на композиторите - за “създаване на нов национален стил в българската естрада”, а на “Мелодия на годината” грабва приза за най-добър изпълнител. През 1973 г. създава незабравимия си хит “Двама” за филма “Козият рог”, с който ще остане завинаги в сърцата на няколко поколения българи.

Но успехите й на сцената като че ли се заплащат с жестока цена. 

Мария се оказва на мястото на един от малкото атентати в социалистическа България - през 1985 г. в кафе-сладкарницата на централния хотел в Сливен гръмва бомба, ранени са 14 души. Един след друг през годините си отиват близки до нея хора - майка й, леля й, свекърва й, сестрата на съпруга й, близките й приятелки композиторката Зорница Попова и актрисата Катя Паскалева.

Няма нищо неестествено в това - такъв е кръговратът на живота. Но болката от загубата на съпруга й - не само най-близкият й човек, но и нейна опора в професионалния й път, се оказва непосилна за оцеляващата Мария. “Когато мъжът ми си отиде, светът се обърна. Такава болка не бях изпитвала никога - казва съсипана от мъка Мария Нейкова в последното си интервю. - Това, което се случи с него, ме извади извън равновесие, започнах да заеквам от мъка”.

Много са спекулациите около смъртта на талантливата певица

Ще пропусна ширещата се мълва, че екипът на “Козият рог” бил поразен от тежка магия. Вярвам, че за всеки човек, и най-силния, има една граница, отвъд която няма спасение... или точно това го чака - спасение от земните мъки и тревоги. Казват, че през последните месеци от живота си Мария била обзета от странни предчувствия. Споделяла, че Пашка я вика от небето. “Всяка година погребваме по някого. Човек се счупва като релса, скършва се”, казва певицата само месец преди самата тя да напусне този свят.

Творец с особена съдба, Мария Нейкова преживя много, твори много и се раздаде без остатък на любимата си публика. И днес, когато чуем песента ”Вървят ли двама...”, споменът ни връща към нея. 

Тя си отиде от този свят на 1 август 2002 г. Само на 56... просто заспа... Завинаги! Остави ни песните си и топлата си усмивка. 

Подготви Мариана ДОБРЕВА