В миналия брой на „ШОУ” разкрихме една от тайните на двойката Евгения и Николай Баневи по скандала „Панама гейт”, а именно как през 2013 г. чрез фалшив пълномощник - 21-годишният украински гражданин Олексий Иванов, бизнес двойката се опитва с измислено съдебно дело, заведено от офшорка, да лиши от пари по наследство от покойната им майка, децата на Дочка Банева – Раиса и Николай. Репортер на „ШОУ” успя да снима фалшивия „пълномощник”, който вече е български гражданин и се казва Алексей Викторов Иванов. Той призна, че не е подписвал пълномощно, и не е бил адвокат на Баневи, а техен личен сервитьор. По повод на тези разкрития и новината, че Николай Банев-младши, е поискал разсиновяване от мащехата си Евгения Златева Банева, направихме опит да установим връзка с него, и успяхме. Нещо повече - добрахме се и до исковата му молба за прекратяване на осиновяването /и доказателствата към нея/, която публикуваме със съкращения.  

Осъзнах истината за детството си!.., е написал в исковата си молба за разсиновяване Николай Н. Банев
/Публикуваме със съкращения, без редакция/
 
Уважаеми г-н /г-жо/ съдия,

Роден съм в семейството на Николай Йорданов Банев и Дочка Колева Банева. Рождената ми майка почина на 31.08.2005 г. - когато съм бил на 11 години. Следващата съпруга на моя баща (Николай Йорданов Банев) -ответницата по този иск Евгения Златева Банева - ме е осиновила при условията на пълно осиновяване, допуснато с решение на Софийския градски съд. /.../ Не съм се противопоставял на моето осиновяване към датата на този акт, както поради неосъзнаването на последствията от него, така и заради авторитета на моя рожден баща, който винаги настоятелно е изисквал от мен подчинение на неговата воля и уважение към сегашната негова съпруга и моя осиновителка. В детските ми спомени са живи отделни събития, свързани със случилото се преди и след смъртта на моята рождена майка Дочка Колева Банева. С течение на времето те започнаха да намират логично обяснение, подкрепени с доказателства. У мен се натрупаха съмнения относно добросъвестното отношение на осиновителката ми към мен. Непрекъснато узнавам нови обстоятелства, които превръщат тези съмнения в убеждения, че при осиновяването ми към мен е действано най-малкото неискрено. Нещо повече - бил съм държан в заблуждение относно волята на моята рождена майка по отношение на мен - нейния син, както и относно приноса й (до нейната смърт през 2005 г.) в издръжката на семейството и съответно - осигуряването на средства за грижите към мен./.../ В детските ми спомени е жив моментът (някъде около година след смъртта на рождената ми майка), когато на семейно събиране в по-широк кръг баща ми заяви: „Жени /б.р. Евгения Банева/ ми каза, че е много щастлива, че

Николайчо е решил да й вика „майко"!"

Всички започнаха да ракопляскат... Мълчах, защото се радваха на това „мое решение". Не беше истина. /.../ По същия начин смътно си спомням, че казах „да" пред съдията, когато ме попита дали съм съгласен да бъда осиновен от Евгения Златева Банева. Какво да отговори едно дете, останало без своята рождена майка и подвластно на чужда воля?! /.../

Моята осиновителка Евгения Златева Банева ме е държала в заблуждение относно приноса на моята рождена майка Дочка Колева Банева в издръжката на семейството (до нейната смърт през 2005 г.) и съответно - приноса й в моята материална обезпеченост. Целенасочено у мен беше формирано съзнанието, че рождената ми майка

е била болна и безпомощна жена

А точно осиновителката ми е била „рамо до рамо" с баща ми от дълги години (много преди смъртта на майка ми) и на нея се дължи в голяма степен успехът на семейния бизнес, добрата ми материална обезпеченост, образованието ми в Лондон и т.н. Следователно, аз дължа благодарност, почит и уважение на моята осиновителка Евгения Златева Банева, като на грижовна майка и благодетелка. /.../Голяма и неочаквана изненада за мен беше, когато през лятото на 2015 г. моята осиновителка ( в присъствието на баща ми) настоя да се срещна и разговарям с моята едноутробна сестра от първия брак на майка ни - Раиса Стефанова Иванова. До смъртта на рождената ми майка аз съм расъл с моята баба по майчина линия Раиса Димитрова Георгиева и със сестра ми Раиса, която за мен винаги е била Рая. Тя също в един момент замина да учи в Лондон (заедно с другата ми сестра Мария Николаева Банева - от първия брак на баща ми), но до смъртта на майка ни с Рая бяхме много близки и заедно при всяко нейно завръщане. Когато се налагаше майка да влиза за по няколко дни в болница, за мен продължаваше да се грижи баба Рая, тъй като татко беше много зает и  отсъстваше почти непрекъснато. Баба живееше постоянно с нас. Ответницата Евгения Златева Банева през всичките почти 11 години след смъртта на майка директно и индиректно се стараеше да наложи у мен усещането, че

Рая вече „не се интересува от мен"

Името на Рая не се споменаваше, а отчуждението между нас се налагаше като даденост, върху която не бива да се размишлява. Ето защо се изненадах безкрайно, когато ми беше обяснено, че трябва да предложа на Рая да се съгласи на някакво споразумение във връзка с подялбата на наследството на нашата едноутробна майка Дочка Колева Банева. /.../ Бях пратен да се срещна като посредник с Рая (няколко пъти) и научих, че нашата обща майка е имала влог в швейцарска банка и ние сме нейни наследници. Повтарям, това за мен беше тайна до този момент, грижливо пазена от моята осиновителка. Научих също, че Рая е завела гр. дело, спечелила е на всички инстанции и вече има влязло в сила решение, че аз и тя получаваме своята част от този влог на рождената ни майка Дочка Колева Банева. Научавах го сега, а бях пълнолетен вече от 3 (три!) години...


Николай и мама Дочка. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Голяма и изключително неприятна изненада за мен беше да узная също, че след като съм бил конституиран като съделител по гр.д. № 391 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 76-и състав, с фалшифициран подпис върху адвокатско пълномощно от мое име е поискано да получа „общ дял от делбената маса" с моя баща Николай Йорданов Банев. А това дело е било образувано по иск, предявен също от моята едноутробна сестра Раиса Стефанова Иванова, именно с цел двамата със същата моя сестра да имаме реално право да ползваме своите дялове от наследството, останало от рождената ни майка Дочка Колева Банева. Абсолютно съм убеден, че баща ми няма нищо общо и дори не е бил запознат със съставянето на въпросното неистинско пълномощно. Всички юридически въпроси в семейството, завеждането на дела, наемането на адвокати и т.н. се решават само от моята осиновителка Евгения Златева Банева. Същата винаги се е гордяла със своето юридическо образование и със своята висока правна квалификация (според собствените й заявления). /.../ Гореизложените обстоятелства ме подтикнаха през лятото на миналата година (2015г.) до днес да търся истината за случилото се преди и след смъртта на моята рождена майка - от нейни роднини, колеги, служители, приятели, от публикации в българските медии, в Интернет, от коментари на читатели към съответните публикации. Всичко научено ми помогна да осъзная истината, изкристализираха и спомените от детството ми - преди смъртта на майка и скоро след това. Например, как аз, в бял костюм, вървя ръка за ръка с булката Евгения, като неин шафер на сватбата на баща ми - по-малко от година след смъртта на родната ми майка! Как ли съм изглеждал в очите на хората, когато е било публично известно, че тази жена (ответницата) е съсипвала моето семейство и е причинявала системно страдание на мен и моята рождена майка повече от 10 години преди нейната смърт, дори е родила дете от баща ми при жива съпруга... Припомних си и как едно лято се наложи да се крием с майка и нейни охранители в една вила, защото не трябвало ние с нея да се появяваме на „Русалка". „Чернилката" (така майка наричаше моята бъдеща осиновителка Евгения Златева Генчева, много преди да стане Банева) искала тя да бъде до баща ми на неговия рожден ден. Като се скрихме, майка искаше да накара татко да ни търси, да се уплаши за нас, да докаже на себе си и на мен, че той ни обича и държи на нашето семейство. /.../ Сега, след толкова години и вече с икономически познания (както споменах, това е специалността в бакалавърската ми степен) успях да се запозная с фирмените регистри на семейния бизнес и имам доказателства, че родната ми майка Дочка Колева Банева активно е работела в този семеен бизнес. Моята майка е била сред учредителите на Приватизационен фонд „АКБ Форес-Социален" АД през 1996 г., председател на Надзорния съвет на дружеството, управител и изпълнителен директор на много от предприятията, участвала е активно (чак до смъртта си) в бизнеса по време на създаването и развитието на холдинговото акционерно дружество „АКБ Корпорация" АД, чийто основен двигател безспорно е бил баща ми Николай Йорданов Банев. А моята осиновителка ответницата Евгения Златева Банева, която тогава още се е казвала Евгения Златева Генчева, фигурира като управител на едно от дружествата в холдинга за първи път през 2008 г. Дълбоко съм убеден, че съм бил държан в заблуждение, което ми е пречело да оценя действителния принос на моята рождена майка в грижите към мен. Това заблуждение аз чувствам като неизпълнен синовен дълг и си давам ясна сметка, че моята осиновителка е поддържала заблудата по психологически причини, които не е необходимо да коментирам. /.../ Моето разочарование от поведението на ответницата Евгения Златева Банева достигна своя връх, когато с изумление научих, че същата ответница е участвала в предаването „ДИКОFF", излъчено на 28.09.2013 г. /.../ Изгледах запис на въпросното предаване, чух и видях как моята осиновителка ответницата Евгения Златева Банева /казва/: ,,Важното от цялата история беше, че когато, нали, Ники остана, остана без майка, той имаше семейство, в което веднага да започне да живее... И Дочка много добре го знаеше това нещо... И затова ми отправи този ... апел, ... завет... Всяка майка би искала ...за детето й да се грижат така, както тя би се грижила за него. " Тези изявления /.../ аз чувствам

като подигравка с паметта на моята рождена майка

Дочка Колева Банева, а оттам и със самия мен. Защото рождената ми майка никога не е имала добро мнение за ответницата, а да не говорим за доверие към същата. /.../ В тази връзка прилагам писмо от рождената ми майка Дочка Колева Банева до баща ми Николай Йорданов Банев, с дата 10 май 2000 г. /.../ Писмото дава отговор и на въпроса дали би „отправила този... апел...завет" точно към ответницата Евгения Златева Банева. /.../ Рождената ми майка е поставила пред баща ми като едно от условията да не подава молба за развод (защото той е бил против/, цитирам: „Николайчо, до навършване на пълнолетие да не се води в компанията на Чернилката. След това той да си прецени”. След всичко изложено, е пределно ясно, че ако продължавам да се водя роден син (при условията на пълно осиновяване) на ответницата Евгения Златева Банева, това би било кощунство с паметта, посмъртния авторитет и предсмъртната воля на майка ми./.../” Край на цитата.
 

Малкият Николай на тържество на "АКБ Форес" с мама и тате. Снимка: Иван ГРИГОРОВ



Николай Банев-младши от Лондон:
Човек има една майка и един баща!
Не се отричам от кръвните си роднини
 
- Николай, успяхме да се сдобием с исковата ви молба за разсиновяване. Как се решихте на такава сериозна стъпка и тя няма ли да навреди на семейните ви отношения с родния ви баща и с другите ви роднини?
- Не се отричам и обичам всички от фамилията на баща ми, както и от фамилията на майка ми. Човек има една майка и един баща. Синовната почит и благодарност обаче са едно, а подчинението против съвестта – друго...Мотивите си за разсиновяването ми от Евгения Банева съм изложил подробно в исковата молба, която както разбирам, сте чели. А ако ме питате за чувствата, които съм изпитал и изпитвам, за да се реша на това, то откровено ще ви споделя, че не ми беше лесно да застана срещу волята на баща си, преживявам това и в момента, но в същото време съм убеден, че ако не го бях направил, не бих могъл да продължа живота си в съгласие със съвестта си. Ще е кощунство с паметта, авторитета и предсмъртната воля на моята родна майка - Дочка Банева. Успях да я опозная повече чрез нейни лични писма, чрез поезията й, някои документи...Бил съм дете преди, сега като по-зрял човек разбирам душата й – била е прекрасен човек и влюбена и страдаща жена!.. Дълбоко наранена е написала завета си към мен – сам да преценя истината. Е, аз прецених!.. Дълбоко съм убеден, че осиновяването ми от Евгения Банева не е проява на майчина обич. Фактите в последно време - опитите аз и сестра ми Рая да бъдем ограбени чрез фалшифициране на моя подпис и поява на фалшив пълномощник на офшорки на остров Мавриций и в Панама – едва ли са дело на моя баща. Според мен той не е знаел какво точно се случва. Дано разбере...
 


Из писмото на Дочка Банева до съпруга й Николай:
„И аз, и синът ти, горчиво страдаме, така не може да се живее!..”
/Бел.ред. Публикуваме с разрешението на децата й, текстът е със съкращения, отбелязани с многоточие/

„Мило Мише,

Сега е късно, много късно и до мен сладко, сладко е заспал нашият красив и умен син...Не зная ти къде си, досещам се с кого си, но какво значение има това, след като не си с нас...През тази вече цяла година, в многото си самотни дни и нощи съм си задавала въпроса: Какво се случи?, Къде сгреших?, Къде е моята вина?.../.../Не зная какво влагаш в думите „Обичам те”, които в същото време изчезваш с любовницата си и дни наред те няма. Не зная как се чувстваш в чужбина или у нас в луксозните хотели с нея, знаейки че в същото време и аз, и синът ти горчиво страдаме... И имаме нужда от теб?!/.../Така нито може да продължава, нито може да се живее. /.../ Така беше с Боряна, за която ти ми казваше, че без нея не знаеш какво ще правиш /.../ Така е и сега с лицето Евгения/.../

Не искаш ли прекалено много от мен?!Искаш да приема за нормално това, че влачиш любовницата си по нашите предприятия, по срещи и вечери, афишираш широко връзката си, сякаш аз не съществувам, сякаш съм мъртва. Искаш от мен да се правя, че не зная за третата поредна кола, която купи на любовницата си и заради което ходи с нея в Германия, когато цялата фирма знае за червения мерцедес кабрио, а „женичката” се хвали наляво и надясно... Обидно и за теб, и за мен./.../ Искаш от мен да се държа нормално, когато любовницата ти в 5-6 часовите си пребивавания във фитнеса на Правителствена, където й падне бръщолеви непрекъснато къде ходи с шефа си, какво й е купил шефът й (последното е костюма за отслабване).../.../ След месец ще празнуваме шестия рожден ден на нашия син. Малко след него, миналото лято, за мен започна най-кошмарната година в моя живот. /.../ Нека този ден бъде началото на най-щастливата година в нашия съвместен живот. За мен това ще означава любовницата ти напълно да изчезне в „небитието”, откъдето и дойде.../.../ Аз давам своята дума, искам и твоята – думата на онзи Николай, чиято любов ме възпламени и аз разбрах, че това е най-хубавото нещо на света; на онзи Николай с когото сме започнали от гъбената чорбица, с когото сме умирали, но сме отстоявали казаната дума; на онзи Николай, с когото сме се любили не в мерцедес кабрио, на Ривиерата и Палм Бийч, а в синьото трабантче и в онзи вмирисан от виетнамците хотел в Елин Пелин, с една бутилка червено вино не от 200 $, а от 2 лв., но по-истински от всичко на този свят...

В противен случай трябва просто да се разделим...

Обичам те и сигурно винаги ще те обичам, и никога няма да мога да те заменя с друг, независимо от обстоятелства, събития и факти...10.05.2000 г., гр. Русе”



Дочка се предава на смъртта, когато разбира, че любовницата Жени е родила...

В старанието си да спаси брака си и да се харесва на съпруга си, Дочка Банева се подлага на пластични операции, които се оказват фатални за живота й – натравят кръвта й по лимфен път. Агонията й е страшна – не само физическа, но преди всичко душевна. Според нейни приятелки, когато разбира, че Евгения е родила от съпруга й, а той самият отрича до последно, Дочка отказва да се бори за живота си. Съдбовната игра е жестока: Евгения ражда на рождения ден на майката на Дочка, а Дочка умира на собствения си рожден ден. Събитията се случват последователно в рамките на един месец - август 2005 г. Преди да умре, Дочка Банева написва серия от стихотворни посвещения на любимия си Николай, въпреки изневярата му. В тях личи, че природната й доброта и любовта й надделяват над обидата. В едно от стихотворенията й със заглавието “На съпруга ми” е написала като предчувствие за края си: “Сънувах те с очите на дете, за глътка чаках аз на водопада, да ме окъпе, или помете – за любовта си струва да изстрадам!”

Подготви: Еми МАРИЯНСКА