Господин Господинов, почетният консул на Гана в България е дългогодишен пилот и художник. Човек преживял среща с извънземен разум. Животът му е между въздухът и Земята - 11 години летял със свръхзвуков изтребител МиГ-19. Летял е и с Ту-154.
&nbsp;&bdquo;Свърших с военната авиация, минах през селскостопанската авиация, две години по 6 месеца бях в Судан, пръсках срещу скакалци в Судан. С най-различни препарати и най-вече там имахме специална мисия - да предпазваме от скакалци. Няколко полета скакалци, които идват от огромни черни облаци. Аз се качвам над тях и пръскаме със специални отрови, до коленете сме газили в умрели от тези препарати скакалци. Имахме тогава държавна награда от Судан&rdquo;, разказва той пред bTV.<br /> <br /> След като напуска селскостопанската авиация Господин Господинов започва да лети с пътнически полети на &bdquo;Балкан&rdquo;. Звучи сякаш е открил по-спокойна работа, но само на пръв поглед.<br /> <br /> Една среща във въздуха променя всичко. &bdquo;Бях командир на Ту-154, изпълнявахме чартърни полети. Това беше 1981 г., юни месец някъде, изпълнявах полет София-Франкфурт-Варна. Летяхме на 11 500 м. височина. Около езерото Балатон в Унгария, получих съобщение от районник на диспечерска служба Виена, че по данни на предния самолет се виждало някаква светеща точка в небето, за мое сведение го казваха. Изведнъж ме накараха да погледна пак и очите ми станаха като паници. Идва срещу нас и увеличава размерите си за части от секундата. Дойде от дясната страна на самолета, сви и тръгна с нас. Радиовръзката изчезна внезапно, локаторът също спря да работи. Това нещо беше с нас 7 минути. Всички пътници бяха вдясно, наложи се да поемам управлението, за да компенсираме теглото на тия пътници. Извикахме трима души от кабината, за да заснемат&rdquo;, разказва за близката среща Господинов.<br /> <br /> &bdquo;Въздуха в кабината вибрираше. Аз съм го нарисувал, но естествено не може това, което е било точно, но в този порядък. В средата огромна черна зона така да кажем, но такова черно, каквото не съм виждал и някак дърпа. На 7-мата минута изведнъж обратно, в обратна посока замина. След което всичко се възстанови&rdquo;, допълва той.<br /> <br /> &bdquo;Имайки предвид, че това нещо беше с големината на един 5,6-етажен блок. По мое мнение и данни на останалия екипаж беше на около 400 м от нас&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;Всички решихме да не вдигаме шум по този въпрос. Месец преди това един съветски е имал подобен случай, екипажът беше свален и никога повече не са го пускали да лети&rdquo;, разказва Господинов.<br /> <br /> Той казва, че срещата го е вдъхновила да се заеме с изкуство. И така пилотът Господинов се превръща в художник. Паметници, разположени на различни места в София, дърворезби, картини &ndash; всичко това излиза изпод ръцете на пилота, видял НЛО на връщане от Франкфурт.<br /> <br /> С изкуството обаче не свършват интересните моменти в живота на този необикновен човек.<br /> <br /> През 1986 г. получава предложение да отиде в Акра, столицата на Гана, за да създаде офис на &bdquo;БГА Балкан&rdquo; там. Шестмесечната командировка се оказала десетгодишна.<br /> <br /> Когато си тръгва от Гана правителстовото предлага на Господинов да стане почетен консул на страната у нас. Казва, че не е обезпокоен от решението за орязване на правомощията на почетните консули. Важна е любовта му африканската държава и към летенето .<br /> <br /> &bdquo;Мисля, че ще има книга за живота ми. Заглавие още не съм измислил&rdquo;.<br /> <br /> Летецът споделя с нас любимото си стихотворение:<br /> <br /> Тhe flight of time,<br /> <br /> Sweet the time go away,<br /> <br /> First the hour and next the day,<br /> <br /> then the month,<br /> <br /> the year go away and disappear.<br /> <br /> Time is always on the wing.<br /> <br /> &bdquo;Time is always on the wing&rdquo; (Времето винаги е на крилото) - ето ви заглавие&rdquo;, завършва Господинов.