Преди дни се появи горещо проучване на "Алфа Рисърч", което разкри какво ще се случи, ако изборите са днес. По този повод социложката Геновева Петрова вече обяви, че пред ПП-ДБ се задава голям проблем.

Геновева Петрова

Сега тя даде подробности, пояснявайки, че "мостовете между ГЕРБ и ПП-ДБ изглеждат напълно изгорени".

"Ако нагласите се запазят в тези си равнища, партиите, които ще бъдат ангажирани с формирането на управляваща коалиция, ще трябва да търсят трети или дори четвърти партньор", категорична е Петрова.

"Важно е да отбележим, че има смисъл да се гласува, защото по този начин ще се разрешат няколкото интриги", каза тя и допълни:

"Въпросът с победителите е най-малко интересният в тази кампания".

Ето какво още заяви Петрова в интервю за "Марица":

- Г-жо Петрова, какви нагласи на старта на предизборната кампания регистрира проучването на "Алфа Рисърч"?

- На пръв поглед наистина картината изглежда без изненади. И това много често кара избирателите да се питат дали си струва да гласуват на шести поредни избори за последните три години.

Важно е да отбележим, че има смисъл да се гласува, защото по този начин ще се разрешат няколкото интриги, които наблюдаваме в началото на предизборната кампания.

Определили сме, че това най-вероятно ще е кампанията на малките разлики, които обаче биха могли да произведат съществени размествания в крайния резултат на вота.

Такива размествания може да произведе както избирателната активност, така и разликите между отделни политически формации със сближени позиции, които наблюдаваме. Същото се отнася и до броя на политическите формации, които ще бъдат представени в следващия парламент. 

- За първото място няма интрига, разликата от 8 процента, с която водят ГЕРБ-СДС, трудно може да бъде стопена. Пирова ли ще е тяхната победа обаче?

- Въпросът с победителите е най-малко интересният в тази кампания. Да, ГЕРБ-СДС се очертават като фаворити за предстоящия вот и по всяка вероятност ще запазят тази си позиция до края.

Друг е въпросът за дистанцията, която ще имат пред втория представител в 50-ия парламент. Към момента като втори се очертават ПП-ДБ, които влизат в кампанията с малко по-слаби позиции и съществена ерозия спрямо гласовете, които получиха на предишните парламентарни избори преди година.

Дали дистанцията от 8 пункта между ГЕРБ и ПП-ДБ  ще се запази, или ще претърпи промяна, ще се реши в хода на кампанията.

- Ще успеят ли ПП-ДБ да преодолеят негативите от критиките и скандалите и да избегнат сериозен срив в резултата?

- Засега в нагласите на хората се наблюдава отлив от подкрепата за ПП-ДБ - към днешна дата оценяваме намаляване с около 200 000 гласа в сравнение с предишните избори. Това е доста сериозен брой.

Лъсна голям проблем на ПП-ДБ, на изборите ще патят

В същото време обаче атаките, на които ПП-ДБ бяха подложени доста интензивно през последните месеци, успяха да мобилизират твърдите им симпатизанти, но не успяват да възстановят тези привърженици, които се определят като електоралната периферия, т.е. тези, които са гласували за тях, без да са сред най-яростните им привърженици.

Още един фактор би повлиял донякъде положително върху резултата на ПП-ДБ и това са евроизборите. Техните симпатизанти са едни от най-изявените еврооптимисти, най-мобилизирани за участие в евровота. И доколкото двата избора се провеждат съвместно, това би могло да допринесе за подобряване и на позициите им в надпреварата и за Народно събрание.

Засега в надпреварата за Европейски парламент (ЕП) дистанцията между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ намалява до 6.6 процента. Това е фактор, който би могъл да помогне на ПП-ДБ да не ерозират прекалено силно.

- ДПС и "Възраждане" стартират в кампанията почти на кантар в проучването на "Алфа Рисърч". Кой от тях е с по-големи шансове за мобилизация и заемане на трета позиция?

- Разликата в подкрепата, която регистрират ДПС и "Възраждане", към момента е в рамките на десети от процента, което показва, че в изборния ден ситуацията може да се развие в полза и на едната, и на другата партия.

Но ДПС е партията, която се отличава с една от най-високите степени на мобилизация на привържениците си. И доколкото Движението няма особена конкуренция от страна на други партии в нишата, в която обикновено привлича подкрепа, основното предизвикателство е да мобилизира в по-голяма степен привържениците си. 

"Солидарна България" и "Синя България" са с абсолютно реални шансове за влизане в парламента.

"Възраждане" пък е в ситуация на обмен на симпатизанти с още няколко формации, основно в т.нар. ляво популистко пространство, където се позиционират БСП, "Левицата!", новата формация "Солидарна България", включително "Има такъв народ" (ИТН).

Това са партии, които обменят едни и същи привърженици и от тази гледна точка пред "Възраждане" стои по-голямо предизвикателство, ако искат да регистрират по-висок резултат от ДПС - да се опитат да привлекат повече от тези мобилни в рамките на лявото пространство избиратели.

- Предвид роенето вляво и вътрешните дрязги, ще могат ли БСП да запазят стартовия си резултат от 8.5 процента, или ще се сринат още до изборите?

- Към момента от всички нароили се формации вляво БСП влиза в кампанията с най-добри позиции. Но партията продължава да е в негативна тенденция и не бива да изключваме възможността подкрепата да ерозира. Но остава и възможността БСП да мобилизира допълнително подкрепа.

Факт е, че партията търпи негативи от противоречията, които преживява,  както и от силната конкуренция в рамките на левите партии. Лявото пространство в момента е в ситуация на много силно раздробяване.

- Може ли в следващия парламент да се окажат осем формации, включително "Солидарна България" и "Синя България"?

- Тези две формации, нови на пистата на националните избори, са с абсолютно реални шансове за влизане в парламента, въпреки че подкрепата им в момента е под 4-те процента. И двете са своего рода продължение на участието им на местните избори в София.

Начело на "Солидарна България" е Ваня Григорова, стигнала до втория тур на кметските избори в столицата. Но тогава тя беше подкрепена от широк кръг леви партии, сред които БСП и "Левицата!", всяка от които сега ще се яви самостоятелно на изборите.

За момента формацията има добра стартова позиция. Ще видим дали ще генерира допълнително одобрение.

"Синя България" влиза в кампанията с амбицията да надгради формулата, с която постигна електорален пробив на местните избори в София. Усилието за обединение и представяне на нова алтернатива на десните избиратели също дава добра начална позиция, която би могла да се доразвие в рамките на кампанията.

Със сигурност 8 формации - шест стари и две нови, имат шансове да бъдат в 50-ото Народно събрание (НС).

Ако имаме повече участници в парламента, вариантите за коалиции ще се увеличат математически, а и политически.

- Ще спъне ли по-високият праг за евроизборите някои от играчите? Ще има ли големи губещи в битката за ЕП?

- За евроизборите има доста по-висок праг за получаване на места, който за България е 5.88 процента. Това наистина е висока бариера за много от партиите.

За момента се очаква ГЕРБ и ДПС да запазят броя депутати, който имат в Европарламента. В резултат на динамиката биха могли и да бъдат плюс-минус 1-2 мандата.

Очаква се "Възраждане" да е формацията, която ще увеличи присъствието на нишата от българския националистически вот в ЕП, представлявана в момента от двамата евродепутати на ВМРО. 

БСП ще загуби най-много на вота на 9 юни заради силната конкуренция вляво. БСП, която към момента има петима евродепутати, се очертава като най-големият губещ, защото се очаква част от нейните доскорошни пет мандата в ЕП да отидат в полза на ПП-ДБ.

Рискът е да намали представителството си до два, дори до един евродепутат, според най-песимистичните сценарии. БСП се очертава като формацията, която ще загуби най-много спрямо досегашното си представителство.

- Колко ниска ще е избирателната активност на тези избори 2 в 1?

- Избирателната активност, която регистрираме към момента, е толкова ниска, колкото на предишните избори. Добрата новина е, че към момента няма наблюдение, че продължава да спада. Очакваме, че 2.6-2.7 милиона избиратели могат да гласуват за НС.

Евроизборите досега са били изборите с най-ниско участие у нас, но съчетаването им с националните помага за известно повишаване на активността. Очакванията са ни за около 2.3 млн. избиратели да гласуват в евровота.

Разликата идва предимно от това, че в страни извън ЕС - като Турция, Великобритания, САЩ, в които има големи групи българска диаспора, сънародниците ни не могат да гласуват за ЕП.

- Как хората могат да бъдат мотивирани да отидат до урните?

- Наистина е трудно да се намерят аргументи, които да накарат хората да гласуват за пореден път - след всички скандали, провалени опити за управление, поредица от избори, търсене за нови спасители.

Но ако не се гласува, това означава да се остави решението на резултата от вота единствено в ръцете на най-твърдите симпатизанти. Вече липсва и толкова ярко и явлението комформистки вот, който следва победителя. Вече и на победителите не се разчита в толкова голяма степен.

Още един важен аргумент в полза на гласуването е, че по-активното участие във вота намалява тежестта и значението на контролирания вот.

Задава се кампания на малките разлики, които ще доведат до големи размествания.

За съжаление, самите партии започват с взаимните обвинения, че изборите щели да бъдат опорочени, няма да бъдат честни. А това не работи за по-висока активност.

- Доста парашутисти, спуснати от другаде в местните листи, включително пловдивските, наблюдаваме и този път. Какъв знак е това според Вас?

- Наистина за избирателите във всеки район е много по-важно кандидатите, за които гласуват, да са излъчени от този район. Но не бива много да се преекспонира този елемент, защото най-важен за нашата избирателна система е пропорционалният вот.

И действително тези представители, които имат доверието на избирателите - независимо дали са от собствения им район, или не - биха мобилизирали подкрепа за съответната партия.

Но водещото при нашата избирателна система е пропорционалният вот и възможността на партията първо да се класира на национално равнище, а след това да се прави разпределението на представителите по райони. А и опцията преференции дава възможност за подкрепа на конкретен кандидат, който не е намерил по-предни позиции в листата на съответната партия.

- След изборите ГЕРБ-СДС ще са най-вероятно победители, но с недостатъчно гласове за самостоятелно управление. Изгорени ли са мостовете за сглобка 2 с ПП-ДБ, или ще се търси друга управленска формула?

- От гледна точка на електоралните нагласи потенциално би било едно от възможните решения конфигурацията, която доскоро управляваше страната. Но от гледна точка на взаимоотношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ мостовете като че ли изглеждат напълно изгорени.

Това, което наблюдаваме като стартови позиции в подкрепата на партиите, всъщност прави много по-малко възможно формирането на коалиция само между две политически формации. 

Ако нагласите се запазят в тези си равнища, партиите, които ще бъдат ангажирани с формирането на управляваща коалиция, ще трябва да търсят трети или дори четвърти партньор.

Оттук започват различните следизборни варианти за сценарии - дали ще бъде широка коалиция, дали ще е тясна коалиция между идеологически по-близки формации. Но нека първо да видим кои ще са партиите в следващия парламент.

Коя е тя?

Геновева Петрова е управител и част от екипа на агенция "Алфа Рисърч" от нейното създаване. Ръководи и координира работата на изследователския екип. Отговаря за международните проекти в областта на маркетинговите проучвания. Магистър по политически науки от СУ “Св. Климент Охридски”, с множество публикации по въпросите на местното самоуправление, европейската интеграция и политическите нагласи.