Окончателното делегитимиране на Лозан Панов като председател на Върховния касационен съд, достигнало връхната си точка с разкритията за скандалните имотни придобивки на семейството му, дотолкова отчаяха неговите ментори, че ги принудиха отново да влязат в колаборация с магистрати, за които до неотдавна са твърдели, че са сред причините за негативния имидж на българското правосъдие. Това пише в. Труд.


Председателят на ВКС позира за снимка с Георги Георгиев (вдясно), известен като „човека на Цветан Василев“, организирал сбирката, на която Лозан Панов за пореден път държа политическа реч
 

Сделката за 81 000 евро, сключена на поне четири пъти по-ниска цена от реалната (около 250 000 евро), по придобиването на четиристайния апартамент от кумовете от „Артекс“, обитаван от председателя на ВКС, лятната му вила на брега на морето, купена отново на нереално ниската стойност от 26 000 лв., липсата на обяснения за произхода на повече от 100 000 лв. доходи, установени след проверка на данъчните, двете съдебни решения, потвърдили, че Лозан Панов умишлено е укрил имуществената си декларация от Сметната палата през 2017 г., без съмнение показаха, че първият сред съдиите не отговаря и на минималните изисквания за интегритет, които всеки магистрат би следвало да притежава, а какво остава за този, който е на върха на правосъдието.


Като подсъдим пред специализираното правосъдие Иво Прокопиев има най-голям интерес Лозан Панов да остане председател на ВКС
 


Калин Калпакчиев често предизвикваше хибридни скандали в предишния състав на ВСС, сега се опитва да прави същото, но вече като председател на политизирания Съюз на съдиите в България
 


Методи Лалов напусна безславно поста на председател на Софийския районен съд и се държи повече като политически коментатор, отколкото като магистрат за пример
 

В опит да се минимизират щетите и за да гарантират оставането му на ключовия пост, с оглед наказателните дела срещу тях, покровителите на Панов организираха в средата на миналия месец поредната политическа седянка на тема правосъдие. На нея председателят на ВКС хем бе представян за „жертва“ на репресивния държавния апарат, който му търсил сметка за недекларираните доходи, хем за „последния мохикан“ за справедливо правосъдие. Но превърналото се в досадно политическо говорене на Лозан Панов вече не дава нужния резултат. Поредната политическа реч на председателя на ВКС, изпълнена с „опорни точки“ и нападки срещу почти всички институции в държавата, начело с прокуратурата, не само не изненада никого, но предизвика нулев обществен интерес. Това наложи дни след сбирката, организирана от свързани с подсъдимите Цветан Василев и Иво Прокопиев лица, техните или гравитиращи около тях медии да пуснат в обръщение нов компромат – клеветнически твърдения, отлежавали цели седем години в съзнанието на противоречив магистрат, бленуващ за популярност и властови позиции, а същевременно и многократно уличаван в нарушения на етичното поведение на българските съдии, сред които не е особено добре приет.

Първият кръг – фабрикуване на манипулацията
Твърденията на съдията от Софийския районен съд Методи Лалов за неговия избор преди седем години за административен ръководител на същия съд, изглежда имаха за цел не просто да потвърдят клишетата на Лозан Панов, но и да послужат като аргумент за активиране на върхушката на политизирания Съюз на съдиите в България. Ако публично известната близост на част от организаторите на сбирката, на която изказвания направиха Панов и Лалов, с ръководството на податливия на политико-икономическо влияние магистратски съюз, е по-скоро косвено доказателство за предварително подготвен сценарий, то прякото доказателство в тази посока може да се открие във факта, че т.нар. „декларация“ на Управителния съвет на ССБ се базира почти изцяло на манипулативна публикация в изданието на подсъдимия Иво Прокопиев.

Ето, че кръгът се затваря. Или както ще се окаже – първата фаза от него, която се състои в това, че лица, за които е известна близостта до Цветан Василев и Иво Прокопиев, организират сбирка с почти нулев обществен интерес. На нея Панов и Лалов лансират предварително подготвени внушения, които биват мултиплицирани от издания, собственост или отразяващи, интересите на Василев и Прокопиев. Оттам се появява организация, в случая ССБ, за която е добре известна близостта, ако не до двамата, то със сигурност до едното от вече споменатите подсъдими лица, чиято задача е фабрикуваният компромат да придобие институционална легитимация. В случая това се постига чрез сезирането от ССБ на Висшия съдебен съвет, който трябвало да изрази становище и да провери „изненадващо“ появилите се спомени на Методи Лалов. И както се оказва – това е първият кръг в опита за легитимирането на един компромат. Вторият кръг показва и защо е толкова важно за менторите на Лозан Панов той да продължи да заема високия пост в съдебната система.

Вторият кръг – опит за институционализиране на манипулацията За малко повече от година и половина, след поредица от действия, свързани с правомощията му като председателстващ съдийската колегия, Лозан Панов успя безвъзвратно да пропилее доверието на мнозинството от кадровиците и в този състав на ВСС. Макар и безкрайно търпеливи, с оглед непрестанните провокации от страна на Панов, повечето от членовете на кадровия орган започнаха открито да бламират опитите на председателя на ВКС да прокарва лобистки решения през ресорната колегия. Стигна се дори до ситуация, в която Панов остана сам със себе си, защото нито един от членовете на ВСС не го подкрепи. Председателят на ВКС все пак има свое лоби в Съвета в лицето на трима от членовете му. На първо място се нарежда Атанаска Дишева, бивш колега на Панов във Върховния административен съд, чийто съпруг-адвокат преди две години направи неуспешен опит да стане депутат от близката до Иво Прокопиев партия „Да, България“. Любопитна подробност е, че семейството на Дишева също се оказа в епицентъра на имотен скандал. Преди година то бе принудено да напусне ведомствен апартамент от 170 кв. м. в столичния квартал „Изток“, за който в продължение на 12 години е плащан десетократно по-нисък месечен наем от пазарния – вместо около 1000 евро, Дишеви са плащали по 100 евро. Друг от кадровиците, който често застава зад предложения на Панов, е Олга Керелска, която бе съдия във ВКС. Друг представител на ВКС във ВСС – Цветинка Пашкунова, е третият кадровик, който често се присъединява към малцинството на Панов. В последните месеци, обаче, се забелязва известно разколебаване на подкрепата от Пашкунова за предложенията на председателя на ВКС.

За върхушката на съдийската организация, сполучливо сравнена преди години от бившия правосъден министър Антон Станков с есесовските нацистки отряди, разпределението на силите в ресорната колегия е добре известно.

Но дори и Панов да разполагаше с по-голяма подкрепа, от ССБ са напълно наясно, че поредното им искане до ВСС няма основание. Твърденията на Лалов нямат стойност и са присъщи повече на търговците на магданоз от намиращия се на метри от сградата на кадровия орган „Женски пазар“, отколкото на лице, упражняващо високоотговорната професия на съдия. Още повече, че „откровенията“ идват със 7-годишно закъснение и повече от две години след печално приключилия му мандат като председател на Софийския районен съд.

Забележително в случая е, че т.нар. „декларация“ на ССБ е адресирана до този, заради когото бе организирана самата сбирка, а именно до Съдийската колегия, председателствана от Лозан Панов. В това си качество председателят на ВКС има възможност еднолично да включи разглеждането на пасквила на ССБ в дневния ред още за следващото заседание на колегията, което няма никакво съмнение, че ще стори. Другият адресат на „декларацията“ е Комисия „Професионална етика“ на Съдийската колегия, която се ръководи от двама от тримата „верни“ на Панов членове на ВСС – Олга Керелска е председател, а Цветинка Пашкунова – заместник. Това означава, че с Панов, Керелска и евентуално Пашкунова, със сигурност подкрепени и от Дишева, ще ползват местоположение ребенка декларацията на ССБ, за да замесят ВСС в поредния изкуствено създаден скандал, целящ, от една страна, отвличане на вниманието от недопустимото поведение на председателя на ВКС, а от друга страна – представлява поредна атака срещу самия кадрови орган, с ясното съзнание, че това има връзка с предстоящия по-късно през годината избор на нов главен прокурор.

Сценарият е познат, авторът е същият
Разиграването на подобни сценарии е добре познато от заседанията на предходния състав на ВСС, голяма част от които започваха със скандали заради опитите кадровият орган да бъде въвличан в изкуствено създадени казуси, повечето от които след публикации в издания на Прокопиев или близки до него. Общото в множеството хибридни скандали при предишния ВСС и при настоящия опит за въвличането на Съдийската колегия е техният автор. Това е съдията Калин Калпакчиев, преди – в ролята му на член на Съвета, сега – като председател на ССБ. По стара традиция, Калпакчиев отново ползва издание на Прокопиев. Единствената разлика е тази, че сега му се налага да прокара искането под формата на (вероятно собственоръчно написана) декларация от името на УС на ССБ, който ръководи, за да сезира ВСС. Предищеше да го направи директно на самото заседание, като първи в подкрепа на искането му щеше да се е изказал Лозан Панов.

В конкретната ситуация с декларацията на ССБ по адрес на Лалов и това, че зад нея стои именно Калпакчиев, повдига въпроса доколко самият председател на политизираната съдийска организация не изпада в ситуация да се самоизобличава. Защото когато на 22 ноември 2012 г. тогавашният ВСС избира с таен вот Методи Лалов за председател на СРС, Калпакчиев не декларира за кого е гласувал, но в никакъв случай не изразява и негативно отношение към кандидата. Нещо повече, в специализирани издания тогава се посочва, че Лалов се ползва с подкрепата както на ръководството на СГС, така и на ССБ.

“Широко затворени очи”
Всъщност, поведението на предвожданата от Калпакчиев групичка съдии, добре известна с политическите си пристрастия и лобистки обвързаности с определени адвокатски кръгове, част от които защитаващи именно Иво Прокопиев пред специализираното правосъдие, е повече от лицемерно. Преди по-малко от месец бившият конституционен съдия Румен Ненков в телевизионно интервю направи самопризнанието, че лично неформално е лансирал кандидатурата на Лозан Панов за председател на ВКС през 2014 г. Нещо повече, оказва се, че Ненков е направил това признание още в края на миналата година и забележете – в интервю, което е взето и публикувано на сайта на Съюза на съдиите в България. Румен Ненков посочва, че до избора на Лозан Панов се е стигнало и след политически совалки. Така се оказва, че докато реагира на клеветите на Лалов, ССБ остава със „широко затворени очи“ за признанията на Ненков. Още повече, че в началото на 2015 г., когато ВСС избира новия председател на ВКС, именно Калпакчиев е един от онези кадровици, които остро се обявяват срещу Панов. Няколко месеца по-късно, когато вече като председател на ВКС Лозан Панов започва да заема политически позиции, импониращи на Калпакчиев и общите им ментори, двамата започват да работят в синхрон, какъвто се забелязва и в настоящата ситуация.

Когато “целта оправдава средствата”
Налагането на двойни стандарти по напълно идентични казуси изглежда се превръща в запазена марка за политизираната съдийска организация, за самия Панов, както и за свързващото ги звено – кръга около подсъдимия Иво Прокопиев. Като истински последователи на Макиавели, те въвеждат стандарта, при който „целта оправдава средствата“. И докато удобно започват да припознават съдията Методи Лалов като „свой“, удобно пропускат да отбележат факта, че избирането му за председател на СРС през 2012 г. е станало буквално „на косъм“, което напълно отхвърля тезата за външно влияние върху решението на кадровиците. За Лалов гласуват едва 13 от 25 членове на кадровия орган. Когато в края на 2016 г. става окончателно известно, че съдията няма шанс за втори мандат, защото междувременно е успял да влезе в конфликт с част от районните съдии, а недопустимото му поведение го е довело до конфронтация с всички министри на правосъдието и с членовете на ВСС, магистратът разиграва трагикомична постановка и подава оставка, като дори организира назначените от него служители на СРС да го подкрепят с протест пред кадровия орган. Само че членовете на ВСС не се поддават на опита за шантаж и приемат оставката.

Показателно за това с какво доверие се ползва Методи Лалов сред самите магистрати е фактът, че преди две години той не успя да открие съдии, които да го номинират за член на ВСС, което наложи сам да издигне кандидатурата си. От 1922-ма гласували, Лалов получава гласовете на едва 193-ма съдии. Това не му пречи да атакува останалите пряко избрани от съдиите членове на кадровия орган, разбира се, безуспешно.

Далеч от медийния интерес, на какъвто се е радвал като председател на СРС, далеч и от възможността да отговаря за разпределението на значителен финансов ресурс, Лалов в последните две години се държи повече като политически коментатор, отколкото като магистрат. В социалната мрежа съдията ползва груби изрази, с които изразява гледната си точка по всевъзможни теми – от ремонтите в столицата, макар да е от Самоков, до действия на правителството, Народното събрание и разбира се – на прокуратурата и съда. Така постепенно Методи Лалов е припознат от обслужващите интересите на Цветан Василев „медии“ и „журналисти“, както и от тези, които са собственост или редакционната им политика съвпада с изданията на Иво Прокопиев. Разбира се, всички те удобно пропускат факта, че Лалов има стимул да прави това. Още преди две години стана ясно, че съдията е обект на проверки заради разходването на публични средства, отпуснати за обзавеждане на новите сгради на Софийския районен съд, както и заради забавено изписване на делата.

Лалов, разбира се, далеч не е единственият магистрат, чиято проблемна репутация не е пречка, когато тезата му съвпада с политико-икономически кръгове и техните адвокати-лобисти с апетити към пълно овладяване на правосъдната система. Кредото, че „целта оправдава средствата“ важи в пълна сила и в казуса с бившия председател на Софийския апелативен съд – Веселин Пенгезов. В близкото минало той многократно е бил обект на, меко казано, негативни и очернящи публикации в медиите на Прокопиев, както и на нарочна позиция от страна на ССБ, който през 2009 г. се обявява срещу избирането на Пенгезов за председател на САС, но днес се оказва изключително желан събеседник или по-скоро „удобен инструмент“ за същите.

По подобен начин, само преди няколко години, отношението към бившата съдийка Румяна Ченалова претърпя тотална метаморфоза. Станалата емблематична с дадения u от бившия френски посланик Ксавие дьо Кабан прякор „гнила ябълка“ първо бе сочена за пример за символ на порочните практики в правосъдието. В момента, в който Ченалова започна да говори това, което се харесва на Прокопиев и Василев и най-вече защото реши да атакува прокуратурата, отношението към „гнилата ябълка“ се трансформира до степен, че без малко да бъде обявена за „знаме“ на провалената съдебна „реформа“ на капитулиралия като министър Христо Иванов, днес номинален лидер на „Да, България“.

Лалов, Пенгезов и Ченалова ги свързва и това, че станаха приемливи за менторите на Лозан Панов и на ССБ в момента, в който станаха обект на проверки или обвинения (Пенгезов и Ченалова са подсъдими). В момента, в който тримата съдии започват да атакуват прокуратурата, изданията на Прокопиев обикновено забравят за данните за допуснати нарушения на етичните норми на магистратите или за повдигналите им обвинения. Така за обществото остава (почти) скрито обстоятелството, че сутрин Пенгезов се явява в съдебната зала в качеството си на подсъдим за злоупотреби с европейски средства, а следобед влиза в съдебната зала, за да правораздава.

“Наследството” на Калпакчиев
Разбира се, това са въпроси, които удобно убягват и на самия Калин Калпакчиев, който е сред малкото случаи, в които съдия от районно ниво е „парашутиран“ директно в Апелативния съд. А ако се чудите защо у нас все така липсват осъдени за злоупотреби с евросредства, то е добре да си припомните, че по известното като „Делото САПАРД“, за източването на 7,5 млн.евро, германските съучастници на българските автори на схемата отдавна изтърпяха ефективните си присъди „лишаване от свобода“. А в България подсъдимите бяха оправдани, включително и с подписа на Калин Калпакчиев като съдия.

И вместо да провокира хибридни атаки срещу ВСС, бившият кадровик и настоящсъдия Калин Калпакчиев е далеч по-добре да обясни защо толкова силно промотираната от него Система за измерване на натовареността на съдиите, изработена със солидно европейско финансиране, се оказва неработеща и дори допълнително затрудняваща работата на редовите съдии. Защото вместо да се занимават с поредните провокации, обслужващи интересите на подсъдими скандални бизнесмени, членовете на ВСС трябва да се справят с последиците от „наследството“ на Калпакчиев. Защото именно неефективната система за измерване на натовареността, освен задълбочаване на разликата в натовареността между отделните съдии, прави невъзможно реформирането на съдебната карта, а оттам и така дълго отлаганото оптимизиране на съдилищата.