Аптекарите искат да се въведе такса рецепта. Съответната символична сума искат да се покрива от пациента, като целта е превенция срещу презапасяване и стимулиране на отговорно поведение.
Това предлагат от Инициативния комитет на магистър-фармацевтите (ИКМФ), пише pariteni.bg.
Магистър-фармацевтите в страната все по-често се сблъскват със сериозни затруднения, свързани със сриващи се електронни системи, което води до забавяне или невъзможност за отпускане на предписаните лекарства.
Пациенти с хронични заболявания, възрастни хора и деца често остават необслужени, въпреки че са преминали през лекарска консултация и разполагат с валидна електронна рецепта.
Нов механизъм
На този фон, Националната здравноосигурителна каса предлага нов механизъм за разходване на бюджета за напълно или частично заплащани лекарства за 2025 г.
Инициативният комитет на магистър-фармацевтите (ИКМФ) представи своето становище по темата, подчертавайки, че аптеките остават недооценени като основно звено в процеса на осигуряване на достъп до лечение.
„Дейността на аптеките като най-достъпното лечебно заведение е подценена. В проекта не са предвидени справедливи средства за фармацевтичната консултация и реалното участие на аптеките в процеса.
Аптеките не просто отпускат лекарства – те са мястото, където пациентите получават последна консултация, проследяване и съдействие,“ заяви Аделина Любенова, председател на ИКМФ.
Конкретни допълнения
Инициативният комитет на магистър-фармацевтите изразява подкрепа към усилията на НЗОК за предвидимост в бюджета и контрол на разходите, но предлага конкретни допълнения:
- увеличение на таксата за дейност от 15% на 25% за безплатните лекарствени продукти;
- въвеждане на символична такса за пациента – като превенция срещу презапасяване и стимулиране на отговорно поведение;
- специално разглеждане на групи лекарства като тези за сърдечно-съдови и остри инфекциозни заболявания при деца, които изискват допълнителна грижа и комуникация.
ИКМФ напомня, че аптеките в страната не разполагат със собствен бюджет, а реално авансират средства, като изчакват до 45 дни за възстановяване от страна на НЗОК. Това затруднява особено малките и семейни аптеки в по-малки населени места.
„Не е възможно реална здравна политика да се изготвя без активното участие на аптеките и без анализ на техния капацитет и нужди. За да бъде ефективна, дигитализацията трябва да върви ръка за ръка с организационна устойчивост и адекватно остойностяване на участниците в системата,“ допълва Аделина Любенова.
Пример
ИКМФ посочва и международен пример – опитът на Обединеното кралство, където още през 2002 г. стартира амбициозна национална програма за дигитализация в NHS.
Проектът е прекратен през 2011 г. заради липса на ангажираност от страна на медицинската общност, технически трудности и липса на гъвкавост спрямо реалните нужди на системата.
Един от основните изводи в анализа на проекта е, че въвеждането на големи ИТ решения в здравеопазването не може да се случи без планирано поетапно изпълнение и консултиране с всички участници.
ИКМФ продължава активно да участва в разговорите по темата и очаква възможност за конструктивен диалог с НЗОК, Министерството на здравеопазването и всички заинтересовани страни.
