И как го прави. Не му трябва много време, за да разпознае добрата работа, както и калпавата, защото има набито око и голям опит. За всеки по-известен обект си има оценка, но не я споделя, защото се знае със строителите и не иска да си разваля приятелството.

Познанията му не са случайни, преди да стане таксиджия, синът на Георги Георгиев – Демото е бил технически ръководител, а после и управител на собствена фирма в строителството с основна дейност производство и монтаж на алуминиева и PVC дограма. Всичко вървяло добре 10 години, докато съдбата не го праща в друга посока.

51-годишният търновец е завършил Строителния техникум в старата столица и ВМЕИ – Габрово, специалност „Индустриален мениджмънт” – магистърска степен. Работел при баща си, във фирма „Демо”, още като учел и там изкарал 15 години. Искал обаче да поеме по собствен път и през 2004 г. започва свой бизнес в строителството, като основава своя фирма – „Ивстрой”.

Правел дограми и саниране на детски градини както във Велико Търново, така и в областта. Поемал общински обекти, работел и с частни клиенти. Но идва кризата в строителството. „Фалира най-големият ми клиент и ме завлече и мен с много пари.

Оттам нещата тръгнаха назад и се наложи да закрия фирмата заради лоши кредити. Беше зима, останах без кола, защото се наложи да я продам, и взех под наем, за да започна в таксиметровата компания. Сега вече съм със собствена, а компанията не съм я сменял.

Спокойна ми е тази работа, не се оплаквам. Нямам напрежение с работници, с шефове на главата”, разказва Иван Георгиев.

Интелигентният човек, каквото и където да работи, си личи, че е такъв.

В пълна сила тази максима важи и за моя събеседник, разбира се, още от първата приказка, пише колегата от Борба. Навярно затова няма и не е имал проблеми с клиентите, макар да е возил и мутри, и пияни. Спокоен и уравновесен, той умее да разговаря с всички така, че да не се стига до конфликти. Все пак избягва да работи нощно време.

Иван Георгиев разпуска, като тренира карате, и то сериозно. Сега се подготвя за изпит за черен колан, който ще е през май. Не участва в състезания, защото вече е на години, но спортът му носи удовлетворение и така нужното равновесие в живота.

Не спира да си търси работа като технически ръководител в строителството. Иска отново да се занимава с това, за което е учил, но не на всяка цена.

Подбира внимателно, като най-важното за него е да има разбирателство със собственика на фирмата, за да се сработят. Само дето такава свободна позиция няма, поне в старата столица. Търсят се майстори и общи работници.

Казва, че времето е отсяло некоректните фирми в строителството и са останали читавите. „Най-мътните години бяха от 1999 г. докъм 2002/03 г., когато започнаха и моите проблеми. Тогава беше първата криза в строителството. Това се вижда и по обектите, които стърчат недовършени в Зоната, зад „Практикер”.

Фирмите продаваха на зелено, но не успяваха и затънаха. Имаше и доста самозванци, които бяха решили да строят, без да умеят. Пък и Световната банка спря кредитирането на нашите банки и едното повлече другото. Гастарбайтерите и те не се връщаха да купуват апартаменти, както е сега. Доста строители фалираха”, спомня си Иван Георгиев.

Според него в момента няма такава остра конкуренция, защото има работа за всички. Но не и работна ръка. Който се цани, дори за общ работник, иска 100 – 120 лева надница, а майсторите по 150 лв. и нагоре. Това обаче е проблем на колегите му. Ще стане негов, когато се върне в строителството. Засега продължава да си кара таксито и да обслужва клиентите любезно.