На този детски въпрос не можах да отговоря. Ето как се случи това. Младежите от Военното министерство замислихме екскурзия. Автобусите ни потеглиха рано по маршрута за Копривщица, Сопот, Карлово, Калофер, Шипка. Беше весело. Подготвих се добре, макар че навсякъде имаше екскурзоводи.
Няма да разказвам за другите места, а само за връх Шипка. Бях изучил бойните действия, кога и как е построен Паметникът на свободата. Идеята е обоснована от Петко Каравелов на Учредителното народно събрание. Знаех различните перипетии, за спечеления конкурс от архитект Атанас Донков от Габрово и скулптора Александър Андреев от Ловеч. Скулпторът Кирил Шиваров от Варна изработва гипсов модел на лъва. 

Застанахме пред огрения в слънце исполин и слушахме сладкодумната екскурзоводка. Две от военните чиновнички бяха получили разрешение да водят малките си деца и на връщане да ги оставят при бабите им в попътни села. За мен се беше хванал Петърчо, едното от децата, гледаше към лъва и внезапно ме попита: “Кой го е качил горе?”. Намерих се натясно
Не знаех кой е скрепвал лъва горе и започнах да му разказвам, че е излят на парчета, че си има хора за всяка работа... Петърчо е недоволен. Явно детският му ум е човъркал, когато е гледал огромния лъв и е слушал колко тежи, накъде е обърнат. Една сянка остана в душата ми от незнанието. Изминаха много години. Отдавна съм готов с отговора на Петърчо. Запознах се с човека, който е качил и закрепил лъва върху Паметника на свободата. Той имаше навик да присяда на стъпалата пред своята къща на централната улица на Шипка. 
През петдесетте години на миналия век се запознах със сина му. Бяха учители със съпругата му в Самоков, а аз служих в полка, разположен срещу техникума, на другия бряг на река Искър. През 2010 г. инженер Христо Гъдев стана почетен гражданин на Казанлък, а съпругата му Дафина е заслужил майстор на спорта и три десетилетия е била председател на клуба на алпинистите в града. 

Ще разкажа за бащата Христо Гъдев - шипченец с име, майстор, свързал своята младост с величавия паметник на връх Шипка.

Битието му потвърждава максимата, че животът е най-добрият учител, че човек и без образователни дипломи може да стигне върхове в различни области на материалната култура. Построяването на паметника на връх Шипка е изпитание за строителите, което някои сравняват със самата епопея на заветния връх. През много трудности са преминали онези, които са реализирали проекта - майстори и предприемачи, работници и специалисти. Суровите условия са прогонили мнозина от тях. Силните са останали до края. И както често се случва, на самите тържества те не са официално поканени. Идват за откриването на своето творение сами. Забравен е и успелият предприемач Пеньо Атанасов Колев (Бомбето) от с. Дралфа, Търговищко. През 2002 г. Ганчо Бакалов издаде повест за него, която запълни празнината. Вероятно по липса на информация авторът на “Предприемачът в гнездото на орлите” отделя само няколко реда за Христо Гъдев, и то не за главното му дело. Той пише какви сувенири са изложени на тържественото откриване на паметника: “От сувенирите са известни продукциите на Христо Гъдев, собственик на индустриална работилница в с. Шипка - дребни ножчета и медальони с гравюри и метални миниатюрни отливки от паметника”. Голямото, важното е друго. Търгът за монтажа на 10-тонния лъв, в чиято кухина могат да се съберат 16-17 души, както и надписите Шипка, Шейново, Стара Загора и други довършителни работи е спечелен от шипченеца Христо Гъдев. Известно е, че скулпторът проектира лъвът да се отлее на части в леярната на военната фабрика, но и отделните части тежат поне половин тон. С монтажа на голямото бронзово животно се наема Христо Гъдев. Истинска дързост е да се постигне качване и скрепване на отделните парчета. Христо изработва солидно дървено скеле. Главното е да се постигне идеално сглобяване и укрепване. Това е отговорен ангажимент, но Гъдев е вече майстор с опит в различни области. Той е надхвърлил четирийсетте, зрял мъж, зад когото се вие богат фронтови и трудов път. Владее отлично всяка работа с метали, борави умело с инструменти, има куража да извърши всичко перфектно. 


По първоначалния проект така е трябвало да изглежда паметникът

Той се опира на наетите помощници, но лично изпилва, изрязва и напасва отделните части на лъва, който монтира към метална конструкция, намираща се в кухината на тялото. 
Как укрепват отделните части на лъва? Само чрез болтове, дълбоко забити, няма заваряване. Въпросът с фугите е решен успешно - те се запълват с ленти от дебела медна ламарина. Монолитност се постига чрез изпиляване. Цяла група шипченци е наел Христо Гъдев при монтажа. Сред тях са Бончо Чавдаров и Къньо Картунов. Дълго време след завършване на паметника те ще разказват как са се качвали по скелето, прикрепени с хаспели, и всеки е бил превързан през кръста с въже. Какви ли ветрове не брулят в Балкана! 

Запомнили посещението на цар Борис, който поставя автограф на своя снимка и я подарява на Христо Гъдев. Идвал и съветският посланик, който подарил на всеки цигари, върху които имало сърп и чук. Никой не изпушил цигарите, а ги запазили за спомен. Тъкмо за една цигара след време Къньо е привикан в полицията да дава обяснение. 
Христо Гъдев изработва едрите букви за героичните селища Шипка, Шейново, Стара Загора. Те са с височина метър и половина. Майсторът сам ги монтира. Всички облицовки на площадките, изложени на променливите сурови атмосферни условия, са работа на майстора. Те са надеждно закрепени с анкерни болтове с гайки от месинг, забити ръчно в каменните зидове. 

Дело на Христо Гъдев са ръчно кованите свещници и полилей вътре в Паметника на свободата по първия интериорен проект. Един от тях има вплетена змия, захапала опашката си - символ на злото и знак на изгряващата свобода. 

Когато започва да се строи паметникът на връх Шипка, пясък се носи от с. Енина, мъкне се вар и цимент с чували по стръмни пътеки. Някои пристигнали работници не издържат и си отиват. Сменят се предприемачите. Не само любопитно е, но и тъжно, че магарето, с което носят вода за строителите, изяжда чертежите на паметника, а към края го изяжда мечка стръвница. Най-упоритите остават. Издържат на всички изпитания чак до успешния край през 1930 г. Те ще се гордеят и ще разказват как са отливали дебелата един метър железобетонна плоча цели триста квадратни метра. 

Пред мен е писмо-оферта на Христо Гъдев в отговор на обявен конкурс от Военното министерство за ремонт на паметника. Датата е 20 август 1941 г.

Този документ прилича много на категоричния отговор на Кольо Фичето относно построяването на мост на р. ЯнтраХристо Гъдев пише: “Готов съм да извърша ремонта при следните условия: Задължавам се за моя сметка да построя дървено скеле. Всички нови работи се задължавам да извърша, без да ми се дава за това каквото и да е възнаграждение.
Задължавам се да прегледам в какво положение се намират прикрепящите части на бронзовия лъв на паметника и безплатно да отстраня евентуалните конструктивни дефекти по него”. Тук аз откривам не само скромността на майстора, когато назовава исканите пари, но и неговата самоувереност, че щом той е правил нещо, то за 11 години не може да се повреди тежко. С точка девета от офертата Гъдев се самозадължава: “Срокът за завършване е 45 дни от деня на съобщението, че на мен се възлага този ремонт”. Казана дума - хвърлен камък. В това се изразява не само вярата в себе си, но и своенравието на майстора. 

Министерството на войната с писмо № 8603 от 15 септември 1941 г. възлага на Христо Гъдев ремонтно-възстановителните работи на паметника. Никой не може да се състезава с неговата оферта. Тя е знак на самоуважение, характерно за майсторите от стари времена. Той не извършва всичко без пари, защото храни семейството си и поддържа дома си. Негова грижа са породените му две момчета на 6 и 7 години. Има и дъщеря от починалата първа съпруга. Втората му жена довела и свое момче. И въпреки своите грижи той има сърце да извърши дейности без пари, в името на обществения интерес.
 
Георги Й. ГЕОРГИЕВ