Почти десет години след ключовата промяна в образователната система, при която основното образование беше съкратено и приключваше след 7. клас, все по-ясно се очертават негативните последици, предава Нова телевизия.
Класически модел
Днес вече има готовност България да се върне към класическия модел 4–4–4 – четири години начално, четири години основно и четири години средно образование.
Бившият образователен министър проф. Галин Цоков заяви подкрепа за тази промяна в предаването „Социална мрежа“, подчертавайки, че тя се основава на сериозни международни сравнения.
Съвместно изследване показва, че българското основно образование е най-краткото в Европа – едва седем години. В повечето държави то продължава девет години, а в пет европейски страни – дори десет.
Общообразователна подготовка
Според проф. Цоков съкратеният образователен цикъл води до сериозно намаляване на общообразователната подготовка.
"Стремим се към международен стандарт от около 7800 учебни часа, а при нас те са между 4200 и 4900. Това води до пресоване на материала и силно претоварване в прогимназията и гимназията", посочи той.
Това натоварване, по думите му, е сред основните причини за демотивацията на учениците – процес, който неизбежно се прехвърля и върху учителите. Връщането към модела 4–4–4 би дало възможност за по-равномерно разпределение на учебния материал и реално усвояване на знанията, вместо постоянно "припускане по учебниците".
Решаващо значение
Проф. Цоков подчерта, че решаващо значение има не само броят на годините, но и цялостната структура на системата. Той даде пример с Полша, която преди около 15 години удължава основното образование и в рамките на десетилетие отчита значителен напредък в резултатите от международното изследване PISA.
Според него претоварените програми са резултат и от стара образователна политика на МОН, която трябва да бъде преосмислена. Вместо добавяне на още съдържание, фокусът трябва да се измести към развиване на умения.
"Повече практически задачи, повече природонаучни дисциплини и насоченост към компетентности, а не към механично възпроизвеждане на факти", подчерта той.
Ключов проблем остава функционалната грамотност. По думите на проф. Цоков учениците често не се провалят, защото „не знаят“, а защото не умеят да работят с текст, не задържат внимание и не мислят критично.
"Много често решението на задачата е в самия текст, но учениците не го откриват, защото не умеят да четат функционално", обясни бившият министър.
Според него бъдещето на българското образование е в холистичния модел – система, в която учебното съдържание, методите на преподаване, оценяването и подготовката на учителите се променят заедно и в синхрон, а не на парче.