- Разкажи на журналистката, ще ти олекне. –насърчава го приятелят му, когото познавам отпреди.

- Не искам, хващате ме в неприятно време, – отговаря с досада богаташа. След малко:

- А ти приятелю, дето се издъни с твоето семейство, кога ще разкажеш?!

Така захвана нашия разговор по повод „изкуствените” жени.

- Как се запознах ли? Всичко тръгна от едни нокти. Загледах се като омагьосан в ноктите й. И не мога да отлепя поглед. Голеееми, дълги, лакирани в сребърно. Ама така ЯРКО сребърни, че все едно дявола си е наточил ноктите.

Представих си черен мрак и само ноктите бляскат като саби към мен.

Нямам обяснение как бях съблазнен! Не знам...Наврях си сам главата в капана.

Суетен съм. Признавам. Понеже тя не ми обърна внимание, аз станах настоятелен. Дразнех се, че върти чашата в ръка с тези дълги нокти. Подсмихва се. Викам си, знам ги аз тия мацки, тия игрички. Дръж ми шапката, ще падна!

Ама така както се разприказвах, а тя мълчеше, май аз взех инициативата. Заради нея поръчах какво ли не на масата, а тя само отпие и не пуска от ръката си чашата. И ми се набиват в очите тия зверски нокти.

Така продължи няколко срещи на маса, в компания. Срещахме се без нищо.

За разлика от много жени, тя почти не взимаше участие в разговорите. Мълчи си. Рядко жена остава мълчалива в компания.

А точно пък това ми въздействаше, да си мисля за нея. По принцип мълчаливите жени не предизвикват интерес. Но мен ме обзе обсебването.

Аз обичам да съм център в компанията, какво ли не разказвам.

И така почнахме да се виждаме по-често. Но един път тръгнах да я изпратя с колата, някъде към квартал Слатина, па като зафучах и отидохме направо в Пловдив. Нито ме попита къде отиваме, нищо.

Е, едвам там се отпуснахме и двамата, разказа ми, че получава пари от родителите си, които работят в чужбина, но всичко е ограничено. След време и дадох една от моите сметки да тегли когато има нужда, но не повече, определих й до колко.

И така година, две, с нищо не прекали. Навсякъде бяхме заедно, подписахме в гражданското. Почна да ми харесва, че не се бърка в работите ми, а най-вече, че не ме надговаря.

Чудех се как си служи с тия сребърни нокти с мобилния, но тя каза, че маникюра не й е проблем. Свикнала е.

Майка ми, милата, казваше, какво ще прави жена ти като си родите дете. Как ще го обслужва? Само че жена ми нямаше такива намерения.

Бях й казал да не ме боде с маникюра си по гърба ми. Тя се съгласи. Малко на смях ме попита, как да ми прегърне гърба? Ами не знам, отговорих, махни си ноктите.

Тя веднага се подразни. Отговори: „ Аз карам ли те да си подстрижеш мустаците или брадата? И мен ме бодат космите ти.

За пръв път имах подобна дилема. Мои приятели са ми разказвали от мъжка гледна точка как се нервират от женските косми, но аз нямах подобни приятелки. А ето, че моичката се дразни от брадата ми. При това моята е малка и добре оформена. Не исках да я махам.

Ето, с моя приятел дето сега се подсмихва като разказвам, дето и кътните зъби си знаем, също имаше проблем с една хубавица. Ние и двамата сме разведени,

В днешно време ако се ожениш млад, няма начин да не се разведеш. Сега всяка трета двойка се развежда. Рядкост е да останат двойка до стари години, както е при родителите ни.

Но днес е друго време, можеш да си свободен и да съжителстваш с една или друга жена. Затова и хората се развеждат. Моралът е девалвирал много. Хората си искат забавлението и да нямат ангижименти.

Мъжете, като изпаднем в критичната на петдесет и отгоре години, ела да видиш какво става. Почваме да се състезаваме с годините си. Искаш си вниманието, каквато си имал като си бил млад и красив, особено и ако си с пари като мен. И винаги се намира добър гроздобер от мадами.

Никога не съм вярвал, че и мен ще стигне съдбата на петдесетте!

Присмивал съм се на близки „батковци”, че са изпаднали в клопката. Особено един беше превъртял. Всеки ден ме убеждаваше колко тя била се влюбила в него. Та и себе си убеждаваше. Умирах от смях. Тоя превъртял, оня превъртял...

Към какви жени превъртяват ли? Най-обикновени. Никакви!

Изоставят домашната си жена, дето го знае когато не е имал нищо, за да я замени за 25, 35 годишни, тунинговани, напарфюмирани, натокани, както казваме. Проучват къде отсядаме. Ама всичко научават за всеки. Това за тях е работа. И ни намират. Оттук клъвнат, оттам дочуят, то се разнася от уста на уста. Но информацията точна.

А сега, какво аз да кажа? Близко до акъла е, че повярвах в мълчаливката. Влюбила се е в мен, харесва ме. Че кой не вярва? Особено ако тя си мълчи и не се натрапва. И с парите не спекулираше, точни сметки без да преминава границата, която определих.

Пътувах често. Като се върна всичко подредено и имаше сготвено от нея. Обаче Господ ми прати изпитание. Настигна ме лоша здравословна диагноза. Нищо не й казах, ходех сам да се грижа за моите прегледи. Е, полежах и в болница доста време. Тя разбрала всичко, разпитала.

И стана най-неочакваното за мен. Тя поиска разговор и заяви, че трябва да й напиша завещание за всеки случай. Защото имам деца от бившата си жена. Каза го с тон нетърпящ възражение. Все едно утре ще умирам. Потресох се. Не съм преживявал така безчувствено, безжалостно произнесена почти „заповед”.

Изведнъж в мен се появи силата на грохнал лъв, когото изхърлят и й казах моментално да напусне къщата ми. Даже помогнах в събирането на багажа. Вече година и половина съм разведен. Грозен удар бе за мен това. Нали знаете:

„Ум робува, ум царува, ум патки пасе”, казваше навремето майка ми. Може да си умен, може да си работяга, може да си хитрец, може да имаш пари, но не си ли преживял нещото, мислиш че не може да ти се случи. Докато си жив всичко е възможно.

Сега поне знам, че в никакъв случай няма да се подписвам никога повече в гражданското.

Савка ЧОЛАКОВА