21 октомври бе добър повод да си спомним за онзи, често титулуван за Патриарх на националноосвободителното ни движение (НОД) - великият Г. С. Раковски. Първият от “голямата четворка” дейци - Левски, Ботйов, Каравелов и Раковски. Роден е през април 1821 г. в малкото, но бунтовно подбалканско градче Котел, в рода на видни бунтари.
Краткият му живот - 46 години (умира на 21.10.1867 г. в Букурещ, Румъния), е предостатъчен на титулувания за Патриарх на българската литература, Иван Вазов, да се трогне и да признае в края на поемата, посветена на героя - “Епопея на забравените”: “Не зарасна само, герою тревожен, проломът широкий, който ти тогаз отвори за нас!”. 

Да се надяваме, че и до днес ние вървим и ще продължаваме да вървим по Пролома, отворен ни от титана на действието и мисълта Раковски.

Дядо Вазов - писателят с най-богатия речник, прави опит да “нарисува” портрет на този “образ невъзможен”, използвайки суперлативи

Накрая, сякаш изчерпал целия арсенал в палитрата си и изпаднал в творческо безсилие, с леко примирение и съчувствие към историята решава да й прехвърли “отговорността” да реши окончателно мястото му: “Историята има да се позамисли към кой лик тебе да те причисли!”.

Не е убеден, че ще бъде безсмъртен!

Ако оставиш историята да размишлява, вече над 150 години, то без да сме особено наблюдателни, ще забележим, че този най-заслужил българин съвсем не е безсмъртен!

Преди 2 години, 150 години от смъртта му, малко медии споменаха паметта му! Певецът Вазов бе разгадал, че неговият символ е “смърт или свобода”, а “кумирът - народът”. Този народ, получил така жадуваната свобода, държи този герой в добре охранявана цензура!

Преди 52 години, през 1967 г., 100-годишнината от смъртта му, издателство БП отпечата и издаде под заглавие “Българийо, майко мила” един сборник от произведенията му.

Въпреки че тогава всичко, свързано с Русия, бе фетишизирано, се намери място и за част от сърцераздирателното му обръщение към подмамените за преселение в Русия видински българи - “Лудостта за преселението в Русия”, публикувано в неговия вестник “Дунавски лебед” през 1859 г.
Това обръщение е издадено през 1886 г. като отделна брошура с предисловие от биографа на НОД - Захари Стоянов.

И не е преиздавана до 2004 г. - цели 118 години! 

Някои сили искат да държат под ключ Раковски,а той само описва робското положение на руския народ с цел да предпази сънародниците си да не се напъхат сами в доброволно робство!

Същите цензори със сигурност не познават великия руски патриот, философ, публицист и писател Херцен, за когото има две Русии: едната на руския народ-мъченик и другата, официалната Русия, империята завоевател, която Карл Маркс нарича “тюрма за народите”.

Ето само част от Обръщението от Предисловието: “Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, свещеното писание и първото образование.

Това е познато веки от целия свят и техните учени го признават. Но какво благодарение са отдали тия на българите за това благодеяние: Ето. Разорили и завладели Волжкото им пространно царство и порусили досущ тамошните българи, като им наложили насила езика си”. Това е Волжка България (бел. авт.).

И продължава нататък:

“До времего Великого Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които днес назовават Малорусия (Украйна - бел. авт.), са били населени от Българи, съставяли са част от Българското обширно царство, но и тия са паднали в руските мъчителски ръце и днес са досущ порусени... те все още не признават да се наричат руси!”.

Това е Велика Кубратова България.

Две държави на европейския континент с името България са намерили своя край в пределите на Руската империя.

В предисловието си Захари Стоянов, жив свидетел на имперските интриги у нас, в младото ни Княжество, възкликва: 

“Трябва ли да бъдем благодарни на Русия, че ни освободи, за да ни зароби отново?”. 

Гореизброените, както и още много други факти са били добре известни на освободителните ни дейци и затова никой не е очаквал Русия да ни “освободи”.

Всички работят за общо въстание и самоосвобождение, а Левски, като всеки гений, простичко казва: “Който ни освободи, той ще ни и пороби!”

Захари Стоянов в последното изречение на Предисловието гордо заявява: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Раковски, Левски, Каравелов, Ботйов, Ангел Кънчев, Волов, Бенковски и пр., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаели, че нейният камшик повече боли и от турския!”.

Това са знаели преди над 150 години просветените българи. Днес в “ерата на информационните технологии” малцина го знаят. Остава ни този всевечен и всечовешки въпрос: Защо? Кой има интерес от това? А това е въпрос, на който всеки сам трябва да си отговори...

Трифон ВАНКОВ 
/вестник "Над 55"/