Оперната певица Елина-Уляна Дацева: Циганска банда ме пребива и обира през ден!

<br /> Оперната певица Елина-Уляна Дацева е потомка на невероятно славен род. Майка й е била главен асистент по офталмология в Медицинска академия, прочут очен хирург. Междувременно е дясна ръка на прочутия хистолог акад. Хаджиолов. Баща й е светилото акад. Асен Дацев &ndash; доктор по физика, 33 години декан на Физическия факултет в Софийския университет. През 1938 г. бъдещият академик, още съвсем млад, вече е известен на властта с комунистическите си убеждения, но, за нейна чест, талантливият физик е изпратен с Хумболдова стипендия в Сорбоната. Наставник му е Нобеловият лауреат по физика принц Луи дьо Брьойл, при когото защитава доктората си. Дацев е първият и единствен досега български физик, заслужил подобно признание. Портретът му и до ден-днешен може да се види в Алма матер. Въпреки левите си убеждения в ония размирни години, академик Дацев е учител и покровител и на отец Христофор Събев &ndash; Фори Светулката. <br /> <br /> Дядото на Елина - полковник Атанас Атанасов, е завършил генерал-щабната академия в Петербург. Това е същият онзи полковник Атанасов, който е удостоен с най-висшия орден за храброст &ldquo;Св. Георги&rdquo;, и който след капитулацията на турците при обсадата на Одрин получава лично от Шукри паша плакета на града. <br /> <br /> Днес потомката на славния род е принудена да напусне родния си дом на ул. &ldquo;Софроний Врачански&rdquo; 25 в столицата и да се крие от непоносим цигански терор в малка къщурка без тоалетна и канализация. Тя е подслонена в Бояна от клисаря на храма &ldquo;Св. Неделя&rdquo; Петър Костов. <br /> <br /> <br /> <strong>Хронологията на терора </strong><br /> <br /> спрямо самотната оперна певица, обитаваща сама огромната къща, е ужасяваща. Всичко започва на 12 май тази година. В деня на парламентарните избори Елина отива да гласува. Връща се и вижда входната врата на къщата си разбита. Побиват я тръпки. Вика приятеля си Петър Костов. Влизат. На стълбите са приготвени за изнасяне медни тави и тепсии с орнаменти още от прабаба й от началото на века. На стълбите са чучнати и няколко чувала, пълни с неразпечатани още от опаковките плюшени играчки, които оперната певица си е купувала от цял свят, нови спални комплекти и т.н. Огледът с клисаря Костов показва, че е тършувано на втория етаж, вратите са разбити, гардероби, шкафове, дюшеци и т. н. са изтърбушени, останките са разхвърляни из стаи и коридори. Най-изтарашена е стаята, в която майка й е прекарала последните си дни на системи. Целият етаж е заприличал на клошарско обиталище. <br /> Естествено, оперната певица вика ключар и полиция от Трето РПУ, която констатира разбитите врати, взлома и т.н., но казва, че няма как да вземе отпечатъци и... си отива. <br /> <br /> Докато ключарят Явор, въпреки почивния си ден, приготвя новата брава, Елина, връщайки се от ателието му, забелязва от дома й да излиза циганка, която мъкне единия пакет със спално бельо, а в другата си ръка държи познатата й стогодишна медна тава с орнаменти. &ldquo;Циганката беше млада, обута в червено-пембени бермуди, с черна коса, едното й око беше характерно &ndash; аблюматично, този термин съм го научила от майка си, което означава, че е по-ниско от другото и е кривогледа. Зави веднага по &ldquo;Пиротска&rdquo;, подгоних я, разкрещях се, но хората само гледаха и тя избяга. След това отново полиция, пак показания в Трето РПУ. Писах до 11,30 ч. вечерта за оперативен работник Цветелина Димитрова. След два-три дни получих съобщение, че е образувано досъдебно производство&rdquo;. <br /> <br /> На 13-и и 14 май оперната певица продължава да обитава преобърнатия си наопаки дом и се чуди какво да прави. Междувременно проверява шкафчетата и всякакви скришни места и установява, че на 12 май са изчезнали и 8 златни турски монети, 22 карата, с арабски произход, зашити в торбички от платно. Неоткрити в тайника са останали само 2 пендари, скрити зад преградката на чекмеджето. <br /> <br /> <br /> <strong>Отново полиция... </strong><br /> <br /> На полицай Спиридонов му писва и отсича: &ldquo;Това не е злато, измисляш си!&rdquo;. Тогава Елина му показва бележките за 14 златни монети в близката заложна къща на бул. &ldquo;Хр. Ботев&rdquo;, където от година отлежават наследствени златни реликви срещу огромна месечна лихва от 480 лв. Елина обаче упорито плаща вноските с надеждата, че един ден ще успее да откупи наследството на дедите и бабите си. <br /> <br /> При огледа с репортера на &ldquo;ШОУ&rdquo; знатната реститутка, обитаваща руините в многоетажния си дом, показва два непокътнати, позатрупани от боклуците кашони &ndash; в единия се мъдри съвсем нов телевизор, а в другия &ndash; непокътната микровълнова печка. По всичко личи, че мургавата банда е специализирана в обири на медни антики, злато, бижута, ценни накити и пр., без да си &ldquo;губи времето&rdquo; с някаква си черна и бяла техника. С голям зор и отегчение полицаите правят още един протокол с опис на откраднатото. <br /> <br /> Два дни след първия обир от 12 май я вика оперативният работник Цветелина Бъчварова и й съобщава, че са открили разногледата циганка по описанието на Елина - дългогодишна позната на полицията, рецидивистка, която си признала за грабежа на това, с което е забелязана, но не и за останалите вещи. &ldquo;Другите тави са тежки, не могат наведнъж да се вземат - те са цяла банда и само мъже могат да ги отмъкнат. Явно са ме наблюдавали през цялото време и са ги задигнали, докато съм била при Явор ключаря. Циганката отрича да е вземала и изчезналото злато. Полицаите твърдят, че имали информация къде се намира останалата плячка. Отишли на адрес, но не открили нищо - явно вече е била пласирана&rdquo;..., разказва патилата си оперната певица. <br /> <br /> Връщайки се от полицията на 14 май, когато научава &ldquo;радостната&rdquo; вест, че грабителите са открити и обискирани, макар и без резултат, Елина открива, че същия ден, докато е била в РПУ-то, циганската банда отново е влизала в къщата й. Този път входната врата е непокътната, но вътре са разбити двете крила към първия и втория етаж. <br /> <br /> <br /> <strong>Ужасът продължава</strong><br /> <br /> На 15 май отново всичко е разбито и разпердушинено. Пак полиция, пак оглед, приключил с констатацията, че в къщата няма никой. Ченгетата си отиват, а психясалата &ldquo;златна кокошка&rdquo; Елина-Уляна сяда разтреперана върху един разпран дюшек в коридора и започва да умува откъде са влезли мургавите бандити този път. Коридорите и стаите са задръстени с всякакви останки от разбити легла, шкафове, всякакви други мебели и изтърбушени дюшеци, одеяла, завивки и т.н., между които вече буквално не може да се мине. Главата й се пръска от догадки откъде този път са проникнали бандитите, а умът й просто не може да побере невероятната им наглост. Умува откъде да започне да проверява тайниците със скъпоценностите, които не са излизали от къщата цели 100 години. Тогава й просветва, че единственото място, откъдето могат да влязат циганите, е терасата, под която е вътрешният двор на комшиите Георги Наумов и Станчо. Тъкмо започва да я оглежда, когато изведнъж от еркерната стая се чува скърцане на гардероби, трясък и пукот от строшен стол. За късмет мобилният телефон е в ръцете й и моментално набира 112. В този момент от стаята излиза млада циганка между 18 и 20 години, слаба, но атлетична, с мускулести ръце като на тенисистка, и пакет под мишницата. &ldquo;После се установи, че вътре е имало 200 грама старинни сребърни монети. Но това все пак е малко, нищо, като си помисля, че бяха откраднати цели 4 килограма сребро, сребърна флейта и пиколо, пръстени, колиета, златни огърлици с диамантчета и клипсове, гарнитури с корали, огромен златен пръстен, две инкрустирани саби и още две уникални лули на дядо ми, донесени от Русия, както и светинята му - Георгиевския златен кръст с брилянт и много други ценни бижута. Както и да е. Телефонът ми е залепнал за ухото, притискам го, а от слушалката се разнася &ldquo;Малка нощна музика&rdquo; на Моцарт, докато чакам включване на оператора. Циганката обаче не чака. Крещи: <br /> <br /> <strong>&ldquo;Ще те убия, ще те убия, ще те заколя, ма!&rdquo; </strong><br /> <br /> Аз пищя да изпратят полиция, тя крещи разярена, че ще ме убие, и ме повали на земята с крак като истинска каратистка. Аз викам за помощ, а тя взе да ме налага с маратонките си по челото, скулите, лицето, по гърдите... Всички крясъци и викове са документирани на тел. 112. Тук, отпред на гърдите, още имам следи от побоя. Много ме би циганката, аз обаче съм притиснала телефона към ухото си и не го пускам. Накрая тя го изби от ръката ми с рязък ритник и изчезна като нинджа през терасата към покрива на ресторанта на съседа Георги Наумов... Постоях още известно време, защото не знаех дали долу не дебнат другите цигани от бандата, не знам, но може да им текне, да не ме оставят жива. Не исках да рискувам&rdquo;, спомня си кошмара от 15 май Елина. <br /> <br /> Полицейска кола така и не идва и след десетина минути многострадалната оперна певица се престрашава, слиза, отключва входните врати, хваща такси и отива право в Трето РПУ. &ldquo;Полицаите отново ме посрещнаха &ldquo;топло&rdquo; с думите: &ldquo;Пак ли ти, май си фантазираш, че те е нападнала циганка!? Като те гледаме, само си мръсна цялата, къде са ти следите от побоя, а!?&rdquo; А лицето ми пък и цялата наистина бях почерняла от прах и мръсотия, от ударите с мръсните маратонки на циганката и въргалянето из боклуците. Какви синини - що не ме отведоха при съдебен лекар? Защо не откриха циганката, която се беше скрила зад гардеробите? Що за оглед беше това? Пак писах за пореден път показания и обяснения до 12,20 през нощта. След този случай се обадих на моя приятел Петър Костов да ме приюти някъде, защото вече ме беше страх да се прибера и оттогава досега съм в една къщичка в Бояна, при стринка му. Няма тоалетна, но има ток и вода. А оная нощ стоях на стълбите на Трето РПУ и чаках да пуснат трамваите, за да се прибера. Но в три след полунощ и оттам ме изгониха. Нямала съм право да стоя пред управлението. Цяла нощ зъзнах на студ и дъжд на спирката&rdquo;, потреперва при спомена за поредния кошмарен ден Елина. <br /> <br /> Днес оперната певица още живее по милост в Бояна, но<br /> <br /> <strong>кошмарът с прокълнатата къща не приключва</strong><br /> <br /> На 18 май й звъни съседът й Георги Наумов и й съобщава, че вижда на нейната тераса трима роми. Комшията има законен пистолет, с който често обхожда района. Докато го извади обаче, те се изнизват за броени секунди като гъсеници от терасата през покрива на заведението му и изчезват в тъмнината. <br /> <br /> На 19 май вечерта се случва нещо невероятно, което е по силите само на елитни каскадьори. Георги звъни ужасен на Елина в Бояна и крещи: &ldquo;Ела бързо да видиш какво стана!&rdquo;. Оказва се, че трима от бандата са задигнали от тавана огромен 100-килограмов меден котел и, незнайно по какъв начин, успяват да го спуснат и закачат през терасата долу, на якия метален простор на Георги. След това решават да скочат върху покрива на заведението му, в което по това време приятелка на майка му празнува рождения си ден. Конструкцията обаче не издържа, пробива се и каскадата завършва с три чифта окървавени крака, провиснали чак до кръста от тавана на заведението за ужас на купонджиите. Веселящите се изпадат в шок, но нямат време да се опомнят. Окървавените ромски нинджи отново демонстрират невероятни акробатични умения - измъкват се за секунди и се изпаряват в тъмнината. <br /> <br /> Георги веднага звъни в полицията на следователя Григоров. Полицаите идват и изземват огромния котел като веществено доказателство. След 40 минути Георги забелязва на съседната ул. &ldquo;Антим І&rdquo; подозрително надзираващи района цигани - мъж и жена. Веднага вика свои познати полицаи и продължава да ги държи под око. Ченгетата идват, арестуват &ldquo;съгледвачите&rdquo; и ги завеждат в Трето РПУ. Този път жалба подава Георги. <br /> <br /> След екшъна човекът на изкуството, вярващата в Бога Елина-Уляна Дацева, най-после решава да изпразни всичките си тайници с останалите скъпоценности, събира ги в едно сандъче и ги предава за съхранение на своя благодетел &ndash; клисаря на &ldquo;Св. Неделя&rdquo; Петър Костов. Изстрадалата оперна певица си отдъхва, макар че клисарят слага безценното сандъче в стаята си в църквата, в личния си шкаф, с ключ, който може да се подправи от всеки начинаещ апаш, стига да има нужната информация. И двамата обаче вярват, че едва ли някой ще се осмели да краде от Божия храм. Ченгетата от Трето РПУ пък не вярват, че 60-годишната оперна певица е притежавала и все още притежава част от наследеното съкровище на славните си предци. <br /> <br /> <strong>Доказателството обаче е налице</strong><br /> <br /> Елина-Уляна се съгласи да отвори за пръв път ковчежето, претъпкано с опазените скъпоценности, пред &ldquo;ШОУ&rdquo;. <br /> <br /> Междувременно зловещата банда явно продължава да върлува безнаказано в центъра на София. В деня, в който Елина-Уляна въведе репортера на изданието ни в опустошената си къща, отново беше влизано, този път през разбитото прозорче на тоалетната, а за изнасяне стояха приготвени няколко оригинални картини и перфектна репродукция на Айвазовски...<br /> <br /> <br /> <strong>Славей КОСТАДИНОВ </strong><br /> Снимки: Авторът<br />