Православната църквата отбелязва Успение на св. Кирил Славянобългарски. Св. Константин – Кирил Философ умира през 869 г. Тържественото е погребан в римската църква „Сан Клементе”.
Кирил Философ е български книжовник, основоположник на славянската писменост и книжнина, апостол и първоучител, организатор на славянска просвета и църква, борец за тяхното запазване и укрепване. Константин (монашеско име Кирил, което приема малко преди смъртта си) получава образованието си в Магнаурската школа в Цариград, където преподават най-известните византийски учени (там е наречен Философ).

Неговата голяма култура и ерудиция, дарбата му да води спорове по различни теософски въпроси са причината да му бъдат възложени важни политически мисии. През 851 г. е изпратен при сарацините в Арабия, където води диспути с представителите на исляма, в които се откроява с полемична и ораторска дарба. През 858-859 г. византийският император изпраща него и брат му Методий при хазарите с политическа и религиозна мисия. В Херсон Константин има възможност да общува с руски славяни и да учи техния език.

През 861 г. заедно с брат си Методий се завръщат в Цариград, но скоро се отправят сред западните славяни със своята Моравска мисия (863 г.). Владеещи добре езика на българските славяни, Константин-Кирил и Методий отиват във Великоморавия по молба на княз Ростислав, за да изградят там славянска църква със славянско богослужение на понятен за народа език. Чрез тази мисия се цели да се ограничи немското политическо, културно и църковно влияние. Според някои автори именно за тази цел Константин-Кирил създава нова азбука, т. нар. глаголица, като се съобразява с нуждите на славяните да ползват познатите им и разпространени латински и гръцки азбуки.

За основа взема гръцкото писмо и създава специални знаци, които отговарят на специфичните звукове в славянския език. След това двамата братя превеждат на старобългарски език най-необходимите за богослужението книги. Съществува и становището, че азбуката е създадена още през 855 г., както излиза по датировката в творбата „За буквите” на Черноризец Храбър (сп. т. нар. „Византийска ера”). В Моравия Константин Кирил философ и Методий развиват усилена просветна дейност, но срещат и силния отпор на немското духовенство. В Моравия при изключително трудни условия братята работят около 3 години, след което решават да заминат за Рим.

По пътя правят престой в славянското княжество Панония, където по това време управлява Коцел, а във Венеция вземат участие в църковен събор. На събора Константин защитава делото си пред триезичниците, като с ораторска дарба обосновава правото на славяните да имат писменост на родния си език. В Рим братята пристигат през 867 г. и поставят няколко искания пред папа Адриан II: 1) да се разреши богослужението на славянски език при западните славяни; 2) техни ученици да бъдат ръкоположени за свещеници; 3) един от братята да бъде издигнат за епископ; 4) Константин-Кирил и Методий да управляват Моравската и Панонската църква без външна намеса, като бъдат подчинени направо на папата. По стратегически съображения (да не попаднат западните славяни под влиянието на Византия) Адриан II удовлетворява исканията, в римската църква „Св. Петър” е отслужена литургия на славянски език. 
По това време (началото на 869 г.) Константин се разболява и малко преди смъртта си приема монашеското име Кирил. Неговото дело продължава Методий.

В България денят на Кирил и Методий се почита като националния празник на 11 (24) май.