Заради пандемията има огромен ръст на българи, които се завръщат от чужбина, за да живеят в родните села. Става дума за млади хора с професии, които доскоро са работили в Англия, Франция и Германия, но са решили да загърбят забързаното ежедневие на Запад.

Това разказа пред „Монитор” председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.

Той изтъкна, че става дума за трайно заселване като най-търсени са местата около големи центрове като София, Варна, Велико Търново, Ловеч, Троян, като целта е да са на 30 минути път с кола до градския център.

„Още при първата вълна на COVID-19 се забеляза тенденция на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара много българи да сменят начина си на живот.

Вече хора с престижни професии, които са спестили някакви пари, в един момент решават, че вече не искат да са част от тази матрица на Запад. Видели са пробойни в системата там и затова се завръщат у нас, като предпочитат селата”, коментира Борисов.

Изискванията на хората пък са за къщи с минимум декар площ със свободно пространство и зелени зони около тях.

„Има бум на строителството на нови къщи, както и възобновяване на стари най-вече около София, Варна, Търново, Ловеч, Троян. Все още е по-слаб интересът към имоти в Северозапада, като причината е по-високата битова престъпност”, обясни Борисов.

Според него българите, които се връщат у нас, го правят напълно осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет.

Така, за разлика от миналото, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха предимно пенсионери, сега тенденцията е там да живеят млади и активни хора, които искат да стартират бизнес или да работят дистанционно.

„Селските ни региони имат един голям плюс и той е, че имат интернет.

Това позволява дистанционна работа. Има вече и доста журналисти, които работят дистанционно в селата”, каза още Борисов.

Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкова от икономическа гледна точка, а заради здравословния начин на живот. Търсели загубената връзка с природата.

„Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш нужда от фитнес, но е и гаранция за чиста храна.

За щастие нашите села не са замърсени както тези в западните страни заради индустриализацията”, каза още Борислав Борисов. От асоциацията от години провеждат менторска програма за завръщане на хората по селата. Борисов обясни, че когато някой иска да закупи имот, му разясняват плюсовете и минусите в региона.

„Това лято правихме турове по заселвания на различни семейства в региона на Велико Търново. Всички си купиха къщи с дворове между 2-5 декара. Някои пък, които имат добри финансови възможности, правят комбинирани варианти.

По този начин живеят на село, но вземат апартамент под наем в близкия град при нужда за работата им. Затова казах, че това са активни хора, които търсят промяна в стила на живот. Няма нищо с миналото, когато кръчмите по селата бяха пълни с пенсионери”, заяви Борисов.

Според него вече има разцвет на българските села и тенденцията е осезаема.

„Но не бива обаче да бъркаме нещата, когато става дума за развитие на селски региони и създаване на нови общности и корпоративно земеделие, при което някои разчитат предимно на субсидии.

Тези хора, на които помагаме, не се надяват на европейски средства, а напротив - опитват се да създадат добавена стойност на базата на опита и познанията си. По този начин си осигуряват доходи”, обясни Борисов.

Заради голямото търсене: Цените на къщите тръгнаха нагоре

Цените на имотите в повечето села тръгнаха нагоре заради засиленото търсене покрай пандемията от COVID-19 и желанието за бягство от градската среда. Това отчитат още от Асоциацията на българските села.

Така цената на къща от 80-90 кв. м, с двор 500-800 кв. м, вече се равнява на цената на едностаен апартамент в близкия общински център. Къща от 100-130 кв. м, с двор 700-1200 кв. м, пък струва колкото двустаен апартамент в близкия общински център.

Нови къщи в селските региони на Велико Търново, Ловеч, Троян, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Пазарджик пък се търгуват за около 65 000-120 000 EUR при средна квадратура около 120 кв. м с около 1000 кв. м дворно място.

Според данни на Асоциацията на българските села през 2021 година ще се търсят предимно къщи в ценовия диапазон от 20 000 до 90 000 лв.

Очаквало се и активизиране на строителството на нови къщи. Прогнозата е най-високи да са цените в селата, близки до туристически места и природни забележителности, както и такива с добра прилежаща инфраструктура и свързаност с интернет.