Ако няма данни за лицето в предадените в НОИ ведомости за заплати, се издава  удостоверение Обр. УП-17, което да послужи пред съда за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, пише "Монитор".

Удостоверението се издава въз основа на подадено в Териториалното поделение на НОИ заявление по образец, който се намира в раздел “Формуляри” на интернет страницата на НОИ, обясняват експертите.

Може да се получи и на място в Териториалното поделение на НОИ или регионален архивен център.

Заявлението се подава лично или чрез упълномощено лице, като не е необходимо пълномощното да е нотариално заверено, в случай че упълномощеното лице е родител, съпруг или дете.

В пълномощното задължително се посочва родствената връзка.

Заявлението може да се подаде във всяко поделение на НОИ или регионален архивен център, независимо къде се съхраняват ведомостите, както и по електронен път.

Какво се зачита за трудов стаж и професионален опит

Изплащането на допълнителното възнаграждение за трудов стаж, под наименованието „възнаграждение за клас“ е въведено в България за първи път преди около 100 години. То се запазва под различна при действието и на Кодекса на труда и днес, но неговата нормативна уредба съществено се промени.

Какво се зачита за трудов стаж и професионален опит в сега действащото законодателство в България, отговаря Тодор Капитанов - създателят на www.mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

Съгласно Кодекса на труда в България, трудов стаж е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в този кодекс или в друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.

За да признае работодателят преходен трудов стаж на работника и служителя на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, работодателят следва да определи условията, при които ще зачете сходния характер на работата, длъжността или професията.


Тези условия се определят или в колективния трудов договор на браншово равнище или във Вътрешните правила за работната заплата в предприятието.

В случай, че работодателят не уреди условията, при които ще зачита преходен трудов стаж на своите работници и служителя, той ще бъде в нарушение на трудовото законодателство и подлежи на санкциониране.

Доказването на предходен трудов стаж и отговарянето на условията, определени от работодателя, за признаване на предходен трудов стаж, се извършва с представянето от съответния служител на трудов договор и/или други документи (например длъжностни характеристики), издадени от предходните работодатели или осигурителна институция.

Признаването на предходен трудов стаж с оглед определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение е двустранна процедура, при която както работодателят, с оглед законовите си задължения, следва да извърши преценка и анализ на предходния трудов стаж на служителя и дали същият следва да бъде зачетен, така и съответният служител следва да положи необходимата грижа и заинтересованост и да съдейства на работодателя, като му предостави информация, подкрепена с надлежни документи, относно предходния си трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.

За придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор.

Правото за получаване на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит възниква при придобит трудов стаж и професионален опит не по-малък от една година.

При определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят следва да отчита и:

1. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави.

2. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.

Справка:

чл. 13 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж

чл. 12, ал. 2 Наредба за структурата и организацията на работната заплата

чл. 12, ал. 4 Наредба за структурата и организацията на работната заплата

чл. 12, ал. 5 Наредба за структурата и организацията на работната заплата