Натрупаните пари на осигурените за втора пенсия са достатъчни да им бъде изплащана минимална пенсия само в продължение на една година, пише "Труд".

Към края на миналата година броят на осигурените в универсалните пенсионни фондове е близо 3,95 млн. души, показват данни на Комисията за финансов надзор (КФН). А по личната партида на всеки осигурен, за който през миналата година е внесена поне една осигурителна вноска, има средно по 5627 лв. Тези пари са достатъчни за изплащането на минималната пенсия от 467 лв. само 12 месеца.

Оказва се, че много хора са били осигурени в универсален пенсионен фонд в продължение на много години, но натрупаните пари по личните им партиди няма да стигнат, за да получат пожизнена втора пенсия. Те ще могат да взимат малки суми от частните фондове в продължение на 2-3 години, а след това ще трябва да разчитат само на държавната пенсия.

Сред причините за това са, че България догонва страните от ЕС и затова доходите и цените в страната през годините се покачват повече от доходността, която постигат частните фондове при инвестиране на натрупаните средства на осигурените. А освен това има периоди, в които частните фондове дори реализират отрицателна доходност.

Натрупаните пари на всеки осигурен за втора пенсия са в много широки граници и зависят от годините, през които конкретният човек е бил осигуряван, и върху каква заплата са внасяни осигуровки за него.

Много от осигурените в универсалните пенсионни фондове са напуснали страната, работят в чужбина и не разчитат на пенсия от България. Сред осигурените са и чужденци, които за няколко месеца през лятото са работили в България и са им внасяни осигуровки.

Затова от КФН публикуват както данни за средния размер на натрупаните пари по личните партиди на всички осигурени, така и среден размер на наличните във фондовете средства на хора, за които през 12 поредни месеца е внесена поне една осигурителна вноска. Но разликата в данните не променя общата картина, че наличните пари във фондовете за повечето осигурени не са достатъчни за изплащането на пожизнени пенсии.

Хората, които сега започват трудовата си кариера, имат по-малко пари за втора пенсия, от тези, които имат 20-30 години стаж. Средният размер на наличните пари по личните партиди на осигурените на възраст 15-19 години е 502 лв. Но повечето хора, които скоро ще излязат в пенсия, също нямат много натрупани пари.

Средният размер на наличните пари на всички осигурени в универсален пенсионен фонд на възраст 60-64 години е 4382 лв. Тези пари не са достатъчни за изплащането на пожизнена втора пенсия. За да получи пожизнена втора пенсия човек трябва да има достатъчно пари в частния фонд, за да получава всеки месец до края на живота си поне по 15% от минималната за страната пенсия, гласят текстове в Кодекса за социално осигуряване.

При минимална пенсия от 467 лв., това означава да получава втора пенсия от поне 70 лв. Ако човек има по личната си партида 4382 лв., ще може да получава по например 183 лв. на месец в продължение на две години, но няма да има право на пожизнена втора пенсия.

През миналата година постъпилите осигуровки в универсалните пенсионни фондове са в размер на 1,95 млрд. лв. Въпреки това нетните активи на универсалните фондове през 2022 г. са намалели с 195 млн. лв. до 16,5 млрд. лв. Това се дължи на отрицателната им доходност.

Личен избор

Доброволно са осигурени 643 хил. души

Вноските са средно по 97 лв.

Доброволно за пенсия са осигурени малко над 643 хил. души, показват данни на Комисията за финансов надзор към края на миналата година. Тези хора са осигурени и за доброволна трета пенсия, която да получават допълнително към държавната и към тази от задължителните универсални пенсионни фондове.

Вноските на над 74% от осигурените в доброволен фонд се правят от техния работодател като допълнителна социална придобивка към основната заплата.

Малко над 25% от осигурените за трета пенсия внасят сами осигуровките си. А има и малко случаи, в които някой човек осигурява за трета пенсия свой близък или роднина.

Средният размер на месечните доброволни вноски за пенсия през миналата година е бил 97 лв., показват данни на КФН. В личните партиди на близо 53% от осигурените в доброволен фонд ежемесечно постъпват осигурителни вноски. Осигуровки за останалите постъпват по-рядко.

Например, много хора, които се осигуряват сами, всяка година правят еднократна по-голяма вноска, вместо всеки месец да внасят малки суми. Много хора пък са били осигурени за трета пенсия докато са работили в една компания. Но са сменили фирмата, в която работят, и новият работодател вече не ги осигурява.

За период 2018-2022 г. пет от доброволните пенсионни фондове имат средна отрицателна доходност, която варира от -0,23% до -1,19%, показват данни на КФН. Останалите четири фонда имат средна положителна доходност за периода, която варира от 0,93% до 3,30%.

За период от пет години шест от дружествата са на минус

Универсалните фондове с отрицателна доходност

Всички универсални пенсионни фондове, в които са осигурени работещите хора, родени след началото на 1960 г., имат отрицателна доходност от управлението на парите на осигурените граждани през миналата година, показват данни на КФН. Тази отрицателна доходност варира в много широки граници - от -3,06% до -13,49%.

В моменти на криза и спад на индексите на фондовите борси по света е нормално фондовете да имат отрицателна доходност. Но от КФН са публикували и средната постигната от тях доходност за по-продължителен период от време - за пет години. Оказва се че шест, от общо деветте универсални пенсионни фонда в страната, имат отрицателна доходност средно за петте години от 2018 г. до 2022 г.

Тяхната отрицателна доходност варира от -0,19% до -1,23%. Само три от универсалните фондове имат положителна доходност средно за 5-годишния период, като два от тези фондове са с доходност близка до нулата. А само един има малко по-висока доходност средно за последните пет години.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук