"Пътната помощ у нас все по-често се превръща в капан – вместо помощ, хората получават рекет и сметки, граничещи с абсурд". Това казва пред БЛИЦ експертът по пътна безопасност Диана Русинова, която от години сигнализира за липсата на правила и прозрачност в сектора.
А думите й няма как да не предизвикат вниманието ви. Защото утре в този капан може да попадне всеки един от нас.
Скандален случай от АМ "Тракия"
През април тази година 72-годишен шофьор катастрофира тежко край село Лозен. Неговият 18-годишен внук, в шок от ситуацията, повикал пътна помощ. Първоначално му било обещано, че курсът ще струва около 1,50 лв. на километър – тоест, не повече от 20 лв. за кратко разстояние от 12 км.
Малко по-късно обаче цената скочила рязко – първо до 900 лв., а след това „по милост“ намалена на 800. При поискана фактура сумата вече била 960 лв. с ДДС, а бележката – вероятно фалшива.
"При друг обаждане към същата фирма за аналогичен курс цената беше… 70 лв. Това е цинизъм!", подчертава Русинова.
Пазарната стойност за услугата според експертите е около 96 лв. – почти десет пъти по-ниска от реално поисканото.
Официалната проверка на ИА "Автомобилна администрация" потвърди, че фирмата е регистрирана и има всички документи, но агенцията няма правомощия да регулира цените.
"Официалното оправдание е още едно доказателство за безсилие и некомпетентност", коментира още Русинова.
Едва след скандала Комисията за защита на потребителите започна масови проверки.
"Пиратски" бизнес без правила
"Случаят от АМ "Тракия" е само върхът на айсберга", казва Диана Русинова. По думите й липсата на ясни регулации за пътната помощ е почва за практики, които граничат с изнудване.
Никой не знае на какви технически изисквания трябва да отговарят камионите за репатриране, преминават ли реални прегледи и какво е нивото на обучение на служителите. Дори облеклото и отличителните знаци не са регламентирани.
Отсъствието на прозрачни тарифи позволява на фирмите да диктуват произволни цени, а потърпевшите – вече в шок от катастрофата – остават без избор.
"В схемата нерядко участват посредници и дори недобросъвестни държавни служители, които вместо да помагат, насочват хората към конкретни фирми с огромни тарифи", допълва Русинова.
Опити за ред
Въпреки че специална законова рамка липсва, Министерството на регионалното развитие предприе първи стъпки. В новите договори за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) е заложено всяка фирма, която поддържа пътища, да осигурява и автомобили за пътна помощ – било чрез закупуване, било чрез договор с лицензирана компания.
Ключовото е, че извозването до най-близката безопасна точка – паркинг или отбивка – не трябва да е за сметка на водача, за сметка на фирмата по ТРП.
"Това е важна промяна, за която малцина знаят – и която има потенциал за сложи край на изнудването от частни фирми", смята Русинова.
Първи крачки, но не и решение
Мерките на МРРБ са само начало, но не решават проблема. Необходима е специална наредба, която да постави изисквания за техническа изправност на автомобилите, подготовката и екипировката на служителите, да въведе стандарти за време на реакция и най-вече – да гарантира прозрачни и предвидими цени.
"Докато това не се случи, пътната помощ ще продължи да бъде капан за хиляди шофьори. Услуга, която вместо сигурност, превръща кризисния момент в ново изпитание. Държавата дължи на гражданите ред, прозрачност и защита от пиратските практики, които процъфтяват по българските пътища", категорична е Диана Русинова.
Изводът тук е предвидим: когато пътната помощ в България е повече бизнес модел и по-малко услуга за сигурност, държавата е длъжник на своите граждани. И ако не пресече подобни пиратски практики, "такса безпомощност" ще плаща всеки един от нас.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
