Правилата за ежегодно индексиране на пенсиите водят до изоставане на размера на старите пенсии както спрямо новите, така и спрямо доходите в страната, става ясно от данни на НОИ за изплащаните пенсии през 2023 г.

Най-ниски пенсии за стаж и възраст взимат пенсионерите на възраст над 95 години - средно 650,35 лв. Те получават средно със 140 лв. по-малко от по-младите пенсионери на възраст 70-74 години, пише "Труд".

На следващите места по най-ниски пенсии са хората на възраст от 90 до 94 години, които взимат средно по 684,85 лв., и 85-89-годишните с 716,58 лв. на месец. За сравнение най-многобройната група, тази на 70-74-годишните пенсионери, които са 25,3% от всички, получават средно по 789,79 лв. на месец.

Най-възрастните получават сравнително по-ниски пенсии, което е показателно за изоставането на размерите на пенсиите с отдалечаване във времето от момента на отпускането им.

Причината за изоставането на старите пенсии от новите е записаното в Кодекса за социално осигуряване “швейцарското правило” за ежегодно индексиране на пенсиите от 1 юли - с 50% от инфлацията и с 50% от ръста на средния осигурителен доход през предходната година. В годините на добро развитие на икономиката на страната доходите на хората нарастват значително повече от инфлацията.

Причината за това е догонващият характер на българската икономика спрямо по-добре развитите страни от Западна Европа. Доходите в страната трябва бързо да нарастват, за да доближим стандарта на живот в по-богатите държави.

При използване на “швейцарското правило” за вдигане на пенсиите се взима предвид не само ръста на доходите, а и инфлацията в страната. И през годините, когато инфлацията е ниска, старите пенсии нарастват по-бавно от доходите.

И съответно изостават от размера на новите пенсии, при определянето на които от значение е средният осигурителен доход в страната. Когато човек взима пенсия в продължение на 10-20 години това изоставане става значително. Оказва се, че дори при пенсиониране човек да получава добра пенсия на фона на доходите в страната, след години ситуацията ще се промени.

През годините бяха направени няколко актуализации на пенсиите извън стандартното “швейцарско правило”, които намалиха разликата между новите и старите пенсии.

Дори в парламента имаше предложение за модифициране на “швейцарското правило” - размерът на пенсиите да се вдига ежегодно с по-високото - 100% от инфлацията или 100% от ръста на средния осигурителен доход за предходната година. Но идеята не беше приета, тъй като би довела до увеличение на разходите за пенсии.

През 2023 г. с най-високи средни пенсии за стаж и възраст са пенсионерите между 40 и 44 години и между 45 и 49 години, съответно с 1851,76 лв. и с 1767,01 лв., показват данните на НОИ. В тези възрастови групи попадат само 564 пенсионери.

На следващите места са пенсионерите на възраст между 55 и 59 години, които получават средно по 1454,27 лв. на месец, и тези между 50 и 54 години с 1446 лв.

Получаващите пенсия за стаж и възраст в тези две възрастови групи са 30 275 души или 2,1% от общия брой на хората с лични пенсии за стаж и възраст, които са 1 441 941 души.

Това са предимно хора, работили в условията на първа или втора категория труд, придобили право на пенсия на по-ниска възраст. Тук са включени и пенсионери, които са военнослужещи, полицаи и други ползващи специален режим на ранно пенсиониране.

Според разпределението по пол и възраст мъжете, попадащи във възрастовата група между 40 и 44 години и между 45 и 49 години, са с най-висок среден основен месечен размер на пенсията, съответно 1851,76 лв. и 1806,65 лв.

При жените със значително по-висок от средния размер пенсия за всички жени са групите на 50-54-годишните (1409,34 лв.) и 55-59 годишните (1166,56 лв.). Най-ниският размер на пенсията за мъжете и жените е при най-възрастните, тоест при над 95-годишните - 917,37 лв. за мъжете и 544,49 лв. за жените.

Нараства делът на работещите

Всеки трети е на възраст над 65 години

100 осигурени издържат 70 пенсионери

Населението на страната застарява. Съотношение на населението на възраст над 65 години към населението на възраст 15-64 години се нарича коефициентът на възрастова (демографска) зависимост и за 2023 г. е 38,2%, показват данни на НОИ. За сравнение през 2014 г. това съотношение е било малко над 30 на сто.

Съотношението на хората над 65 години към броя на хората между 15 и 64 години нараства съществено през последните години. Това показва, че възрастовата структура на населението се влошава и продължава тенденцията на застаряване на българското население, посочват от НОИ.

От Националния осигурителен институт изчисляват и коефициентът на икономическа зависимост - процентно съотношение на сбора от безработните и пенсионерите към работещите хора.

За миналата година коефициентът на икономическа зависимост е 74,4%, като остава приблизително на същото ниво от предходната година. Но за по-дълъг период от време има тенденция ситуацията да се подобрява. През 2014 г. съотношението на пенсионери и безработни към работещите хора е било 85,5%.

Това се дължи на увеличението на дела на работещите хора. Населението на България намалява, но от хората в страната нараства делът на работещите. Много пенсионери също работят тъй като пенсиите им не са достатъчни за пълноценен живот.

Положителната тенденция при броя на работещите се потвърждава и от други данни на НОИ. През миналата година съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените е 70,2%, тоест на 100 осигурени лица издържат около 70 пенсионери. През 2014 г. ситуацията е била значително по-тежка - на 100 осигурени граждани е имало близо 78 пенсионери.

Жените получават пари 7 години повече от мъжете

Взимаме пенсиите си средно над 23 години

31 години при първа категория труд

Средната продължителност на получаване на лични пенсии за осигурителен стаж и възраст е 23,3 години, показват данни на НОИ. Запазва се тенденцията продължителността на взимане на пенсия при жените (26,6 години) да е по-висока от тази при мъжете (19,7 години). Оказва се, че жените получават пенсия близо 7 години по-дълго време от мъжете.

Работещите при условията на първа категория труд получават пенсия най-дълго време - средно 31,6 години. Като жените, работили при първа категория труд, получават пенсия средно 31,8 години, а мъжете - 31,6 години. Работилите в условията на втора категория труд получават пенсията си средно 29,9 години (жените - 30,8 години, а мъжете - 29,2 години).

Причината за това е възможността за по-ранно пенсиониране на тези хора. При най-масовата трета категория труд средната продължителност на получаване на пенсия е 25,9 години (жените - 20,5 години, а мъжете - 27,6 години).

През настоящата година за получаване на пенсия за стаж и възраст от жените са необходими навършване на 62 години и 2 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 6 месеца.

За мъжете са необходими навършване на 64 години и 7 месеца и стаж от 39 години и 6 месеца. Данните на НОИ за средния период, през които хората получават пенсия, не означава, че средната продължителност на живота на жените надвишава 88 години, а на мъжете - 84 години.

България е сред страните от ЕС с най-малка продължителност на живота. Всъщност много хора въобще не дочакват момента да получат пенсия. Но пък тези, които излязат в пенсия, най-често получават пари от държавната хазна в продължение на много години.

Промениха методиката за оценка на уврежданията

Отпуснатите инвалидни пенсии нараснаха с 26%

Над 100 хил. нови пенсии за година

Броят на новоотпуснатите лични и наследствени пенсии през миналата година е 100 451 (87 431 броя лични и 13 020 броя наследствени), показват данни на НОИ. Спрямо предходната година отпуснатите пенсии нарастват с 2594 броя.

Това се дължи на увеличение на инвалидните пенсии. Новоотпуснатите първи пенсии за инвалидност поради общо заболяване (лични и наследствени) от фонд “Пенсии” през 2023 г. са 40 922 броя и имат дял от 40,8% от всички новоотпуснати първи пенсии.

Те са с 10,7% или с 3970 броя повече спрямо предходната година. Увеличението се дължи на новоотпуснатите лични първи пенсии за инвалидност поради общо заболяване, които нарастват до 30 520 броя, при 24 149 броя за предходната година. Това представлява ръст с 6 371 отпуснати пенсии, или с 26,4%.

Наблюдаваната в периода от 2019 г. до 2022 г. тенденция на намаляване на броя на пенсиите за инвалидност поради общо заболяване се прекъсва през 2023 г., когато има ръст спрямо предходната година.

Това се дължи основно на промяната в Методиката за определяне на трайно намалената работоспособност, направена с промяна на Наредбата за медицинската експертиза.

Съгласно промяната в Методиката общият процент трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като към най-високия процент на най-тежкото увреждане се прибавят 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания. Това допринася за увеличаването на броя на новоотпуснатите пенсии от този вид, което от своя страна доведе до увеличение на общия брой на пенсиите.

630 хил. взимат и добавки

Жените с пет пъти повече „вдовишки добавки“

Средният размер е 174 лв.

Над 630 хил. души получават добавки към основната си пенсия, показват данни на НОИ. Някои получават по няколко добавки. Затова общият брой на изплащаните добавки към пенсиите към края на миналата година е над 770 хил.

От общия брой на добавките най-голям е делът на т. нар. “вдовишки добавки”. Те се отпускат на преживелия съпруг/съпруга, като размерът на тези добавки от 1 юли тази година беше увеличен от 26,5 на сто на 30 на сто от пенсията/пенсиите на починалия съпруг/съпруга. Към края на миналата година броят на тези добавки е 678 247, получавани от 565 731 души. Броят на добавките, които се получават от жени (565 477 броя), е пет пъти повече от добавките, които се получават от мъже (112 770 броя).

Средният размер на “вдовишките добавки” е 174,20 лв. Данните на НОИ показват, че мъжете получават по-високи пенсии от жените и съответно вдовишките добавки, изчислени от техните пенсии, също са по-високи. В края на миналата година вдовишката добавка при жените е средно 181,47 лв., а при мъжете - 137,75 лв.

Към различни видове пенсии изплащаните добавки за чужда помощ са 70 541, показват още данните на НОИ.