Петър Димитров е инструктор по спелеология. Стажът му като пещерняк е повече от 3 десетилетия. В момента работи в рудник „Елаците”. Член на пещерния клуб в Перник от 14-годишен, член на спортен клуб „Диамант” в Карлово, където живее от години. Завършил е и алпийски курс, пише "Марица".

През декември 2010 г. като водач на група с трима приятели и три деца се оказват блокирани от придошла подземна река повече от две денонощия в пещерата Духлата край пернишкото село Боснек. След спешна спасителна акция с багери със съдействието лично на премиера Бойко Борисов беше отворен авариен изход и седмината пещерняци бяха изведени невредими. В групата освен Димитров участват инструкторът по алпинизъм Илия Драганов, опитните пещерняци Йонко Ангелов и Ивайло Чичев, 15-годишните алпинистки Божидара Пелова от Карлово и Марина Бончева от Сопот. Най-малкият член на групата е 12-годишният Емил Димитров, син на Петър Димитров. 

Ето какво разказва той:

Приключилата преди дни мащабна операция акция в Тайланд, при която над 100 специалисти от цял свят спасиха 12-те деца и треньора им, блокирани две седмици под земята, върна спомена за случая с карловци в Духлата от преди 8 години. 

На влизане припръскваше дъжд. Тук беше може би грешката ни - изобщо не предполагахме, че ще последва потоп. Смятахме, че ще го обърне на сняг. Влязохме вечерта с цел да направим прехода, да излезем и да се приберем обратно в Карлово. Планирахме целият преход да е 7-8 часа. Заради децата обаче носехме допълнителни въжета, седалки, алпийски инвентар. Бяхме на карбидни лампи, които не само светят, но и топлят. Бяхме взели 3 кг карбид.

Носехме и малко примусче за бульони и чайове. Както винаги, бяхме подготвени стабилно, според неписания пещерняшки закон: като имаш преход от 8 часа, трябва да си подготвен за 30. 

И така - влизаме в пещерата, вървим 300-400 м по галериите, от там има слизане към нивото на реката. Следват още галерии и качване 10-15 м към по-високата част. Там прекарахме час-два - снимахме се, пихме кафе, хлапетата бяха щастливи. 

На връщане, когато трябваше да слезем към реката, се оказа, че тя е започнала да се качва. Не можехме да минем - беше стигнала на ниво над ботуши, а следваха много ниски части, теснини, където щяхме да се окажем изцяло под вода. Тогава се сетихме, че по-нагоре има проход, затворен преди години, за да не влизат случайни хора и да съсипват пещерата. Той се пада някъде по успоредна галерия над реката. Тръгнахме да го търсим с Иво Чичев като най-опитни. Въпреки усилията, не можахме да го открием. Беше се заличил. 

Междувременно водата продължи да се качва. Наложи се да правим два лагера -първо бяхме на по-ниско, може би на 5-6 м над реката. Увихме хлапетата с алуминиево фолио да се стоплят. 

Водата наближи бивака ни. Добре, че бяхме открили диаклаза - вертикална галерия, по която можем да бягаме нагоре. Покатерихме се там. Изтеглихме едно въже, вързахме го, подсигурихме се така, че ако дойде водата до там, да можем да се качваме по него с алпийското оборудване. Децата нямаха проблеми с катеренето. Изведохме ги горе, качихме се и ние. 

Така някъде на 30-ия час от влизането в пещерата се оказахме в тясна, но суха ниша. Наблизо имаше заличка с езерце с кристално чиста вода. Имахме и храна -вафли, фъстъци, шоколади. Телефонна връзка нямахме - под земята няма обхват. Над нас сигурно е имало пласт приблизително от 70-80 метра. 

След като не можахме да намерим изхода, бяхме доста притеснени. Не знаем кога ще спадне водата, студено е. А и беше съвсем възможно водата да запълни цялото място, където бяхме, да стигне догоре. Дотам оставаха няколко метра. 

Хлапетата не се уплашиха. Беше интересно приключението, към края се поумориха. Подремвахме на смени по петнайсетина минути, като гледахме основно децата да почиват. Накрая дозирахме и храната. Но не сме гладували. Мъчеха ни студът и влагата. 

Хората, които участваха в акцията, бяха много организирани. Спаси ни до голяма степен и късметът - багерите, с които разбиха изходите, са били съвсем наблизо, тогава работеха на пътния възел Драгичево. Късмет, че Атанас Русев, ръководител на акцията, с когото се познаваме от много години, е бил там в оня момент. Оттогава винаги около 5 декември ходим в Духлата.