Гледат на близките си като на предмети, а не като на живи хор, казва в интервю за "Монитор" психиатърът д-р Веселин Герев. Той завършва медицина във ВМИ - Пловдив.

Специализирал е психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ „Св. Врач”. Специализирал е в Университетската клиника във Франкфурт на Майн, Германия. В момента работи като психиатър на свободна практика

- Д-р Герев, как ще коментирате поредната трагедия, която се случи този път в Габрово. Можеше ли да се предотврати подобно нещо?

- Много трудно може да се предвиди такова нещо, защото това са импулсивни реакции, свързани с натрупването на много напрежение, агресия и гняв. Най-вероятно този човек е израснал в семейство, в което е имало домашно насилие, не мога да кажа дали вербално или физическо. След това е започнал да употребява наркотици, влиза в затвора. Става дума за оформен социопсихопат. Заживял е на семейни начала с въпросната жена, която по думите на съседите той редовно малтретирал. Така че в случая имаме злоупотреба с алкохол, наркотици и насилие. Това е средата, в която един завършен социопат може в пристъп на гняв и ярост да направи необмислена реакция и дори да достигне до крайност.

- Казвате, че не може да се предвиди такова поведение, но все пак този човек е изтърпявал наказание и е бил лишен от свобода. Не трябва ли да има превенция в такова отношение?
- Това е работа на кварталния полицай. Не толкова на социалните, защото към детето до този момент не е имало прояви на насилие.

- В същото време от жената не е имало подадени сигнали за насилие.
- Така е. Но това е така, защото обикновено жертвите на домашно насилие крият, че са обект на такова. Това е същото като при изнасилването. Такива хора се срамуват да говорят за проблема, таят го дълбоко в себе си. Споделят го с най-близките си, но не предприемат никакви мерки заради страх, че институциите няма да се намесят и че ще го приемат като битов инцидент. Ако такъв човек е израснал в семейство с баща, който редовно е посягал на майката, копира подобно поведение. Дори живее с идеята, че проблемите се решават точно по този начин. А тук имаме и други два основни фактора - злоупотреба с наркотични вещества и с алкохол. А те променят психиката. Човек става много по-агресивен, арогантен и крайно импулсивен в действията си. Освен това задвижват т.нар. ревностова параноя. Както неведнъж съм изтъквал, това ще се превърне в бич за обществото. Затова казах, че тези случаи ще зачестят още повече. Причината е, че алкохолът или дрогата покачват много либидото, а намаляват потентността. От това разминаване психиката започва да възприема изкривено всичко от реалността. Стига се дотам, че на практика човек вместо да се успокои в отношенията си, започва много да ревнува партньора си. Обикновено започват да го малтретират. В конкретния случай жената не е подала жалба. Тук е много интересен моментът, че тя изчезва за едно известно време и оставя мъжа и детето. А когато има жертва на домашно насилие, първата работа в кризисна ситуация е да се изведе жертвата от средата. Бягайки, жената си е мислела, че напрежението на мъжа й ще спадне и той ще се успокои. Не е вярвала, че отново може да прояви ярост. Може би в началото това се е случило, но след това започва да я търси. Все пак какво е виновно едно 4-годишно дете за техните взаимоотношения. 

- А какъв е профилът на завършения психопат и по какво се различава от психично болния човек, за да не поставят знак за равенство хората?
- Наистина има разлика. В случая мъжът не е психично болен. Той страда от характеропатия, следствие на злоупотребата с наркотици и алкохол. Тези хора стават агресивни, злобни, импулсивни, отмъстителни. Това е профилът на човек, пребивавал в затвора. Познавам доста такива като клиенти - преди и след като са излезли от затвора. Там психиката тотално се изкривява. Такива хора стават злопаметни, затова предприемат крайни действия. Психопатията всъщност е изкривяване на чертите на характера, засилва злобата, агресията. Самият мъж не възприема жената и детето като живи същества, а като предмети, негова собственост. Идеята му е, че натиска копчето и те вършат каквото им каже. Ако откажеш на някое от желанията на психопата, той може да изпадне в състояние на ярост.

- Колко агресивен и злобен човек трябва да си, че да посегнеш на детето си?
- Алкохолът и употребата на наркотични вещества водят до такива реакции. Защото те засилват вътрешните импулсивни действия и гледаш дори на детето си като вещ. Забележете, той преговаря с психолозите, но не скача. Ако беше психично болен, щеше да прегърне детето и да скочи от моста. Тук работи максимата на психопата - „Пет души убивам, но на себе си не посягам“. Психопатията е изключително сложно състояние, защото нито може да се лекува, нито да се поправя.

- Ако бяха предприети някакви мерки, можеше ли да се предотврати това?
- Голямата грешка на жената е, че е оставила детето и не е уведомила полицията и социалните. Но тя го е направила от страх, защото след това е знаела, че ще бъде малтретирана още повече.
- Повече срам или по-скоро страх изпитват жертвите на домашно насилие?
- Има страх, неудобство, чувството, че си използван, че си емоционално употребен, физически омерзен.

- Трябваше ли жената да подаде сигнал по-рано?
- Да, трябвало е да го направи и полицията да бъде по-активна. Трябвало е да подаде сигнали и до социалните, че детето живее в такава среда.

- Стана ясно, че съседите са знаели за тези скандали. Защо са замълчали?
- Точно така, съседите дори коментираха - знаели са за проблема. Но не вземат отношение. Само да ви дам един пример - моя клиентка, която живее в Германия, се развикала на детето си и съседите веднага сигнализирали на полиция и психиатри. В момента тя е трети ден в психиатрия, а детето е при социалните. Това е другата крайност. Бащата беше в отпуск тук и се наложи спешно да пътува за Германия. А тук всеки си мълчи.

- Какви тогава са изводите от този случай и как трябва да се работи за преодоляване на домашното насилие? Явно има още много да се действа в тази посока.
- Трябва да се коментира непрекъснато темата, защото има много случаи. Уж имаме социални служби, закон, НПО-та... И какво от това. Знаете, че ако подадете жалба, не може дори да си вземете една ограничителна заповед навреме. Ако сигнализирате до социалните служби пък, те рядко идват на адрес. След като имаме такава бюрокрация и институциите нехаят, как да имаме вяра в тях.

- Трябва ли самите ние като граждани да подаваме сигнали, защото обикновено смятаме, че не е добре да си пъхаме носа в чужди работи?
- Тук всъщност имаме същия проблем като при психично болните. Сигнал трябва да подаде само близък по права линия, като майка, баща, брат, сестра или съпрузи. Ако например близките на един психично болен го оставят да живее в даден блок, те не смеят да подадат жалба и да го настанят за лечение от страх. Надявам се хората да обърнат внимание на тези проблеми, защото според мен случаите ще зачестяват. Дори очаквам в най-скоро време да има още такива, защото алкохолът, жегите оказват влияние и напрежението се покачва. Сега близките изтъкват какви подаръци били купувани на детето - отново обърнахме нещата откъм консуматорското, материалното. Никой не говори какви са били взаимоотношенията. Много е възможно бащата да си е откупил вниманието и спокойствието.