Появата на Иисус Христос и християнството са голямата тема в живота на човечеството повече от две хиляди години. Преди да признае религията като официална, Римската империя е организирала гонения срещу първите християни. После се появяват първо Галерий, после Константин и нещата се обръщат. “В онези времена са заложени и основите, и драмата, и развитието на цялата европейска култура и на целия европейски манталитет през следващите векове”, пише Атанасов в книгата си “Величието на Константин и нашата участ”.
По времето на Константин Велики хората са нямали развито национално чувство, определяли са се главно по култовата си принадлежност. 

- Християнството е важна и интересна кулминация в живота на античния свят. Имаме нов център на тежестта, нов Спасител - Иисус, наречен Христос. Той не е нито първият, нито вторият. Той е поредният необходим феномен по логиката на Слънчевата култура, поредният Син Слънце, син на Невидимия Отец и Великата Майка. Спасителите идват на земята като посредници, за да я изчистят от натрупаните негативи и за да подобрят мисленето и морала. 
Нашите предци, траките, са знаели, че на около 2000 години идва нов Син Божи, защото не им се случва за първи път. Такава е формулата на живота, независимо кой я е измислил, земен или небесен ум.

- Говориш така, сякаш сме туземското (местно) и мъдрото население на Европа.

- Туземско население сме за Европа, но сме и началото на цялата следпотопна, или модерна, култура, защото всичко започва от тук, от Черноморската цивилизация. А тя се явява майка на всичко, което виждате сега...

- Да не искаш да кажеш, че библейският потоп се е случил именно по тези места? 

- Черноморски потоп има и той е много важен, много вероятно е той да е описан в Библията. Писаха за него и Раян и Питман, и Балард, и Петко Димитров. Но потопът е не само материално, той е и символно понятие. След всеки потоп започва да работи нов водещ принцип, идва нова културна идея. 

- Тоест потопът е бил някакъв вододел? 

- Да, и в прекия, и в преносния смисъл. Но не всички хора са готови да възприемат тази теза. Дори и някои, които се мислят за сериозни учени, живеят по-лесно с предъвкана, учебникарска информация. Осмислянето е свързано с проблема на еволюцията на Земята. Малко хора го разбират. И те са неудобни за останалите, защото ги провокират към промяна. А на тях си им е удобно в хладката вода на полузнанието... 

- Новите принципи, за които споменаваш, с пришълци ли са свързани?

- Говоря за промени в начина на мислене. Нямаме фактология за присъствие на физически пришълци. Е, има и някакви загадки, но това може да са технологични изненади. При всички случаи обаче развитието на живота при нас е свързано с цялата логика на еволюцията на Вселената. Ние не сме сами, защото на всяка планета има определен вид живот със своя характеристика, различен от нашия. Наивното мислене на земния човек е да търси в Космоса идентични на себе си хора.

Пeтко Атанасов

Образуването на живота на Земята и на земния човек е дълъг процес, траял хилядолетия. Ако си даваме сметка в какво участваме и че сме създадени да бъдем регулатори и енергийни донори и така да участваме в еволюцията на Космоса, това ще ни постави в друга роля и светлина. Но неразбирането на смисъла на материалния характер на земната цивилизация, особено в тежки периоди като Кали Юга (както го наричат индийците), кара Хомо сапиенс да се идентифицира единствено и само със земни пристрастия, прави го жалък и го принизява. Защото той не вижда по-важната си роля. 

Това са тези неща, които високото култово или езотерично познание на Земята се е опитало да прокара... Но това знание не е за тези, които не са готови. И нашият Орфей казва - “Затворете вратата за непосветените”. Фрагменти от това високо знание се съхраняват в нашия фолклор и християнска обредност. Затова казвам, че нашето християнство е различно...

- Защо точно Константин Велики приема християнството насериозно? 

- Самото име Константин и името на майка му Елена са и действителни, и символни имена. Те вървят заедно в култовата практика и подсказват, че двамата имат висока мисия. Тя била важна в конкретния исторически момент от земната еволюция, за да помогне на християнската идея да се развие. Константин искал да прекрати враждите и споровете и да умири водачите на отделните църкви, за да настъпи мирен период на развитие и за държавата, и за църквата. Но той е познавал мъдростта и на старите култове към Арес например, към Херакъл, към Аполон, познавал е цялата стара Балканска традиция. Той даже след “учредителния” събор 325 г. е оправдал Арий и е направил отделен Събор за балканските си роднини. А и е разрешил на 300 000 души, хората на епископ Улфила, или Урфила, такива ранни балкански християни, да минат обратно Дунав.



Всичко това ни кара да се замислим и къде е роден Константин. Има, разбира се, и претенции от западни изследователи със западноевропейски рождени места, но от всичко казано по-горе мисля, че тукашното му родословие е повече от ясно. Днес град Ниш и Сърбия имат претенции, но Аврелий Виктор пише, че е отгледан в Ниш, не пише, че е роден там. 

Кеймбриджката антична история обаче твърди, че Константин е роден в град, който е до река Оескус, а това е река Искър. И градът е Сердика. Да не говорим, че вероятно и майка му е родена тук. Константин разполагал с двореца в Сердика, както и с огромния дворец в Костинброд, изграден от Аврелиан най-вероятно и ползван и от Галерий и от Диоклетиан. 

- За да се наложи една религия и нейната водеща идея, спасението на земния човек, й трябват и време, и място, и апологети, а и височайши застъпници. Константин е героят на времето, който по някакъв начин подрежда нещата. Но той е и мисионер, осъзнал историческата си роля...

- Сложнотиите не са ли предизвикани изкуствено...

- Култовата култура прокарва тенденциите на култовата аристокрация, която е ползвала цялото познание на времето. От нейната зрялост и от характеристиката на конкретното време са се раждали конкретните решения. Но противопоставяне на прага на Новото винаги е имало. Историите на Орфей и Христос си приличат, защото и двамата са реформатори. Когато говорим за нашата църква и нейната “политика”, трябва да знаем, че автори като Иван Селимински или архимандрит Кирил Рилски са описали мястото й в нашата и в световната история. След два века борба Юстиниян Велики й дава автокефалност, или самостоятелност. И битката не е била за организацията, за структурата, била е за Веруюто. 

Имало е и теологически и канонични проблеми. В сравнение с тогавашните дебати и прения, споровете на днешните наши политици са като спорове в пионерската организация. Защото тогава ставало дума за големите идеи на духовността и тяхната роля в живота на хората. Ставало дума и за трансцедентни процеси, а самата трансцедентност не можеш да обясниш на популярен език. Това е една от причините горният етаж, мистичният, на култовата култура, почти да отпадне. Е, и светската власт през годините направи в това отношение много. Затова сега процесът на разпад на културния модел е синхронен и за светската, и за духовната власт. Минаха 2000 години...

- Интелектуалците днес могат ли да направят нещо...

- Някой трябва да направи нещо за спасението на днешния човек. Интелектуалците са обрасли в суета и се въртят в терминологични въртележки, политиците членуват в зависими общества и “старозаветни”  платформи, младите хора са объркани и не знаят какво да правят със себе си. Единствено технологичните гиганти ни атакуват с нови артикули, но техните “забележителни” открития няма да ни върнат духовността. В телефона ли да вярва човекът или в електрическата лека кола? Човекът има нужда от вяра и всички, които мислят, че животът на Земята ще напредва без духовност, се лъжат, а лъжат и околните... Така че дойде време за Новия месия по традицията, но докато го чакате, може да изправите собствения си живот и да повярвате първо в себе си!

Детелина БАРУТЧИЕВА
/вестник "Над 55"/