Няколко години преди приемането й в Европейския съюз през 2013 г. Хърватия започна пропагандна кампания в Европа със задача да подчертае древността на хърватската нация. Че е католическа страна, част от това което се смята за сърцевината на Европа (макар че според мен Европа е повече протестантска), коментира в "Труд" проф.Божидар Димитров.

Поредицата от десетина епизода филми за хърватските крале, която хърватите очевидно сами си бяха направили, беше показана поне 20 пъти по специализираните по темата история телевизионни канали. Много българи са ги гледали, както разбирам от множеството въпроси, които ми задават към предаването. И се чувства една известна ревност защо ние не сме направили такава поредица от филми.

Е, нас ни приеха в ЕС и без такива филми – ние в крайна сметка нямаме нужда да доказваме, че сме древна нация. И освен това, за голяма изненада на моите зрители и читатели, хърватите се постараха, без да похарчат нито стотинка, да ни отсрамят. За какво става дума?

Хърватите имат един много тежък проблем, който продължава да съществува и досега. Те не искат да имат нищо общо със сърбите. Протестират срещу названието на катедрите по „сърбо-хърватска“ филология в университетите. Твърдят, че са отделен народ, с отделен език. И много старателно подменят, подобно на така наречените македонци, много думи в лексикалния състав на езика си. Едни думи ги измислят, други заменят с чуждици и така нататък.

Първо, кои са хърватите по произход? Те самите подчертаха, че нямат нищо общо със славяните. А имат нещо общо с…, не падайте от стола, драги читатели, с българите. Самото име на народа им идвало от хан Кубрат, чието име се чете и като Кроат, в зависимост от това как е транслирано на латиница. И те били български граничари, наети от Аварския хаганат, да му пазят границите. Пазели, пазели, докато един ден аварите били смачкани от хан Крум и от Карл Велики, и граничарите останали сирачета. Затова се организирали бързо, първо в общини наречени „жупи“, а по-късно си направили и кралство. Голямата причина да си направят това кралство била българската държава.

И ето първата част от отсрамването. Хърватските историци, които бяха показани във филмите, утвърдени, сериозни хора – професори, доктори, завършили в Кеймбридж и Оксфорд, не историци от рода на Йоло Денев – твърдят, че велика сила в периода ІХ, Х, ХІ век в този регион е била българската държава. Която тероризирала горките хървати, да не говорим, че и на сърбите не позволявала държавност. Сърбите дори затова се наричали така – от думата „серви“, тоест „роби“ на българите, според византийския император Константин Багренородни.

Българите тормозели хърватите, не им позволявали тези „жупи“ да прераснат в кралство. Но най-сетне, и то по времето на цар Симеон Велики, успели да победят един български батальон, командван от някой си „багатур“, което е много ниска офицерска длъжност в българската армия от онова време и отговаря на командир на дружина или на батальон. Дори тази победа им се видяла много на хърватите и я дават като крайъгълен камък и отхвърляне на ужасната зависимост от българите, довела до създаването на хърватска държава.

Която първоначално се развивала сравнително добре, после пак започнала да си пати от българите. Които по времето на цар Самуил започнали да се промъкват от юг, а не от север, от унгарската Пуста. Но въпреки всичко те удържали, макар че загубили много, включително Дубровник и други градове в полза на българския цар Самуил.

Приятно е човек да слуша и да чете такива неща. Само че самите хърватски историци признават, че доказателствата им са много малко. И аз като почтен историк, трябва да кажа същото. Малко са доказателствата, не са толкова категорични и в голямата си част се основават на приликата в името – Кубрат-Кроат.

Археологията също не винаги е достатъчно красноречива, защото би могло да се касае за находки на български оръжия или керамика, която хърватите са приели просто защото са по-хубави от техните. Ние също сме изпаднали в подобно положение, приемайки след стотина години по тези земи, византийската керамика. Понеже е по-красива от нашата.

Така е и в имената. Цяла серия от имената на нашите канове дори не са български – Маламед е готско име, Пресиян е персийско име и така нататък – просто им харесвали. Всички обичаме чуждото, стига да е хубаво. В това няма нищо лошо. Това означава, че сме отворен народ, не сме затворени в себе си. Що се отнася до хърватите – те си признават, че Дунавската равнина – от Белград до Загреб, както и унгарската Пуста, дълго време са оставали в ръцете на българите. Хърватите се утвърждават в сегашните си земи едва след падането на Първата българска държава, защото както споменах по-рано, те трябва да удържат на разнообразен натиск.

В 894 г. към този натиск се добавят и унгарците. Те заемат днешните си земи, които са част от България по онова време, и самите хърватски историци се питат дали това е станало чрез война на унгарците с българите, или ние сами сме ги наели след две тежки поражения, които са ни нанесли, като федерация. Унгарците наистина уговарят византийците да нападнат българите в гръб по време на първата българо-византийска война. И докато Симеон Велики коли гърците в Тракия, унгарците преминават Дунав.

Те са имали много силна конница, от която треперела цяла Европа и обсаждат Преслав, където тогава имало само старци и незрели юноши, които отбранявали града доколкото могат, но той бил пред падане. Тогава, разказват византийски хронисти, цар Борис излязъл от манастира, в който бил вече няколко години монах, препасал боен меч, сложил бойни доспехи, яхнал боен кон и тръгнал начело на това опълчение.

Старците виждали в образа на Борис на кон, на 92 години, символ на своята бойна младост, докато младежите виждали светец. Отворили смело крепостните порти и се хвърлили върху унгарците. В разгърналото се гигантско сражение българите изклали най-малко 20 000 конници, според византийски летописци, а останалите избягали към родината си, която била в земите на днешна Южна Молдова и Украйна, в местността Ател Куза.

Разбира се, Симеон, след като приключил с византийците, тръгнал към тях. Византийците разказват за жестокостта, с която българите избивали унгарците – мъже, жени и деца. Оцелелите очевидно били преместени като част от федерация в унгарската Пуста в Панония и след време си направили държава, когато Първото българско царство започнало да залязва.

Така че унгарците и да са действали срещу хърватите, са го правели със съгласието на българските власти, а може би и под техен подтик, тъй като са били част от подвластното население на България. Случаят с огромното желание на хърватските историци, а очевидно и на съвременното хърватско народонаселение, да бъдат по произход българи, е още един от парадоксите на историята.

На един километър западно от билото при Гюешево, до Кюстендил, в така наречената Македония, хората не искат да имат нищо общо с България покрай измислената си история и казват, че нямат. Докато на неколкостотин километра от западната българска държавна граница хората искат да са българи.

Българи искат да се наричат и хората, живеещи в Република Татарстан в Руската федерация. Те не желаят да бъдат наричани татари – казват, че нямат нищо общо с тях и че са българи и искат да ги наричат Булгаристан. И затова можем само да се радваме на тези факти и да се надяваме, че към българските народи скоро ще се присъединят и така наречените македонци.