- Приятелю, повече от тридесет години вече обществото ни се раздробява все повече и повече: на трески от социални прослойки, партии, граждански организации и какво ли още не. Има ли според теб начин то да преоткрие своята монолитност?

- Колко е странно, че живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление - не абстрактен, а реално-унищожителен. Той срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци.

Да, над тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата: вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. “Лекуващите” самодоволно потриват ръце, уверявайки ни, че нищо му няма, вижте колко е кротко и смирено!Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави всичко възможно от управляващите спасение от нийде да не дойде.

А те да си го дундуркат, живеейки на негов гръб. Да, ама не! Нищо, нищичко не е вечно на този свят! Както и да се мами, както и да се заобикаля или забавя - Видовден пристига един ден и истината победоносва и туря положителен или отрицателен знак на всякое чело.

Позволи ми да поразсъждавам малко по-конкретно. Ние говорим за обществото, част от което сме, и за неговия живот, който е и наш, тоест става дума за нашия, за българския народ. Вече за всички е ясно - той е болен (и в буквалния смисъл!), от неизлечима болест страда и държавата. Впрочем - държава няма, поради което няма лостове, принципи и закони за нейното изцеление, за възстановяването й. То е безпомощно и хаотично.

Аз лично съм убеден, че всичко, което се случва с нас, в държавата ни, е заложено в гена на това недоносче - демократичното общество. За да избуи през годините и да наложи противопоставянето и разделението на това именно ново общество, значи на народа, в периода на демократизирането му. Видя се каква демокрация дочакахме и колко демократични условия на живот ни дари тя. Раздробяване и разделение - това са думите, които характеризират нашата псевдодемокрация.

Те започнаха да господстват над нашия живот, за да ни обезличат като народ и като нация. А икономиката и селското ни стопанство бяха просто разгромени. Чрез ликвидационните съвети на Филип Димитров, грабливата приватизация на Иван Костов и корупцията на почти всички правителства, между които недостижими са тези на Бойко Борисов.

И понеже ме питаш има ли начин това общество да преоткрие своята монолитност, ще ти отговоря така: успяват тия народи и държави, които пазят като очите си своята идентичност, тоест националното им чувство е над всичко, които имат свой народностен дух, национални идеи и национална кауза, съчетана с правилна и действаща стратегия за реализирането им. А народът е съпричастен и участник в това съдбовно дело. Отговорът ми е в нашата, българската поговорка: “Сговорна дружина планина повдига!”.

- Чака ли безсмъртие България с жестоката й демографска криза, нестихваща емиграция, липсата на здрава икономика и официална визия за близкото бъдеще, с обезлюдяващите се райони и замрели в пустошта села? Можем ли и трябва ли да се залъгваме, че сънародниците ни някога ще се завърнат?

- България е безсмъртна за вечни времена! Ще повторя думи, които изрекох другаде: “Драли са я като яре, клали са я като добитък, на дръвник главата й са полагали, но тя е оцелявала, възкръсвала е! Доказателства много, едно е величаво - клането в историческия Батак! А днес разни политически джелати, мъничета и отцепродавници с ниски чела, забравили род и родина, зобат на държавните ясли и продават националните интереси, за да дебелеят джобните им портфейли.

Ако преди години и преди много години българи са ходели из странство, то е било да се изучат, да научат как се работи за отечеството, сега невзрачни, нискокултурни, разкрачили се върху гърба на държавата я яздят и стремглаво препускат през пространствата на личните си интереси. А властта им вдига семафори и им осигурява зелен цвят на държавните светофари. По традиция българи са били в странство, подвластни на родолюбиви и родинолюбиви страсти, а днес българи, повечето млади и много млади, бягат от чумата на бездарното управление на властимащите.

И какво да правят в безлюдните градчета и села, в които преди гъмжеше от хора, всички работеха и изучаваха челядта си. Имаше сватби и рождества, имаше живот. Да, днес там е пълно мъртвило, самотният вятър тъжно ръмжи, а слънцето грее самотно над пустошта. И в същото време некадърници управленци заблуждават чужди гости и свои сънародници, че сме имали развиваща се икономика и сме били най-стабилните в Европа.

Абе, господа, вие акъл и съвест имате ли, нас за ненормални ли ни смятате? Къде е тази икономика? Ако тя беше жива, нямаше да сме най-бедната страна в Европа, а щяхме да изглеждаме както във вашите престъпни лъжи! На въпроса ти - все ще се намерят българи, които да последват примера на предците ни възрожденци и родолюбци, та да се върнат от емиграция заради липсата на държава в България. Да й посветят наученото и себе си и да я възкресят.

Истината е една - голямата част от нашите сънародници напускат своята родина, защото в нея е невъзможно да се прехранват, да отглеждат децата си и да се реализират като личности. Аз вярвам, че ще дойдат нови, умни хора и ще изметат авгиевите обори на днешната политическа гмеж, ще отворят хоризонта на бъдещето. 

- Свидетели сме как определени етапи от историческото ни минало тихомълком се загърбват, от учебниците отпадат периоди, за които младите хора трябва да знаят. Твърди се, че у нас не е имало фашизъм. Снимките с отрязаните партизански глави, потресаващите признания пред Народния съд какво показват? И кой има интерес тези факти да изчезнат в мрака на отминалото време?

- Всичко това е възмутително. Може ли да си толкова глупав, че да не знаеш, че паметта на историята е вечна, че никой не може да я изтрие, а ти да й посягаш. Само защото имаш власт за това. Жалко, че българи пъдят от учебниците имената на велики българи, без които няма да имаме минало и бъдеще. Защото бъдещето е заложено в миналото, в него са корените на всяко бъдеще. Всичко това е опит да се омаловажават тия непреходни личности и да се обругава историята ни.

Заради чужди интереси! Нямало фашизъм ли? Че голяма част от правителствата на България са били проводници на фашистката идеология. А царят - Борис III, чий представител бе, щом в негово име е осъден на разстрел един от най-големите поети на България, на Европа и на света - Никола Вапцаров. И само той ли? Кой има интерес фактите за фашистките изстъпления “да изчезнат в мрака на отминалото време”?Ами техните наследници - за да прикрият престъпленията им и да ги оневинят.

- Мислиш ли, че в хаоса на днешния български делник тихо и не толкова тихо отново се прокрадват елементите на фашизма, ксенофобията, българофобията и отрицанието на мира в гражданската пирамида? 

- Не толкова тихо отново се прокрадват елементите на фашизма, наистина. Той открито се проповядва, препоръчва се нов прочит на идеологията му, оживяват по фасади и институции пречупените кръстове, популяризират се книги с тая тематика. Най-грозни са проповедите на идеите на Хитлер и Мусолини. А най-престъпна и най-пагубна е зародилата се вече българофобия! Боже мой, кой българин ще си позволи да злепоставя и да мрази своята Родина. Кой? Та това чувство е умопомрачаващо!

-  От всички негативи, наблюдавани у нас, най-ощетено е младото поколение. Практически то е оставено само на себе си в мъглата от официална демагогия и грубата реалност с бедността, наркоманията и уличните “сладости”. Разбира се, не всички, ала все пак... Какво е нужно да се направи за превръщането им в добри българи-родолюбци?

- Горкото младо поколение, каква съдба го сполетя! То наистина е оставено само на себе си в мъглата на официална демагогия и грубата реалност на живота. Жертва е на техницизирането на общуването му и на крайната бедност, на наркоманията и на “прелестите” на свободната улица. Какво трябва да се направи ли, за да станат тези момчета и момичета добри българи-родолюбци?

Според мен, преди всичко те трябва да побродят из миналото ни, но не чрез днешните им учебници и лъжливи проповеди, а чрез класическите исторически извори и архиви. Да видят, да разберат наистина какви е деца раждала тази майка България! Какви чеда и светци е отглеждала!

Слава Богу и изтеклите зад граница, и останалите в родината си видяха света и осъзнаха истината за свободата и демокрацията, вдигнаха глави срещу робството на корупцията чрез вълните на неспирните протести.

- На вододелната 1989 г. бе отречен националният патриотичен пантеон, а нов така и не бе съграден. Правят се опити да се замени с европейски ценности, но тези опити са безуспешни. Трябва ли отново и много бързо да се обърнем към заветите на Ботев и Левски?

- Не сега и бързо, а постоянно трябва да се обръщаме към заветите на Ботев и Левски. И стига с тая маниакалност и демагогия от страна на политиците, зад чиито глави по стените на кабинетите им висят именно техните портрети. Да не говорим за тая почти неграмотна паплач в парламента, която изповядва само религията на парите.

И те, и ние не трябва да забравяме уроците на борбите и времето в миналото, за да сме наясно с лъжите и истините в историята, която отново се прекроява и променя, като се фалшифицират значими и знакови факти и имена от нея. А ако искаме сърцата ни да тупкат като сърца на българи, трябва да четем изписаното от Ботев и Левски и да изучаваме тяхната идеология.

Да вземем като пчела от прашеца ние от златните страници на историята всичко, което ни прави и ще ни прави горди като българи. Виждаш ли какво се случи - тъкмо заговорихме за хармонично развита личност и хармонично съвместно съществуване, в живота ни нахлуха политически варвари. Но аз вярвам - и тяхното време ще оттече...

- Цялото ти творчество е творчество на добротата, красотата и човешкото в човека. Вече излезе третото издание на стихосбирката ти “Безсмъртничета“, посветена на децата у нас, загинали по времето именно на фашизма. Какви послания отправяш по страниците и към кого са адресирани те?

- Благодаря ти за тази висока оценка на моето литературно творчество. Искам само да уточня, че новото издаване на стихосбирката ми е с предишни и нови стихотворения, посветени на деца и юноши, загинали в борбата против фашизма. Издирих из архиви, документи и книги имената на колкото може повече дечица и юноши, избити, изгаряни, клани, удушавани и живи заравяни, за да възпея тяхната саможертва и величавия им подвиг.

Безкрайно съм благодарен на в. “Дума” и неговата инициатива за мащабно изследване и издирване на децата, убити по време на антифашистката съпротива 1923-1944 г. Вече почерпих от новата информация с покъртителни факти за невръстните българчета-герои и написах нови стихотворения. Но те все още не са ми достатъчни. Ще се окаже, че тази книга ще пиша до края на живота си. Ще ти призная с ръка на сърце - разболявам се винаги, като се запознавам със случаите по ликвидирането на тия чисти като капки утринна роса дечица - момчета и момичета.

И с болна душа пиша стиховете си за тях. Кажи ми - кой би издържал, слушайки вулгарните, циничните разкази на убийците им пред Народния съд. Ето само два от тях: На 2 срещу 3 май 1944 г. в местността “Сухата река” на Етрополския балкан, след средновековни инквизиции, навързани двама по двама с бодлива тел, ловната рота на капитан Горчилов и други разстрелват 9 нелегални.

По същото време Вълко Ганчев Пичурката реже гърдите на жена с 4-годишно момченце. Той хванал детето и с всичката си сила пръснал главичката му в буково дърво. След това убил и майката. Главите на мъртвите нелегални са набучени на колове и разнасяни по селата за назидание... Друг случай - овчарчетата Васил и Сава Кокарешкови, помагачи на партизаните от родната им Белица, са пребивани, влачени и заливани с помийна вода, за да ги върнат в съзнание в циментовите мазета на моята гимназия в град Разлог.

Лошо ми стана, когато четях признанията на един от убийците им пред Народния съд. Почти мъртви са ги нарязвали на парчета и ги хвърляли на кучетата за храна. А как да отмина жестокия античовешки “подвиг” на подпоручик Константин Йорданов и полицейския агент Узунов, с участието на фелдфебел-школник Никола Маринов?

В изпълнение на заповедта от командира на полка в района полк. Атанасов, без да им мигне око, разстрелват задържаните 18 души от Ястребино, между които шест деца. Те принуждават съселяните им да ги погребат в общ гроб. Жестокостта им стига своя апогей - по заповед на подпоручик Йорданов пристигналите войници изравят труповете и ги закарват в гората край село Долна Златица, натрупват ги на клада и ги изгарят. Без съд и без присъда!

Георги Н. НИКОЛОВ