В тесен семеен кръг д-р Петър Берон отпразнува своя 80-годишен юбилей в навечерието на карантината. Това не попречи на доброто му настроение, заобиколен с любими хора. Петър, който е невероятен разказвач, посрещна гостите си с думите. “Ще оцелеем, от глад едва ли ще умрем и добавя - Бил съм болен от малария 7 пъти, гадно е и страшно, но се оцелява.

Ял съм кенгуру, прилепи, а е имало и гозби, които дори не съм знаел от какво са, казва докторът с присъщата за него ирония.  Важни са хората, топлината на семейното огнище, усмивките на децата. Любовта с Маруся и работата ми явно ще ме направят дълголетник. Човек трябва да може да се абстрахира от житейските дреболии. Да ги прескача, да не им обръща внимание. Имам си система, деля проблемите на важни, по-малко важни и незначителни”, казва той.

Роден на 14 март 1940 г. в София. Правнук на автора на “Рибния буквар” д-р Петър Берон. Завършва Биолого-геолого-географския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Ръководител и участник в много експедиции в 85 страни в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка, Австралия и Океания. Три години е управител на резерват в Нигерия.

Има най-дългия мандат като директор на Природонаучния музей. Д-р Берон влиза в политическия живот като един от основателите на Независимо сдружение “Екогласност”. Секретар е на СДС от 7 декември 1989 г. до август 1990 г. През юни 1990 г. е избран за народен представител от СДС в VII Велико народно събрание. Участва в кандидатпрезидентската надпревара като вице на Жорж Ганчев. Депутат от “Атака” в предишния парламент - напусна групата и се обяви за независим. 

Големият български учен е бил на експедиции в над 90 страни в Европа, Азия, Африка, двете Америки, Папуа-Нова Гвинея и други. От 1976 до 1979 г. е работил като управител на резервати в Нигерия. Научните му интереси са в областите акарология, арахнология, биоспелеология, паразитология, зоогеография. Ето няколко щриха от невероятната му биография, зад която се крие един живот, тясно свързан с природата. И професионално, и като занимание в свободното си време Петър Берон се е отдал на природата, на нейното опознаване, проучване и опазване. 

Видял съм повечето чудеса на света - Великата китайска стена, пирамидите, паметниците на ацтеките и на инките. Но съм видял и много изумителни кътчета на земята, които малцина посещават. Опасности има постоянно. 

Любовта

Много е важно човек да не си търси белята зорлем. А в тропиците най-опасни са невидимите врагове - микроорганизмите. Не мислете, че не съм боледувал. Изкарал съм много тежки болести като дете. На шестмесечна възраст съм бил с гноен плеврит и лекарите ме отписали. Не вярвали, че ще оцелея. Точили ми течност от дробовете в продължение на три месеца. В това следвоенно време липсвали и лекарства. Роден съм 1940 г.

Някакъв лекар ми дал експериментално лекарство и съм се закрепил. Но през 1942 г. съм се заразил от детски паралич. И затова левият ми крак е два пъти по-тънък от десния, без мускули. Но с много туризъм, с много ходене по планините се е компенсирала парализата на мускулите. Обиколил съм планините на почти целия свят.

Имам три двумесечни експедиции в Хималаите. Ходил съм в много африкански страни, в Северна и в Южна Америка, в Китай, в Индонезия. Половин година живях в Нова Гвинея с една английска експедиция. Открихме над 200 пещери в джунгли, в които не беше стъпвал човешки крак.

Този път на живота изглежда предопределен. Започва от любопитното дете, което е запленено от странните животинки в езерцето на Борисовата градина или в Боянското блато. Преминава през любознателния юноша, който чете книги за далечни страни, влиза в първите си пещери и изкачва първите си планински върхове. Този път го води до сериозния изследовател. 

“Като бях малък, мама ни водеше всеки ден в Зоологическата градина, тя сядаше на една пейка и четеше или плетеше, а аз, брат ми и сестра ми се щурахме между клетките и четяхме табелите. През пролетта на 1951 г. поех по баира към Семинарията, бяха я направили Пионерски дворец, записах се в кръжока по зоология. Бях зашеметен от първата ни “експедиция” до Боянското блато със съпруга на другарката Ангелова Ангел Ангелов, който беше асистент в Университета, връща се в спомените Петър. 

Ние се забавлявахме, правехме какви ли не щуротии, играехме футбол, събирахме се на тумби, а Петър четеше книги и непрекъснато наблюдаваше животинки, включва се брат му Владимир.

Покрай спомените и наздравиците се завърта детският албум, а по скайпа край трапезата се присъединяват сестра му Маргарита, която живее в Париж, и синът му Владко. За Петър Берон това не е ден за равносметки, той гледа в бъдещето и е категоричен: 

“Имам още много несвършена работа. Мъча се да компенсирам пропуснатото време. Все съм пред компютъра и микроскопа. Книгите ми станаха над 30. Работя върху серия “С Петър Берон по света”,  в която разказвам за  екзотичните места, в които съм бил.

А съм бил почти навсякъде. В книгата  “На север от Юкатан” разказвам за Мексико, Куба, САЩ и Канада, в друга книга ще разкажа за Хималаите, където съм бил на три експедиции, в третата ще разкажа за седемте страни на Индокитай, всичките съм посетил. Предстои да опиша престоя си в Източна Африка -  Кения, Уганда, Танзания, Замбия, Мозамбик.  В книгата “Сану, батуре” (Здравей, европеецо) описвам тригодишния си престой в  Нигерия. Беше доста трудно да свикна  с живота там - седем пъти боледувах от малария, едва не умрях. Посетил съм изключително интересни далечни краища - като Нова Гвинея например. 

Но съм категоричен, че България е отлично място за живеене и всеки, който работи за нея, има моето дълбоко уважение

Интересите му надхвърлят границите на България преди почти 60 г. и обхващат първо съседните страни, а после и най-различни далечни кътчета от всички континенти, още като млад изследовател.  

Текст и снимки 
Паулина БОЯНОВА