Д-р Петър Берон е роден на 14 март 1940 г. в София. Учен, изследовател на повече от 700 пещери и откривател на нови животински видове. Ръководил е множество експедиции по цял свят.

Един от основателите на „Екогласност“. Участва в учредяването на Съюза на демократичните сили и е председател на Националния координационен съвет от август до декември 1990 г. Народен представител в 7-то Велико народно събрание. Напуска СДС през 1991 г.

Вижте както заяви в интервю за Канал 3 д-р Берон:

-Д-р Берон, на 7 декември 1989 г. Вие сте сред първите, които създавате СДС. Кой ви привлече към идеята?

- Аз първо влязох в „Екогласност“, това беше през април 1989 година. Бях секретар в началото. След това се създадоха и редица други неформални организации.

„Екогласност“ беше много активна. Ние събирахме подписи в градинката пред „Кристал“ за спирането на строителството на хидропроектите „Рила” и „Места”. Но това беше и повод да се изрази негативното отношение към управлението на комунистите.

Междувременно се възстановиха някои от старите партии, които бяха забранени  – Социалдемократическата, Демократическата, БЗНС „Никола Петков”. Създаде се профсъюзът „Подкрепа”, Дружеството на независимите студентски организации, Дружеството за защита на религиозните права, Дружеството на репресираните. Техни представители се въртяха из градинката пред „Кристал“, обменяхме си мисли. Вечерно време в Южния парк се четяха разни слова.

И назряваше идеята да се направи обединение на тези неформални организации и партии - обща организация, която да се противопостави на комунистическото управление.

Първото шествие беше на 3 ноември, когато още не се знаеше, че ще има 10 ноември и Живков ще падне от власт. 

-Но властта позволява това да се случи?

-Беше много интересно това шествие до Народното събрание. Аз ходих да го издействам, тоест да уведомя кмета и се договорихме да се охранява от техните хора, но и от нашите. Нашите със сини лентички, за да се отличават от техните.

Има много превратни представи за това шествие, защото хората се страхуваха тогава. Повечето не смееха да се явят. Самата колона беше към 3000 – 4000 души. Това беше първото изобщо след 9 септември 1944 година непроизводствено, несанкционирано шествие от властта.

Тогава казах на кмета, който се опита да се опъне, че даже и според тогавашната Конституция гражданите имат право на шествия по улиците.

И като стигнахме на площад „Александър Невски”, там имаше една колона от милиционери, и забиха камбаните. Беше 5 часа след обед и хората се разплакаха, казаха „свърши се”…

А се оказа, че нищо въобще не се е свършило. Не се е почнало даже. И тогава няколко души ни отвориха път да отидем до Народното събрание. Излезе един от заместник председателите, прие тия 12 000 подписа, които бяхме събрали и хората се разотидоха с големи надежди. И една седмица по-късно на 10 ноември стана и промяната в Централния комитет.

-Как учредихте Съюза на демократичните сили?

-На 7 декември в заседателната на Института по социология в София се провъзгласи създаването на СДС първо от 8 организации.

Вечерта в една зала на сегашния хотел „Радисън“ срещу Народното събрание при много голям интерес и голяма навалица от журналисти се проведе и първата пресконференция на новата организация.

На другия ден към СДС се присъедини Дружеството на гласност и демокрация, където бяха главно университетски дейци. Приобщи се и Зелената партия, която беше създадена на 28 декември. После дойдоха  още.Така беше образуван Национален координационен съвет.

Взимахме пример от „Солидарност” в Полша. Поставихме няколко условия за създаване на кръгла маса. Едното, от които беше да ни отпуснат хартия да издаваме вестник „Демокрация”. Андрей Луканов отпусна тая хартия. Обаче след това вестникът полека-лека угасна.

Започна Кръглата маса, изясниха се някои неща: ще се прави нова конституция, отпада ръководната роля на БКП, ще има многопартийна система, частна собственост...

Вие всичките, които сте родени след това си мислите, че тая работа винаги така си е била, че от небето е паднала. Обаче не е така. Всичко беше издействано едно по едно с много разправии. И комунистите кандисаха, защото и в другите страни бяха почнали тия истории. А пък като играе мечката в съседите, ще дойде и при теб. По-хитрите комунисти се бяха организирали предварително. Даже един беше казал: „Ще се строи капитализма, но капиталистите ще сме ние.“

-Кой го е казал?

-Приписват го на Андрей Луканов, макар че той никакъв капиталист не стана. Но наистина се знаеше, че това ще е бъдещето. И тъй като те бяха хората, които имаха и връзките, и парите, и задграничните организации те станаха капиталисти. Сега като погледнете списъка на най-богатите българи ще видите, че почти до един са с червени корени.

Старата фабрикантска част на нашия народ най-безцеремонно я изхвърлиха.

-Името на Иван Костов, който извърши голяма промяна и в държавата, и в СДС, тогава все още не се споменава. Кога за пръв път се срещнахте с него?

-Иван Костов влезе в първите избори по една случайност. Той се опита да предложи икономическа програма на СДС, която трябваше да се плати. Но СДС нямаше пари. Той написа една-две статии в „Работническо дело”, направи впечатление на някои хора.

Междувременно, когато вече бяха регистрирани кандидатите за депутати във Великото народно събрание и вече не можеше да се правят промени, освен ако не умре някой, един лекар, младо момче, Здравко Савов почина малко преди изборите. И понеже той беше от Зелената партия, ние предоставихме те да си изберат кой да го замести. И доведоха Иван Костов.

Малко по-късно той стана министър на финансите. Това беше единственото правителство, при което всичките министри се гласуваха поотделно. Иван Костов взе най-малко гласове и замалко да не набере необходимата бройка.  И стана министър на финансите в кабинета на Димитър Попов.

-Но после става лидер на СДС, а през май  1997 г. и премиер на България. Как си обяснявате това бързо разгръщане на неговата кариера?

-Иван Костов фактически не стана лидер на организацията СДС, а на партията СДС. От момента, в който направи тази организация партия, тогава е краят на СДС.

Някогашната организация от 16 най-разнородни партии и движения и сегашната партия СДС нямат нищо общо. В началото СДС имаше претенции да представлява целия антикомунистически народ. Имаше социалдемократи (на Дертлиев), земеделци, имаше други, които не бяха никакви десни. Но когато стана партия, тя се обяви за дясна.

-Приватизацията се приема за една от ключовите реформи на Прехода.

-Тия бандити и негодници вземаха заводи само и само, за да ги срутят. И сега тия дето ги съдят Арабаджиеви, Баневи и прочее... Те затова са ги взимали тия заводи. Първо ги купиха на безценица. После ги съсипаха, продадоха на старо желязо.

Аз съм отвратен от начина на приватизацията както на Кремиковци, така и на БГА „Балкан”, така и на всички останали големи предприятия у нас. Погледнете телекомуникационната компания, която продадоха през Царско време за една десета от стойността й на разни офшорки. Погледнете електроразпределителните предприятия, които сега си ги прехвърлят от едни мошенци на други.

Иван Костов подписа на края на управлението си договора за американските централи, с който ни закопа.

-Защо от всенародно движение СДС се превърна в една малка партийка?

-В повечето страни от Източна Европа организациите, които направиха промяната изчезнаха. Те имаха определена историческа роля, която изиграха и с това се приключи. Вижте, такава огромна организация като „Солидарност“ в Полша, която имаше 10 милиона членове, изобщо я няма. Гражданският форум в Чехия също не съществува.

Основните искания бяха изпълнени. След това започваше икономическото преустройство, за което отделните партии имаха различни виждания. И поради това не можеха да останат заедно.

Но новата партия, според мен, съвършено неправомерно носи името СДС.

Почти никой от тази партия в момента няма никакво отношение към свалянето на комунистическата власт, към промените в България. И да бъдат любезни да се преименуват просто. Да се нарекат друго яче и да водят политическа борба. Но да не ползват активите на трите букви.

-Как мислите днес 30 години по-късно, какво се случи: промяна или подмяна?

-Тези, които казват, че нищо не се случи, не са прави. Помня времето с една единствена господстваща партия. Имаше партиен секретар, който трябваше да ти казва какво да правиш и какво да не направиш. И говоря за мекия период, за последните 20 години на комунизма. Не говоря за преди това, за лагерите, за избиването на хора и тъпкането по затворите на други. Комунистическата власт е една зверска власт, която трябваше да бъде ометена. Обаче децата на комунистите станаха капиталисти. Първи натовци.

- Два милиона българи са извън страната. Защо се получи така?

-Тези, които заминаха не са просто два милиона. Те са два милиона млади  образовани хора, енергични и предприемчиви. Тази част от нашия народ си замина, защото оттатък са по-добри условията.

Винаги съм давал за пример положението след Освобождението, когато за 30 години България е направила един невероятен скок – от една бедна турска провинция, почти без образовани хора, без един метър улици. Превърна се в страна с университет, с армия, победи една империя. Как можахме да го направим тогава? И какво стана сега?