Оставям нашият гост да се представи сам и затова започвам с въпроса -  кой е Владимир Каперски?

- Роден съм в Благоевград, но през последните 25 години живея в село Лешко. Завършил съм НХГ “Св. св. Кирил и Методий”, бивша Солунска, както и история в СУ “Св. Климент Охридски”. В края на 70-те години на миналия век започнах своята професионална кариера като литературен сътрудник във в. “Пиринско дело”. По-късно станах общински функционер в Благоевград. Бил съм зам.-председател и председател на Общинския съвет за култура в Благоевград и заместник-кмет на общината с ресор култура, образование и обредни дейности. Промените през 1989 г. ме завариха като главен редактор на РТЦ - Благоевград. 

- Имате репутацията, че сте участвали в първия опозиционен митинг в Благоевград след промените. Как бихте коментирали датата 10 ноември 1989 г. и събитията в онзи ден?

- Да, така е. Това бе вътрешнопартиен преврат на единствената тогава Българска комунистическа партия! 

Бяхме наивници, че можем съществено да променим България към по-добро 

Действителността опроверга нашите очаквания, последиците все още ги изпитваме на гърба си! И все пак страната ни е променена и с всички трудности върви по по-добрия път, който следва посоката на европейската цивилизация. Ето пример: наскоро се разхождах в близкото до Лешко село Габрово, което граничи със Северна Македония. В дол, задръстен от саморасляци, попаднах на колове, които са държали оградата, отделяща ни от кръвните събратя оттатък, а на бодливата й тел разстрелваха дръзналите да я преминат в западна посока. Тогава законният начин да гостуваме на роднините си във Вардарска Македония бе силно ограничен, да не кажа забранен. Днес пътуваме свободно при нашите роднини и приятели там и навсякъде по света.

- Как се разви животът ви след тази “сакрална дата”?

- Започнах да търгувам с диви гъби. В началото бизнесът потръгна, имах партньори от Швейцария, но после стана трудно. Швейцарският пазар е много капризен, деловият климат в България също не насърчаваше дребните и средни предприемачи. Опитах и други неща, но всичко се срути при управлението на Жан Виденов, когато с криминални операции бяха окрадени парите на българите, а левът достигна 3000 спрямо долара. Последва моето заселване в село Лешко, където следвам своя “втори живот” и пиша книги.

- Може ли да ви определя като “градски интелектуалец на село”?

- Да, но не съм привърженик на подобни определения. Просто направих своя необходим житейски избор, което ми помага да опазя собствената си същност и ценности, а може би с това, което правя, по някакъв начин да бъда полезен и на обществото. 

- И какъв е животът на интелектуалеца на село?

- Доста по-различен от този на “колегата му в града”. Особено в представите на тези, които смятат, че “интелектуалци”, образовани или по-преуспели хора има само в София...

- В творчеството ви, освен чисто литературни теми, има и публицистични, като миналото на Македония и българо-македонските отношения. Бихте ли споделили мисли за някои от проблемите, които ви вълнуват?  

- Да вземем отношенията ни със Скопие. Родът на майка ми произхожда от град Струга, а баща ми от с. Лешко, Благоевградско. 

Мнозина определят Благоевград и областта като Пирински край, но това за мен е погрешно и вредно за българския национален интерес!

Ние възнегодувахме, когато Сърбия след края на двете балкански войни и Първата световна война нарече земите около Скопие и Вардар Южна сръбска бановина, а какво правим ние? Географски Благоевград се намира в областта “Североизточна Македония” (б. а. - умишлено слагам кавички, за да подчертая чисто географски положението на града спрямо географското понятие Македония).

И още нещо - Македония никога не е била “край”, та дори и Пирински! Македония винаги е била и винаги ще бъде “начало”! 

И в древността, и в Средновековието... Примерите са много.

Тук първи е стъпил апостол Павел и така е започнал да проповядва християнството в Европа. В Западна Македония фактически укрепва и се развива българската духовност, там с делото на св. Климент Охридски, св. Наум и техните ученици се възвиси българската писменост. От този мъченически край са Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Братя Миладинови и много други безсмъртни строители на българската свяст.

- Тази теза никак не допада на Скопие, а днес тя смущава и някои кръгове в България...

- Т. нар. “Македонски въпрос” не е проблем на София и Скопие, а на София и Белград и ако бъдем докрай честни - на София и Атина. Проблемът и в миналото, а днес още по-яростно се инспирира от Москва, защото тяхната политика винаги е била “Разделяй и владей!”. Особено на Балканите. 

“Македонската нация” е създадена от Коминтерна по времето на Съветския съюз, за да може комунистическа Москва да прокара своето влияние на Балканите! 

А политиките, позициите на тогавашната и днешна официална власт в България са, меко казано, неадекватни. 

- Имате репутацията на голям привърженик на ЕС. За вас думата “евроинтеграция” не е изпразнена от съдържание, а в същото време сте били ръководител на културата в окръжния град Благоевград преди 1989 г. 

- Убеден съм, че само с пълноценната интеграция и присъединяване на Скопие към ЕС ще паднат границите и изкуствено разпалваната ненавист между българи и скопяни, чели учебници по история, писани в Белград. Това няма да е така лесно, както на нас ни се иска, но вярвам, че само по този начин ще се подобрят и ще постигнат благоприятно развитие отношенията между София и Скопие. 

- Правилно ли разбирам, че смятате, че България трябва да преглътне обидите и упреците от страна на сърбоманите в Скопие и да спести претенциите си, за да може Скопие да се присъедини към ЕС и по този начин ще се преодолее враждебността между двете държави, наследили бремето на две комунистически доктрини?

- Да, правилно сте ме разбрали! Министър-председателят Зоран Заев бе доста умерен политик, по-късно при Оливер Ковачевски се наблюдаваха послания в сърбомански стил, но все така той проявяваше воля за сътрудничество с България. 

Сега политиката в Северна Македония ще води Християн Мицкоски, краен българомразец и антиевропеец, в дует с новия президент г-жа Силяновска! А това напълно устройва руско-сръбската политика в този измъчен край, която е в ущърб на обикновените хорица там и на България. 

- В този ред на мисли смятате ли, че 3 март трябва да е празникът на Република България?

- Не, разбира се! За мен 24 май трябва да е празникът на страната! Тази дата повече обединява, а не ни разделя, тя е приемлива за всички социални, етнически и религиозни общности в България. Погледнете как народът спонтанно празнува на тази велика дата българския дух и вековната ни европейска принадлежност.

- В навечерието на 24 май две отделни делегации посетиха Папата: все още се спори дали е българска или славянска писмеността ни?

- Трябва да бъдем внимателни с израза “славянска писменост”! Това е отново израз на геополитика, налагана от Москва. Ако говорим за “славянски свят”, трябва да го правим с достойнството, че ние сме първостроители на този славянски свят чрез кирилската азбука, с достоянията и влиянието на старобългарската култура!

- Преди няколко години Комисията по досиетата извади документи, според които вие сте били сътрудник на комунистическата Държавна сигурност. Същевременно създавате впечатление на голям противник на руските/съветски интереси спрямо България и Балканите. Кога сте искрен? Сега, днес, или “вчера” по време на първия антикомунистически митинг в Благоевград, или още по-преди, когато се е говорило на “другарю” и се е прокламирала “несломимата и вечна дружба между НРБ и СССР”?

- За някого това може да е парадокс, но не и за мен. Аз бях сътрудник на българското разузнаване в борбата му срещу “македонизирането” на части от България. Работих по начин, който вярвах, че е правилен, защото с нищо не навредих на хора, с които животът и работата са ме свързвали! Освен може би на сърбоманските глашатаи...

Аз съм от хората, които винаги са осъждали политиките на БКП в услуга на Белград и на Москва и във вреда на България!

А “другарите” не прощават, оказаха се неподражаемо отмъстителни. В противен случай би следвало да убедят мен и българските родолюбци, че да си съдействал на страната си срещу режима на Титова Югославия, на безпрецедентния сръбски геноцид срещу всичко българско във Вардарска Македония, срещу Милошевич, Младич и другите военнопрестъпници, осъдени от Международния съд в Хага, е било неправилно и позорно!

- И други изявени политици са помагали на ДС, пишейки анализи по темата за македонския въпрос. Как те направиха кариера, а вие се озовахте в село Лешко, отдавайки се на писането?

- Нека читателите сами да си отговорят на този въпрос.

- Как гледате на идеята за отварянето на досиетата? И какво сътвори този акт с начина си на реализация?

- Добра идея, късно изпълнена и затова напълно безсмислена днес.

- Как ще коментирате конфронтацията на Москва с останалия свят - не казвам САЩ или Запада, а останалия свят, която Украйна изпитва на собствен гръб?

- Над 100 държави, признати от ООН, подкрепят Украйна, над 90 правителствени и държавни ръководители участваха в конференция, организирана от Володимир Зеленски, чийто домакин бе Швейцария. Руската федерация изгуби Европа и ЕС като политически и икономически партньор... 

Днешните управници в Руската федерация действат като варвари, които живеят в свое си измислено време, а не в 21-ви век! 

Тази агресивна политика води началото си от Октомврийската революция през 1917 г., когато болшевиките избиват и прогонват руския елит. Не по-различна е била действителността и в Царска Русия с крепостническото право и преследването на инакомислието. Владимир Путин унищожава Русия, вярвам, че последиците от неговата тирания скоро ще лъснат и за нашите “русофили”, които най-много трябва да осъждат тези разрушителни действия!

Георги АРГИРОВ