Само 6 млрд. лева са влезли кеш в българската хазна от раздържавените по време на приватизацията активи на обща стойност 140 млрд. лева. Печалната равносметка показва, че хазната е била ужилена с 23 пъти по-малки постъпления от реалната цена на продаденото, пише "Монитор". 

Самата равносметка пък лъсна от интервю на дългогодишния член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Руси Статков в предаването на БНТ „Следите остават“.

Въпросните активи са продадени при трите вида приватизация – масова, касова и чрез работническо-мениджърски дружества, като най-голямата част от предприятията са раздържавени по времето на бившия премиер Иван Костов.

В същото време, от думите на Статков стана ясно, че при кабинета Костов, при който са продадени най-много заводи, в хазната са влезли само около милиард лева кеш. Най-много пари е донесла приватизацията при кабинета „Сакскобургготски“ - над 3 млн. лева кеш.

Общо приватизационните сделки са били около 9900, но в агенцията, отговаряща за следприватизационния контрол е имало документация за само 6700-6800 от тях. „Над две хиляди и кусур се губеха“, разкри още Статков.

Ужилването на хазната е ставало по няколко направления, но главно чрез сключване на анекси към договорите за приватизация, с които се опрощават задълженията на новите собственици на бившите държавни предприятия, въпреки че самите активи са били продадени за жълти стотинки именно заради борчовете им.

Така се стига до абсурда като този при „Кремиковци“, който беше продаден за 1 долар по времето на кабинета „Костов“ срещу обещание новият собственик да изплати дълговете му. В същото време, само месец след покупката, въпросните дългове започват да се опрощават от тогавашното правителство.

„Самата приватизация като процедура стана по един безкрайно непрозрачен начин, защото явно предварително се знаеше, да речем, че „ще дадем този завод на този човек“, разказа и почетният председател на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев, като допълни, че в последствие приватизаторът започва да унищожава предприятието.

„Ослушал се и започва да реже предприятието, накрая нито има персонал, нито инвестицията е направена, нито е подгонен от Агенцията за следприватизационен контрол, нито сделката е развалена“.

Статков пък посочи, че в периода 2002-2003 г. в звеното, контролиращо след приватизационния процес е било отчетено, че над милиард инвестиции не са реализирани, защото условията по сделките са били предоговорени.

„Който и да е спечелил, както и да е спечелил, в последствие се прави анекс и му се намалява задължението. Това е противоконституционно, защото привилегирова едни лица за сметка на други. Създаваш твои капиталисти“, коментира Статков.

Бившият премиер Иван Костов е положил всички усилия с властта си на министър-председател, за да попречи на прокуратурата да търси отговорност за бандитската приватизация по негово време. Това казва в лентата тогавашният главен прокурор Никола Филчев.

„Първо – измени всички закони, отне възможността на прокуратурата да отнесе въпроса до съда дали дадена сделка трябва да се извърши или не“, посочи бившият обвинител №1 и допълни: „Тази приватизация, това раздържавяване, тази класова сиференциация беше извършена по престъпен начин. Не случайно хората наричат приватизацията на Костов разбойническата приватизация“.