Алпинистът Боян Петров имаше за цел да изкачи Еверест 34 години след първото успешно изкачване на световния първенец от българин и 14 години след последната национална експедиция. Трима наши сънародници останаха завинаги сред вечните снегове на Покрива на света – Христо Проданов, Христо Христов и Мариана Масларова.

„На върха съм!” - с тези думи Христо Проданов съобщава, че е изкачил Еверест по западния гребен – сам и без кислород. Минава 6 вечерта. Остава на върха 33 минути. Принуден е да прекара нощта на открито в Зоната на смъртта. 34 години по-късно училище в родния му град Карлово носи неговото име.

Там е и Светлана Проданова – племенница на Христо Проданов. Тя е изпратила двама души от семейството си завинаги на върха. „Това е много силна болка – да знаеш, че близкият ти човек е в неизвестност. Ти се люшкаш между голямата надежда, голямата вяра, че чудото ще стане, и на моменти и страха, че може и да не се случи това чудо”, казва Светлана Проданова-Каменова пред bTV.

„Когато изкачи Еверест и съобщи, че е на върха, аз се обадих на моята сестра Мариана много радостна по телефона и казвам: Ето, чичо е качил върха, страхотно! Тя обаче не беше щастлива. И аз казвам: Защо не се радваш? И тя: Много е късно и много се притеснявам за него дали ще успее да слезе навреме”, спомня си Светлана.

20 години след след тези събития Мариана Масларова е включена в разширения състав на юбилейната национална експедиция до Еверест, но се отказва от нея и финансира пътуването си сама. В подножието на върха среща българските алпинисти от експедицията, сред тях и Христо Христов – също останал на върха. При атаката семейство бразилци забелязват, че Мариана спира край Христо и остава там дълго време.

„Ако той е бил жив, може би просто да има човек при него, да не е сам. Ако пък не е бил жив, просто така, да отдаде почит към него”, разказва Светлана. Мариана Масларова е забелязана за последно на няколко метра под върха. „Не могат да бъдат спрени тези хора. Човешкият порив не може да бъде спрян”, категорична е Светлана.