Ивет Анави – забележителната пловдивчанка, която всички близки, познати, родственици и съграждани наричат „Вдъхновителка“ ни напусна само няколко дни, преди да навърши 101 години. 

Ивет Анави, с моминско име Калев, е родена на 26-ти декември 1919 година в Пловдив. Потомка е на стара еврейска фамилия. Учи в Еврейското училище с преподаване на иврит, в Образцовата прогимназия и в полукласическия клас на Девическата гимназия. 

Започва следването си в Страсбург, Франция, през 1938 г., където изучава френска литература.

Тук живее в пансиона за еврейски девици Home Israelite de Jeunes Filles, където получава първата си религиозна еврейска подготовка. След избухването на Втората световна война продължава учението си в Софийския университет, специалност Романска филология.

Като еврейка преживява преследванията по силата на Закона за защита на нацията. Дипломира се през 1943 г.

Голяма част от професионалния ѝ път преминава като библиотекар в Народната библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. В течение на 3 години завежда филиала на библиотеката „Максим Горки“ в Стария град.

През 1960 г. завършва задочно висше библиотечно образование. Владее няколко чужди езика. Има двама синове - научни работници и четирима внуци. Тя продължаваше да твори неуморно, до днес…

Ивет Анави бе дълбоко свързана с родния си Пловдив. Тя вложи изключителни усилия за запазването и развитието на сефарадска култура и традиции на пловдивските евреи.

Една от най-основните характеристики на евреите в Пловдив, чийто ярък представител и пример за подражание бе Ивет Анави, е привързаността им към корените, към традициите, необходимостта да съхраняват всичко онова, което са наследили от своите предшественици, тъй като не става въпрос само за опазване на материални блага, а по-скоро за онази същност, обичаи и традиции, които определят не само личността на индивида, но и начина му на живот, неговата идентичност.

Идентичност, която се изгражда посредством всички придобити знания в семейството, в свещените храмове (синагогите), в образователните центрове, в церемониите и ритуалите, в танците и песните и т.н.

Ивета Анави вярваше, че и днес се нуждаем от мъдростта на традициите, които съществуват, за да ни обединяват, за да ни сплотят като общество и като народ.

Вярваше, че едно от богатствата на Пловдив е именно многообразието на етническите общности, етническата толерантност, разбирателството между хората и това, че не е толкова важно коя религия изповядва човек, важно е да се изгражда едно по-добро отношение между хората. И да се ценят и пазят мира, разбирателството, толерантността и хуманизма в човешките отношения.

Всички тези знания и опит, натрупани през годините, примесени с безгранична обич към родния Пловдив, Ивета Анави пресъздаде в осемте си книги: „Традиционни еврейско-испански ястия“ – първо издание 1994 г., преведена на английски език под заглавието Sephardic Cuisine (Калифорния, САЩ, 2000);., второ издание 2001 г.; „Ръководство по еврейско-испански“ 2007 г.; „Извадени от забравата. Пловдивски медици евреи 1876 - 1941“ (2009); „Съмна се. Сефарадската жива памет“ 2010 г.; „Озарени еврейски жени“ 2013 г.; „Носталгично. Традиции на пловдивските евреи в миналото“ 2015 г.; „Кладенец с игла не се копае. Пловдивските евреи и техните занятия от началото на ХХ век до наши дни“; „Разпиляна броеница. Еврейски следи по пловдивските улици“ 2019 г.
Във всяка от книгите като червена нишка преминават спомените за еврейския квартал на Пловдив „Орта мезар“ и хората, които живеят там - техните ястия, език, религия, приказки, традиции, професии, къщи.

През 2004 г., вече на 85-годишна възраст, организира курс по джудео-еспаньол.  През 2011 година, Организацията на евреите в България „Шалом“ награждава Ивет Анави с годишната награда „Шофар“ за утвърждаване на еврейската култура и ценности.
100 - годишната Ивет Анави продължи да пише книги и да удивлява с бистрия си ум и невероятна памет.

През миналата 2019 година, ОЕ „Шалом“ Пловдив организира честване-изненада, по случай нейната 100-годишнина. По време на тържеството, Ивет Анави отново изуми гостите от цялата страна с невероятния си дух, съхранен ум, доброта и настроение. Тя танцува и се весели, заедно с всички, споделяйки безценните си съвети за доброта и човечност!

Ще ни липсваш, лельо Ивет! Много ще ни липсваш!