“Резиденция Баба” е инициатива на “Фабрика за идеи”, която свързва млади хора от градовете и възрастни в села из цяла България. Мостовете на свързване са: 1-месечни резиденции, доброволчески акции и конкретни продукти, услуги и инициативи, носещи допълнителен доход на възрастните в селата. 

Пилотното издание на Резиденцията се осъществява през лятото на 2015 г. в 4 родопски села: Дряново, Джурково, Манастир и Югово. 17 младежи от различни градове живяха в тях. През есента на 2016 г. Резиденцията се проведе в Косталево, Паволче и Челопек (Враца) с 10 резиденти.

През 2017 г. Резиденцията въвлече 9 младежи, които съжителстваха с местните в село Лъжница (Гоце Делчев), а през септември 2018 г. се случи в селата Войнягово, Каравелово и Климент (Карлово) с 12 резиденти. През 2019 г. акостира на дунавския бряг в селата Кошава, Неговановци и Синаговци (Видин) с 15 резиденти. През 2020 г. в с. Делейна (Брегово) и през 2021 г. - в с. Салаш (Белоградчик) с по 10 резиденти.

“Фабрика за идеи” тази година взе първо място за “Социални иновации” в класацията на “Форбс България”

“Благодарим за признанието и че то създава връзки с още повече хора, умения и подкрепа за решаване на наболели проблеми в селата и малките населени места от тези, които сме успели да създадем досега!”, каза създателката Янина Танева. Потърсихме я, за да обясни по-подробно какво представлява този проект “Резиденция Баба”.

- Здравей, Янина. Разкажи малко повече за “Резиденция Баба”.

- “Резиденция Баба” работи вече от около 9 г. и има мрежа от около 30-40 села, в зависимост от това кой в каква програма е участвал.

- Как ги избирате тези села?

- Имаме си критерии, които с годините се промениха, но за нас е важно в селото да има активни хора, ние ги наричаме “агенти на промяната”, да сме партньори с тях. Т. е. да не сме в съвсем обезлюдено село или дори ако е такова, то да има хора, които искат промяна вътре в самото село. Трябва да е тяхно желание, те да са ни поканили.

Понякога и повтаряме селата, защото за 1 месец не може да свършиш много работа. Гледаме да си затвърдим мрежата, работим много със села, в които вече сме били, а новите гледаме да са такива, които имат желание чрез култура, културно наследство и събития да развият селото. Ние им помагаме за това, като резидентите, които избираме от 4 г., са вече артисти предимно. Но и изследователи, етнографи, фотографи, режисьори, илюстратори, съвременно изкуство, художници, скулптори...

За съжаление, България в глобален мащаб е най-бързо обезлюдяващата страна в целия свят. А Северозападът в рамките на целия ЕС е територията с най-много хора над 65 г. 

- И тези хора остават да живеят в селата?

- Тези хора остават да живеят в селата между 5 дни и 1 месец. В класическия формат от престои за 1 м. целта е ние да помагаме на резидентите да се запознаят с проблемите на селото, да навлязат в тъканта на селската общност. Например, когато бабите се събират на опашката за хляб, те да са там с тях. Да си направят картиране на истории, защото ние работим с Института по фолклористика на БАН. Дават ни напътствия как се събира фолклор. Дори издадохме диск с изчезващи песни, който е включен в Златния фонд на БНР.

Но всяко село има различни нужни, а нашата първа работа е да разберем какви са те. След това да видим какви хора биха паснали на това село. Допреди Ковид резидентите ни спяха в местни домакинства, но тенденцията се променя.

Оказва се, че по-гостоприемни са по-възрастните хора, докато по-младите поколения не са толкова, много по-скептични са. А селата често нямат къщи за гости, поради което тази година решихме да създаваме резидентни центрове, затова в 6 села успяхме да ремонтираме 6 пространства. Заедно с местните хора, общностите и читалищата решихме кои да са тези места и заедно ги ремонтирахме. 

Това се случи с огромен доброволчески труд на местните хора, а от наша страна с пари за ремонтните дейности

Така възстановихме една ученическа класна стая в село Ослен Криводол, от старото училище, а сега има галерия и място за творчески ателиета, което се ползва от читалището. В село Делейна бившата фурна и стъкларски цех я превърнахме в прекрасно място за междупоколенчески срещи, както и галерия.

А сега работим по това да има и кухничка и място за преспиване. До Видин се оказа, че ремонтираните пространства са били бивши ритуални зали в с. Кошава и с. Синаговци. Така едната от фотографките, с които работим, направи прекрасна изложба, като събра от цялото село снимките от сватбите им. Много интересно е да се види докога булката е окичвана с петолевки и кога се променя сватбата до неузнаваемост, сега е станала доста по-стерилна. На много места гледаме да възстановим паметта заедно с местните. В с. Лик едно пространство стана прекрасно.

Имахме резидентка, която е музикант и водеше уроци на децата, така го превърна в звукозаписно студио, докато беше там. Стараем се да свържем двете поколения. Момичето се разплака, когато видя на живо духова музика, защото се оказа, че й е за първи път, а живее в България. Живеем в свят, в който младото поколение е по-близо до своите връстници в Лондон или Берлин, отколкото до реалността в някое село 

А в с. Паволче мога да кажа, че са отличници, читалището е пълно от сутрин до вечер с деца. Имат невероятна програма, докато аз в София няма къде да пратя моето дете на такива неща. Там една от залите в читалището вече е превърната в кинозала, имаше вече прожекции. Това е мястото за артисти и творчески престои.

Ще се направи място и за готвене и за спане, но мога да се оплаче, че мъжете хич не помагат, основно жените правят всичко - маджунираха, носеха въглища, разбиваха шкафове, какво ли не правеха. Също така се стараем да махнем ореола от романтизирането на селата, защото това много пречи да се видят истинските им проблеми, а те имат много. Борим се да има истинска децентрализация на ресурсите, също така се опитваме да помогнем на хората, които имат умения и занаяти в селата, и създаваме заедно продукти, след което им намираме пазари.

В момента 60 жени плетат чорапи в 15 села, защото не можем да смогнем, има много коледни поръчки, а пък тези пари ги използват, за да си купят дърва за зимата и лекарства. 

- Как успявате да се финансирате?

- Ами, трудно. Случвало ми се е за рождения си ден да искам пари за програмата с дарения на приятели и дарители. Не сме изпускали година, с цената на всичко сме успявали да се справим. Тази година ни финансира една програма, която се менажира от Министерството на културата с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП (Европейското икономическо пространство). Благодарение на него направихме тези 6 резиденции, а в една от тях чух, че празнуват чудесни юбилеи. 

Получавали сме подкрепа и от Национален фонд “Култура”, защото се занимаваме много с достъпа до култура в селата. Направихме едно представително изследване, което показа, че не само в селата, а в цяла България над 60% не са посетили нито театър, нито музей, нито кино, нито галерия, нито някакво събитие, беседа или каквото и да е

Извън големите градове има огромна социална изолация, невъзможност да се посещават по мобилни причини, по финансови. Ние се борим с това, затова ни е толкова важно да пращаме артисти по селата. Но дарителите са ни най-важната общност, защото са хора, които наистина вярват в това, което правим, подкрепят ни, споделят нещата, които правим. За нас те са най-важната морална подкрепа.

- Как намирате всички тези артисти? Безвъзмездно ли се включват?

- Имаме голяма мрежа, като пуснем отворената покана, и те кандидатстват. Понякога за конкретни представления каним специфични артисти. В началото беше много трудно, вече е по-лесно, защото ни познават. Ние много държим да получават артистичен хонорар, да имат отделно продукционен бюджет.

Биха могли да го правят и безвъзмездно, но не мисля, че точно те трябва да са тези, които да не получават заплащане, при положение че това е най-недофинансираният сектор в тази държава. За нас е важно да ги подкрепяме дългосрочно. Отделно правим и благотворителни кампании за селата. Назад в годините сме събирали компютри по времето на Ковид, сменяли сме дограми, стоматологични прегледи сме организирали, слагали сме поливни системи. 

Имаме си и доброволческа програма, която е само от доброволци, казва се “С ръце за село“

Най-често са хора от ИТ компании. Правим и тиймбилдинги, дори имам интересна случка с един мъж от такава компания, който каза, че много мрази тиймбилдинги, от 20 г. ходел на такива и било много тъпо. Но до вечерта беше съвсем друго положението. Той - голям, едър човек, стоеше кротко до една баба, която му се караше, че не бели правилно доматите за лютеница. А после каза, че това бил най-хубавият му тиймбилдинг. Когато човек се чувства полезен, е много по-различно.

Сега с кампанията на “Един процент промяна” събираме средства, за да дарим електроуреди на домакинства от Северозападна България, които имат нужда от такива. Отделно събираме средства за “Резиденция Баба”, за да може да продължим и догодина в юбилейното 10-о издание. Нужни са ни около 40 000 лв., като имаме събрани около 8500 лв. от кампанията “GlobalGiving”. Надявам се да ги съберем до февруари.

- Радвам се, че има хора като теб, като Стела Балджиева, която създаде “Рент-а-баба”, които не са забравили малките селца и възрастните хора. Благодаря ви!

- Благодаря за милите думи.

Бел. а. Аз лично със сигурност ще се включа с дарение, защото смятам, че си заслужава каузата. А в сайта www.ideasfactorybg.org/baba-residence може да прочетете повече за техните осъществени вече резиденции и каузи, както и да си закупите плетени чорапи, юзче или диск с родопски песни от Дряновските баби. А може да ги последвате и във Фейсбук страницата “Резиденция Баба/ Baba Residence”, където ще намерите куп истории.

Ако имате възможност и желание да подкрепите “Резиденция Баба”, може да го направите по банкова сметка:

ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ) АД, IBAN: BG31PRCB92301037654814 - за преводи в BGN

IBAN: BG34PRCB92301437654824 - в преводи в EUR

BIC: PRCBBGSF

Получател: Сдружение “Фабрика за идеи”

 

Цветелина ТОТЕВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук