13 август отдаваме почит на преподобни Максим Изповедник и на свети Тихон, епископ Задонски. Освен това отбелязваме Отдание на Преображение Господне.
Преп. Максим Изповедник
Максим Изповедник е родом от Цариград. Получава високо образование и заема висока длъжност в двореца на император Ираклий през VII век. По време на разпространението на монотелитската ерес отива в Рим, където по негово внушение папа Мартин свиква събор в Латерана против учението.
Император Констанс II, наследник на Ираклий, след като научава за действията на Максим, го обвинява и се опитва да го върне в Цариград. Когато не успява по дипломатически път, заповядва той да бъде заловен през нощта и отведен. След съдебен процес Максим е обвинен в държавна измяна и враждебност към императора.
Налагат му побой, при който е окървавена земята около него, отрязват му езика и дясната ръка, след което го влачат по улиците на града. Изпратен е на заточение в Херсон, където умира през 622 година.
В своите богословски трудове Максим формулира учението за двете воли – Божествена и човешка – в Личността на Иисус Христос. Това учение става основа за вероопределението на VI Вселенски събор през 681 година. Той е познавал добре античната философия и я е използвал като средство за по-точно формулиране на християнското учение. Автор е на богословски трудове и е смятан за значим църковен мислител.
Максим е почитан както в Католическата, така и в Източноправославната църква.
Свети Тихон, епископ Задонски
Свети Тихон Задонски е един от значимите подвижници и пастири на Руската православна църква. Роден е през 1724 г. в бедно семейство в село Короцка, Новгородска губерния, с името Тимотей. След ранната смърт на баща му завършва с отличие Новгородската духовна семинария и става преподавател. През 1758 г. приема монашество с името Тихон, а година по-късно става архимандрит и ректор на семинарията в Твер. През 1761 г. е избран за епископ и назначен във Воронежката епархия.
Заради влошено здраве през 1767 г. е освободен от служение и се оттегля в Задонския манастир. Там води строг духовен живот с постоянен пост, молитва, благотворителност и богословско творчество. Сред най-известните му трудове са „За истинското християнство“ и „Духовно съкровище, събирано от света“.
Умира на 13 август 1783 г. Мощите му са открити нетленни през 1846 г., а през 1864 г. е канонизиран от Руската православна църква.
Отдание на Преображение Господне
Отданието на Преображение Господне е последният ден, в който Църквата завършва честването на празника Преображение, започнал на 6 август (19 август по стар стил).
В богослужебен план този ден възпроизвежда службата на самия празник, като вярващите отново се припомнят евангелското събитие на преобразяването на Иисус Христос на планината Тавор пред трима от учениците Му.
След този ден Църквата преминава към подготовка за следващите празници в календара.
