На 15 август Българската православна църква чества Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или просто Голяма Богородица - един от най-големите християнски празници еднакво за православни, католици и от други християнски деноминации.
Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението ѝ. (На Малка Богородица се чества нейното раждане.) Според преданието на този ден апостолите пристигнали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото ѝ тяло.<br /> <br /> Всъщност в каноничните текстове на Св. Писание не се съобщава нищо за времето и обстоятелствата на кончината и погребението на св. Богородица. Там почти липсват каквито и да е сведения за живота й след Христовото разпятие. Както казва Йерусалимският патриарх Ювеналий през V в.:<em> &bdquo;Въпреки че в Свещеното Писание няма повествование за обстоятелствата по кончината на Богородица, ние знаем за тях от най-древното и най-вярното предание&rdquo;.</em><br /> <br /> През ХІV в. църковният историк Никифор Калист събира и обобщава наличните различни сведения за Пресветата Дева. От Йоан 19:25-27 разбираме, че самият Христос поверява майка Си на Своя любим и най-близък ученик &ndash; св. ап. Йоан Богослов. Апостол Йоан я взима при себе си и се грижи за нея.<br /> <br /> Съществуват различни предположения относно възрастта на св. Богородица в деня на нейното успение. Според някои тя живяла още около 15 години след Възнесението на своя Син - толкова, колкото живяла и до деня на Неговото Раждане. Според това предание успението на св. Богородица е станало в 48 г. от Р. Хр.<br /> <br /> Най-популярната версия обаче гласи, че св. Богородица доживяла до 72 годишна възраст и е починала блажено в 57 г. от Р. Хр. За тази възраст и година говорят църковните историци Епифаний и Георги Кедрин. Тяхното твърдение се подкрепя и от думите на св. Андрей Критски и св. Симеон Метафраст, че Божията Майка доживяла до дълбока, &bdquo;последна старост&rdquo;, за такава се разбирала възраст над 70 г.<br /> <br /> Преданията се разминават и по въпроса за мястото на успението на Божията майка. Според една версия, която е по-близо до православната традиция, това е станало в Йерусалим, но според друго предание, към което се придържа повече католическата традиция, това е станало в Ефес. Преданието съобщава също, че Бог чрез архангел Гавриил открил на св. Богородица предварително деня на края на земния й живот, за да я вземе при себе си в своето царство и да царува вечно с него.<br /> <br /> Нейното последно желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица.<br /> <br /> Апостолите извършват погребението на св. Богородица в Гетсимания в гробницата, където по-рано са положени родителите й Йоаким и Анна и годеникът й Йосиф Обручник. До гробницата пречистото тяло на св. Дева Мария е носено в тържествена процесия от апостолите върху специална носилка. За това противниците на християнството веднага доложили на еврейския първосвещеник, но изпратената от него стража не могла въобще да стигне до процесията, защото облачен кръг се спуснал на земята и като стена ограждал християните.<br /> <br /> Минаващият покрай процесията свещеник Атония се опитал да преобърне одъра с тялото на св. Богородица, но невидима сила отсякла ръцете му (един от най-разпространените иконографски мотиви). Атония обаче се разкаял и веднага получил изцеление, след което открито изповядал себе си като вярващ християнин.<br /> <br /> След погребението апостолите закрили входа на гробницата с голям камък. Единствено апостол Тома не успял да дойде навреме, той закъснял с три дни и когато отишъл при гробницата, където било положено тялото на Пресветата Дева, то вече не било там. За да го утеши, св. Богородица му хвърлила от небето своя пояс, разказва едно църковно предание.<br /> <br /> Особен интерес предизвиква и иконографията на празника. Както вече бе отбелязано, в Св. Писание не се споменава почти нищо за св. Богородица след Възнесението на Спасителя. Ето защо като основен източник за иконографията се явява църковното предание, което в случая включва освен словата и сведенията на много от светите отци на Църквата като св. Андрей Критски, св. Йоан Дамаскин, патриарсите Модест и Герман, св. Козма Маюмски, св. Теодор Студит и др., така също и сведения от апокрифите &bdquo;Слово на Йоан Богослов на Успение Богородично&rdquo;, &bdquo;Слово на Йоан архиепископ Солунски&rdquo; и др.<br /> <br /> Трябва да се знае, че получилият широко разпространение след ІХ в. иконографски вариант на Успението, наречен &bdquo;облачен тип&rdquo;, на който се изобразяват апостолите, летящи на облаци към смъртното ложе на св. Богородица, има изцяло апокрифен сюжет. Съгласно апокрифа &bdquo;Слово на Йоан Богослов на Успение Богородично&rdquo;, когато Пресветата Дева пожелала да види апостолите преди своята кончина, те са взети от ангели от местата на своята проповед, а апостолите Андрей, Филип и Симон Тадей са вдигнати от гробовете им и пренесени в Йерусалим.<br /> <br /> Успението на Божията майка заедно с празника на Благовещението са от ключово значение за разбиране на призванието и делото на св. Богородица, както и за изясняване на някои страни от христологията. Успението ни разкрива финалния етап в плана на Божието домостроителство за човечеството.<br /> <br /> Православното почитание на св. Богородица започва своето начало още във византийския култ към нея. На 11 май 330 г. Константин Велики официално пренася столицата на империята в Новия Рим, това той посвещава на Пресвета Богородица. В тропара на празника, известен с името &bdquo;Обновлението на Цариград&rdquo;, се пее: <em>&bdquo;Градът се предава на Богородица и посвещава своето начало на Божията Майка, от която черпи своята сила и дълговечност, от която се пази и охранява; затова вика към нея: &bdquo;Радвай се, надеждо на всички краища на земята&rdquo;.</em><br /> <br /> Това посвещение на града е отразено в мозайка на южния вход на храма &quot;Св. София&quot; в Константинопол, където е изобразена св. Богородица на престол, а от двете й страни са император Константин Велики и Юстиниан: Първият посвещава на Христос и Богородица града Константинопол, а вторият - главната църква на империята, храма &quot;Св. София&quot;. Историческите и археологически сведения говорят за около 200 храма в Константинопол, посветени на светата Божия Майка.<br /> <br /> Приблизително по същото време св. Елена, майката на император Константин Велики, която също играе съществена роля в обособяването и утвърждаването на почитта към Богородица, се ангажира с пренасянето на пояса на св. Богородица във Влахерна (Константинопол). Може би също под влиянието на св. Елена се появява емблематичната икона на св. Богородица на светата вода (агиасма), която се превръща в любима икона на императорското семейство.<br /> <br /> През V в. Елия Пулхерия (399-453 г.), сестра на малолетния император Теодосий ІІ и негова настойница, се слави не само с пламенната си вяра, но и с дълбоката почит, която храни към св. Богородица. Според друго предание инициативата за пренасянето на светия пояс на св. Богородица от Йерусалим в Константинопол е нейна &ndash; именно Пулхерия нарежда поставянето му в специален златен кивот (агиа сорос).<br /> <br /> Почитанието към Богородица добива и своята съборна санкция на ІІІ Вселенски събор в Ефес през 431 г. Успението обаче се превръща в официален празник на църквата на Изток едва в края на VІ в., а на цялата Църква чак в края на VІІ в.<br /> <br /> На 15 август 595 г. император Маврикий, във връзка с победата си над персите, разпорежда празникът Успение на Пресвета Богородица да бъде честван официално. В тази връзка императорът издига храм на мястото на гроба на св. Богородица в Гетсиманската градина в Йерусалим.<br /> <br /> Западната църква приема официално празника около век по-късно &ndash; през VІІ в. При това Рим първоначално празнувал две дати. На 18 януари се отбелязвала &bdquo;Кончината на Дева Мария&rdquo;, а на 14 август &bdquo;Взимане на небето&rdquo;. Общото за Изтока и Запада празнуване на празника на Успение на 15 август се наложило чак през ІХ в.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />